Нов път към здраво сърце или ангина пекторис като психосоматоза Александър Васютин
Нов път към здраво сърце
Ангина като психосоматоза.
Скъпи мой читателю, страдащ от коронарна болест на сърцето! Разбирам много добре теб и твоите страхове. Вървиш през цялото време в този свят като под Дамоклев меч! Вие знаете от литературата и от информацията, получена от лекарите, че вашето заболяване е смъртоносно. Наистина, известни са МНОГО примери, когато това се е потвърдило - хората са умирали внезапно и неизбежно! И никой не знае кога и къде ще падне този меч върху главата ви.
И е ясно, че всичко това не ви добавя оптимизъм. В края на краищата, ако лекарствата, които приемате за облекчаване на болката в сърцето и лекарствата за лечение на самата коронарна болест, дават поне някаква гаранция, че няма да има инфаркт, би било много по-лесно. Но както показва опитът, нищо не дава тази гаранция!
Намирането на причината за злото е като намиране на лек за него.
Лекарствата и процедурите, колкото и да са скъпи и модерни, не гарантират овладяване на болестта. На практика няма лекарство, което наистина да я излекува, тоест да доведе до факта, че заплахата за живота изчезва. Това се дължи на факта, че всички те облекчават само СИМПТОМИ! Използването на лекарства за коронарна болест на сърцето е като косене на трева: колкото повече косите, толкова по-дебела расте.
Парадоксът на сегашното състояние на лечението на болестите е, че колкото по-мощни методи и лекарства срещу болести създаде науката, толкова по-далечна е победата над болестите. Ако човек живее в ситуация на хроничен емоционален конфликт със себе си и външния свят, тогава лечението с наркотици ще бъде само патерица за него.И след известно време дори тази патерица спира да помага и човекът отива при праотците предсрочно.
Но е ясно, че всичко не е толкова лошо, колкото понякога изглежда. И така, хайде, скъпи читателю, сега нека поговорим за онези аспекти на проблема, които правят възможно намирането на изход.
Дълго време се смяташе, че ангината пекторис е свързана САМО с органични промени в съдовете или самото сърце. И лечението беше подходящо - с помощта на лекарства, които подобряват кръвообращението в сърцето. Но, както показва опитът на много поколения пациенти с коронарна болест, това лечение помага - като лапа за мъртъвци. Валидол и сутак станаха само спасител, който предостави спешна помощ на човек. А самата болест от ден на ден ставаше все по-сериозна.
И много добре си спомням как през осемдесетте години, тогава като млад психотерапевт, се опитвах да докажа на кардиолозите, че трябва да се обръща голямо внимание на емоционалния живот на човека, че коренът на това заболяване е там. И кардиолозите признаха, че тези фактори играят роля в развитието на болестта. Но те смятаха, че е ВАЖНО. И упорито лекуваха пациентите си само с лекарства. И в най-добрия случай хипноза - почивка в стаите за психологическо облекчение. И знаем прекрасно - с какъв резултат! Кардиолозите имаха най-големите лични гробища на лекар (т.е. техните пациенти, които въпреки лечението все пак починаха) в сравнение с лекарите от други специалности.