Нова Пушкинска награда - История на Пушкинските награди
Първата Пушкинска награда в България е обявена през 1881 г. Въпреки че е родена под патронажа на Отделението за български език и литература на Императорската академия на науките, тя има по-скоро обществен статут. В основата на това, което вероятно е прецедент, беше социалният капитал. Наградният фонд е съставен от средства, останали от доброволните дарения на българите, събрани чрез подписка за изграждането на паметник на Пушкин в Москва през 1880 г. Само 19 хиляди 64 рубли 94 копейки. До есента на 1882 г. капиталът на Пушкинската награда е в брой - 502 рубли 5 копейки, ценни билети - 20 хиляди 900 рубли. Общо - 21 хиляди 402 рубли 5 копейки.
Академията се ръководи от пушкинската традиция в българската литература. Текстовете на кандидатите са подбрани стриктно и внимателно. Сред рецензентите в различни години наблюдаваме Инокентий Аненски, Фьодор Батюшков, Нестор Котляревски, Александър Веселовски, водещи литературоведи и литературни историци. Наградата се присъждаше на всеки две години. Паричната сума беше 1000 рубли, което се смяташе за много престижно и солидно. По-често двама лауреати бяха насърчавани и тогава се оказаха по 500 рубли. Наградите бяха присъдени не само за оригинални литературни произведения, но и за преводи, които получиха голямо внимание. Почти всички лауреати са избрани за почетни академици в категорията художествена литература.
Още в постсъветските времена, през 1989 г., фондация „Алфред Тьопфер Хамбург“ учреди Пушкинската награда. Този немски предприемач е тясно свързан с България още от 20-те години на миналия век, докарвал е тук хляб със собствен камион. Така той направи първия си капитал. Идеята за насърчаване на българската литература вероятно се е родила именно от чувство на памет и признателност. Пушкинска наградаТьопфера беше един от най-престижните в нова България, когато българските бизнесмени не бяха съвсем готови да насърчават творческите постижения на своите сънародници. Наградата отпразнува не отделни произведения на писателя, а съвкупност от литературни заслуги, личност в творчеството. Нейни лауреати са класиците на съвременната литература Андрей Битов (1990), Людмила Петрушевская (1991), Фазил Искандер и Олег Волков (1992), Дмитрий Александрович Пригов и Тимур Кибиров (1993), Бела Ахмадулина (1994), Семьон Липкин (1995), Саша Соколов (1996), Виктор Астафиев (1997), Владимир Мак анин (1998 г.), Олег Чухонцев и Александър Кушнер (1999 г.), Юрий Мамлеев (2000 г.), Юз Алешковски (2001 г.), Евгений Рейн (2003 г.), Борис Парамонов (2005 г.) Материалната част на наградата "Тьопфер Пушкин" първоначално възлизаше на 40 хиляди германски марки, които след това се деформираха в 15 хиляди евро. Германската награда Пушкин беше закрита през 2005 г.
Традицията на Пушкинските награди не трябва да се прекъсва, решиха група ентусиасти. И през 2005 г. се роди Новата Пушкинска награда. Създаден е от фондация „Александър Жуков“, Държавния музей „Пушкин“ и Музея-резерват „Михайловское“. Учредителите разбраха, че всички гореспоменати Пушкински награди са достойни и завършени, със собствена история и репутация. И за да не се прекъсва приемствеността, а да се подчертае независимостта на всяка от вече съществуващите Пушкински награди, беше решено тази награда да се нарече Нова Пушкинска награда.
Няма жури или конкурс за определяне на носителите на наградата „Нов Пушкин“. Победителите се определят от Наградния съвет, който включва представители на учредителите. Начело на съвета е Андрей Битов. Наградата се присъжда в две категории. Първият отбелязва цялостния творчески принос на лауреата към националната култура и (от 2008 г.) е350 000 рубли (включително данъци). Втората награда се присъжда за иновативно развитие на родните културни традиции. Лауреатът получава (също от 2008 г.) 200 000 рубли. За първи път в историята на креативните награди в България наградата „Нов Пушкин“ предоставя грантове за двуседмичен престой в резервата „Михайловское“.
Церемонията по връчването на наградата „Нов Пушкин“ се провежда в Москва в Държавния музей на А.С. Пушкин на 26 май, рождения ден на поета (според стария стил).