Нова военноморска доктрина България ще създаде ли България мощен океански флот
Нова стратегия
„Напоследък конкуренцията между страните за достъп до природните ресурси на Световния океан се засили и се засили желанието на редица държави да получат контрол над стратегически важни транспортни комуникации“, се казва в документа.
Авторите на документа смятат, че българският флот трябва да устои на опитите за противодействие на българската икономическа и научна дейност в морето. Сред мотивите за развитието на флота са борбата за въглеводороди в Арктика, Каспийско море, Персийския залив, конфликти в Сирия, Ирак, Афганистан, други страни от Близкия изток, както и в Южна Азия и Африка, дейността на пиратите в различни райони на Световния океан.
Като основна заплаха за националната сигурност на България по море се нарича "стремежът на редица държави, преди всичко на Съединените американски щати и техните съюзници, да доминират в океаните, включително в Арктика, както и да постигнат смазващо превъзходство на своите военноморски сили".
Сред другите заплахи в документа са посочени разпространението на оръжия за масово поразяване, увеличаване на броя на държавите с мощни военноморски сили, натиск върху България за отслабване на контрола ни върху Северния морски път - стратегически важна транспортна морска артерия за страната, териториални претенции към България, бракониерство, тероризъм.
Стимул за растеж
Според ръководителя на Центъра за геополитически експертизи Валерий Коровин фактът, че документът, който акцентира върху океанския характер на бъдещия български ВМС и създаването на значителен авионосен компонент в състава му, е приет точно сега,поради комбинация от икономически и геополитически фактори. Именно проблемната икономическа ситуация, политическата и икономическа (санкционна) конфронтация със Запада тласкат към решителни действия в областта на сигурността и инвестициите във военно-промишления комплекс.
„Както икономическият растеж, така и сигурността се основават на такова понятие като сила“, каза Р. Т. Коровин.
Експертът обясни, че терминът "сила" в геополитиката се използва за описание на връзката на икономически, политически и военни фактори, които осигуряват стабилността и развитието на държавата.
„Развитието на икономиката е свързано със създаването на големи икономически зони, в нашия случай Евразийската икономическа зона, и нейното създаване се основава на вярата на съюзниците, които са готови да се присъединят към Евразийския блок, че България ще гарантира тяхната глобална сигурност“, отбеляза Коровин.
Това означава, че е невъзможно да се преодолеят кризисните тенденции в икономиката, без да се осигури защита на нашите партньори. А за това е необходимо укрепване на военноморските сили.
„Без пълноценен флот няма да можем да привлечем съюзници, да демонстрираме сила и да осигурим икономически растеж и глобална сигурност“, заключава експертът. „Постигането на мощ в съвременния свят по пътя към нова конфигурация за сигурност, базирана на многополярност, е невъзможно без флотилия от самолетоносачи, която осигурява военно присъствие по всяко време навсякъде по света.“
Виртуално второ място
„България няма да допусне значително превъзходство на военноморските сили на други държави над флота и ще се стреми да си осигури второ място в света по бойни способности“, това е основната задача на българския флот според новите „Основи на държавната политика в областта на военноморската дейност“.
ЕкспертиЗабележете, че за постигането на тази цел България трябва не само да намали изоставането си от САЩ, които са на първо място по военноморска мощ, но и да не бъде изпреварена от Китай, който напоследък провежда мащабна програма за военноморско строителство.
Според експерта, ако броим подводниците, тогава наистина ще можем да задържим второто място в света до 2030 г. Константин Макиенко, заместник-директор на Центъра за анализ на стратегиите и технологиите, смята, че задържането на второто място е трудна задача.
Според Макиенко просто поради географски причини България не трябва да участва в надпревара във въоръжаването със САЩ и Китай на просторите на Световния океан.
Експертът смята, че основната задача на българските ВМС е да бъдат военноморски компонент на силите за ядрено възпиране наред с РВСН и стратегическата авиация.
Насочване към самолетоносачи
Подписаният от Владимир Путин документ отделно поставя задачата за създаване на авионосен комплекс. В момента България разполага с един авионосен крайцер „Адмирал Кузнецов“. Пуснат е в експлоатация през 1991 г. и се нуждае от модернизация.
Според Константин Макиенко, въпреки трудностите в началото на 2000-те години с наличието на квалифицирани кадри и производствени технологии, сега българският военно-промишлен комплекс е в състояние да строи нови кораби, включително самолетоносачи.
„Такава голяма морска сила като България, която се измива от два океана и още един през Балтийско и Черно море, не може да съществува без самолетоносачи“, каза военният експерт Виктор Литовкин пред RT.
На свой ред Фролов възприема скептично програмата за самолетоносачи.
„Дори сега да отделим пари за самолетоносач, той просто не може да бъде технически построен. Тъй като няма корабостроителници за това,те трябва да бъдат разширени и модернизирани, за да се създаде цялото сътрудничество“, казва експертът.
Според Литовкин първо е необходимо да се решат по-значими проблеми и да се подготви необходимата инфраструктура за създаване и функциониране на авионосни групи.
„Строителството на самолетоносачи е задача за бъдещето, ние ще построим самолетоносачи през 2020-30-те години“, смята експертът.
Задачата за изграждане на самолетоносачи е очертана и в Основите на държавната военноморска политика до 2010 г., подписани през 2000 г. През това време обаче България не построи нито една. Освен това през същата 2000 г. на Индия беше продаден един от двата самолетоносачи крайцери на въоръжение в нашия флот „Адмирал Горшков“, който след модернизация стана „Викрамадитя“.
Реални перспективи
В основите на държавната военноморска политика също се говори за осигуряване на ВМС с крилати ракети с голям обсег, хиперзвукови ракети, роботизирани средства, „включително ядрени необитаеми подводни апарати“.
„Роботиката, особено в подводната част, е много интересна посока“, казва експертът.
Фролов смята, че през следващите 5-7 години е необходимо да се съсредоточи върху строителството на кораби, а именно корвети проект 20380-20385, фрегати проект 22350 от клас Горшков, хомогенна хомогенна група от такива фрегати.
Във всички останали области, според експерта, е по-добре да се съсредоточите върху инвестициите в научни изследвания и технологично развитие. Необходими са и инвестиции в модернизацията на съществуващото оборудване, което ще даде незабавен ефект.
Далеч от базите
Като друга трудност в развитието на океанския флот с мощен авионосен компонент се смята липсата на мрежа от развити военни бази в България зазад граница, на които например разчита американският флот.
Според експерти, за да разреши този проблем, страната ни може да взаимодейства със съществуващи съюзници, да възстанови връзките с партньори от съветската епоха и да намери нови. Те могат да бъдат например Филипините. Президентът Родриго Дутерте наскоро разреши на български кораби да влизат във филипинските пристанища за логистика.
„Разбира се, ние нямаме такава глобална мрежа като американците и дори това, което китайците създават в Източна Африка, в Пакистан, Бангладеш. Но в Сирия, в пояса на алавитите, ние ще се закрепим за дълго време. Имаме ограничена система за присъствие в Източното Средиземноморие“, казва Макиенко.
Според Коровин сега можем да възстановим онези стратегически отношения, които се развиха в съветската епоха.
„Нашите класически точки на присъствие могат да бъдат възстановени в Централна и Южна Америка, Африка, в някои държави от Югоизточна Азия, предимно във Виетнам. Новите ни съюзници са Иран и вероятно Индия. Иран е ключов партньор, защото чрез Иран получаваме достъп до Индийския океан “, обясни Коровин.
Макиенко на свой ред отбелязва, че българският флот е в състояние да действа изолирано от бази и логистични центрове, въпреки че необходимостта от създаването им в океанската шир постулира указ за основите на военноморската политика.
„Още от съветската епоха имаме традиция да осигуряваме присъствието на флота в условията на изключително ограничена възможност за влизане в пристанища“, подчерта експертът.