Новини на Руспрес - Хардуерното спиране на Владислав Сурков
Всички статии от раздела
Хардуерно изключване от Владислав Сурков
Владислав Сурков. Снимка "Комерсант"
Българските медии продължават да анализират причините за оставката на влиятелния политик Владислав Сурков. Миналата седмица президентът Владимир Путин подписа указ за освобождаването му от поста ръководител на правителствения апарат. Според "Наша версия" официалната причина за напускането на чиновника най-вероятно е публична престрелка с президента. Днес обаче никой от политолозите не се съмнява: въпросът за уволнението на Сурков беше само въпрос на време и истинската причина за оставката му беше непригодността за професионална работа. Освен това някои анализатори не изключват след уволнението на Владислав Сурков да последват шумни корупционни разкрития.
Припомняме, че още на 7 май на съвещание, посветено на изпълнението на президентските укази, работата на правителството и лично Владислав Сурков беше остро критикувана от президента. В същото време самият Сурков продължи открито да изостри конфликта, като каза на президента, че работата на кабинета на министрите е "практически безупречна". Това твърдение изглежда особено предизвикателно на фона на факта, че Владислав Сурков все пак призна самия факт на неизпълнение на президентските укази от правителството. „Разбира се, има около 50 инструкции, чието изпълнение, за съжаление, не можем да считаме за задоволително“, каза той.
Възможно е обаче неизпълнението на президентските укази за Владислав Сурков да е било само извинение да влоши отношенията с президента и да подаде оставка. Факт е, че от няколко седмици органите на реда разследват възможни кражби в Сколково. Нещо повече, официални представители на Следствения комитет (СК) дори успяхаправят изявления, че основната причина за действителния провал на проекта Сколково е корупцията. Като се има предвид, че през последните две години именно Владислав Сурков е главен куратор на всички иновативни проекти в правителството, и по-специално на Сколково, разследванията на Следствения комитет могат да имат далечни последици за него.
Очевидно затова на 1 май, говорейки в Лондонското училище по икономика, Владислав Сурков вече се опитваше да се оправдае в Сколково. Вярно, тези „оправдания“ прозвучаха много странно, изглежда още тогава вицепремиерът реши, че най-добрата защита е нападението. „СК твърде много бърза, за да говори толкова силно за злоупотребите в Сколково. С енергичната си работа разследващите уронват репутацията на фондацията”, възмути се Сурков.
Любопитно е, че в навечерието на оставката на Владислав Юриевич президентът подписа закон, който забранява на длъжностни лица и членове на техните семейства да имат чуждестранни сметки. През есента на 2012 г. Сурков написа отрицателна рецензия на този законопроект. Вицепремиерът откри в него ограничаване на правата на длъжностните лица, дадени от 35-ия член от Конституцията. „Всеки има право на собственост, никой не може да бъде лишен от собствеността си, освен със съдебно решение“, цитира Сурков. „Налагането на подобно ограничение за всички държавни служители изглежда неоправдано“, смята той. Едва ли той не намери за себе си да откаже чужди сметки, но още едно съвпадение.
Възможно е обаче разследването в Сколково да е само началото на шумни корупционни скандали, в центъра на които ще бъде името на Владислав Сурков. Тук е уместно да се припомни неотдавнашната оставка на ръководителя на Министерството на отбраната Анатолий Сердюков, който между другото също беше уволнен за некомпетентност, както и възможните обвинения в корупция отправоохранителните органи. Припомнете си, че още тогава политолозите единодушно заявиха, че оставката на министъра на отбраната без преувеличение може да се счита за символична: по този начин президентът Владимир Путин демонстрира, че няма „свои хора“ и че професионализмът и честността на служителите са на първо място за него.Павел Салин, директор на Центъра за политически научни изследвания на Финансовия университет към правителството на Руската федерация:- Ако говорим за причините, то сегашната оставка изглежда логичен резултат, ако не от скандалите около Сколково, то от недоволството от работата на правителството. Сурков беше отговорен за това. И Путин имаше претенции към правителството. В същото време оставката на Сурков е може би най-сериозното поражение на отбора на Медведев.Глеб Павловски, политолог, директор на Фонда за ефективна политика:
– Трябва да разберете, че Сурков е една от най-важните и близки фигури за Медведев. И тъй като, може би, най-уязвимите. Сурков е политик, когото никой не смее да защити. Той е слабото звено в това отношение. Но след представянето в Лондон стана ясно, че той не иска просто да чака до края. Той започна да говори на глас от позицията на своето несъгласие. Освен това той зае позиция в Сколково и започна да го защитава срещу всичко.Леонид Поляков, ръководител на катедра „Обща политология“, Национален изследователски университет „Висше училище по икономика“:
– Владислав Юриевич е един от най-опитните администратори, мениджъри и политици. Той, както никой друг, знае отношението на Владимир Путин към екипа, с който работи. Изявлението е написано в трезвото разбиране, че държавният глава не може да се примири със ситуация, в която неговите указания се изпълняват само на 70%. И той прекрасно разбираше, че отговорността трябва да се възложи на човек, който по статутперсоналът е ръководителят на апарата, който свързва всички ведомства и федералното правителство с регионите. В крайна сметка именно в тези области президентът отбеляза най-големите пробиви.Михаил Тулски, президент на Изследователския център за политически анализи:
Напоследък например той се представяше едва ли не за приятел и съратник на Медведев, а в същото време за никого не е тайна, че беше клиент на всички пиар кампании срещу Медведев и неговото обкръжение. По-специално, Сурков непрекъснато "мокри" Тимакова, Будберг, Юргенс, целия антураж на Медведев, а понякога дори и него лично. В същото време той се представи като такъв човек, който е едва ли не най-близкият сътрудник на Медведев.
Същото направи и по отношение на „Справедлива България“, когато по нареждане на Путин обяви, че обществото има нужда от „втори крак“, след което забрани да се публикуват тези негови изявления, а всъщност започна да прави точно обратното – да свали „Справедлива България“ от изборите, да я унищожи и да настрои Зюганов, Жириновски, Рогозин срещу „Справедлива България“. Всъщност Сурков не се свени от подобни съюзи със Зюганов, Жириновски, Рогозин, когато Рогозин беше още опозиционер, за да „убие” личния си враг Миронов и омразната „Справедлива България”.
Заснемането на известния филм с участието на Катя Муму е свързано със Сурков, където по някакъв начин се дискредитират опозиционерите, но всъщност, разбира се, този филм дискредитира повече властта, защото на всички беше ясно, че е направен от едни почти авторитетни хора и използвайки напълно низки и незаконни методи, дискредитиращи повече организаторите на тези действия, отколкото онези, които трябва да бъдат дискредитирани.
С такива неща, с такива методи Сурков дискредитира властта много силно, подкопаобразът на властта. Властите в лицето на Сурков изглеждаха като някакъв мръсен, подъл негодник, въпреки че Кремъл трябваше да има солиден, уважаван, приличен вид, но в лицето на Сурков Кремъл изглеждаше напълно неприличен, неуважителен, недостоен, някакъв подъл, подъл, дребен, подъл.
Той се представи като боен другар, почитател на Путин и едва ли не като идеолог на путинизма, като не се свени да се спотайва както със системната, така и с несистемната опозиция, когато това му е необходимо лично за негови мотиви.
Според същото Сколково той се преструвал, че е почти негов идеолог, в същото време, според мнозина, той бил клиент на кампанията срещу Векселберг. Тоест искаше да отстрани Векселберг и да стане шеф на Сколково. Всички тези примери показват, че Сурков е абсолютно скапан човек, с двойно дъно, който през цялото време говори едно, а прави точно обратното. Той се представя за женено момиче в бели ръкавици и бяла рокля, но всъщност е подъл мръсен дявол, който 24 часа в денонощието прави някакви гнусни и мръсни номера.
Например, той не се свени от контакти със системната и извънсистемната опозиция, някога беше приятел с Немцов, после беше приятел с Иля Пономарев. Властите, ако искат да имат достойно лице, не трябва просто да се отърват от такива хора, но не трябва да допускат хора като Сурков на власт с топовен изстрел.
През последните дни той явно имаше точна информация, че го уволняват, а публичната му полемика с Путин е опит да се представи като честно момиче в бяла рокля. С подобно поведение той за пореден път показва цената на всичките си твърдения, че е идеолог на Путин и приятел на Медведев.Алексей Зудин, зам.-директор на Центъра за актуална политика в България:
Мисля, че ситуацията, която възникна на заседанието на правителството и малко по-рано ситуацията на активна полемика с представител на Следствения комитет, може да се дължи на факта, че приоритетите на Сурков са се изместили малко. Известно е, че Сколково е било част от служебните му задължения, а във връзка с дейността на Следствения комитет също е известно, че там са започнали проблеми. По-специално, един много голям инвеститор не напусна, но не дойде и мисля, че предвид ситуацията приоритетите, свързани със Сколково, излязоха на преден план за Сурков. И това породи публичен конфликт с представителя на Великобритания. Приоритетите се изместиха и онези приоритети, които бяха основни за президента, за известно време престанаха да бъдат за Владислав Сурков. И това доведе до резултата, който имаме.Алексей Мухин, генерален директор на Центъра за политическа информация:
- Най-вероятно оставката на Владислав Сурков се дължи на това, че той не се справи с възложените му задължения и с поставените задачи. В крайна сметка той отговаряше в правителството за модернизацията, въвеждането на иновативни технологии, тоест за стратегическите насоки на сегашното правителство, които предвиждаха диверсификация на икономиката на последния етап. Сурков не можа да се похвали с резултати - нито Сколково, нито ГЛОНАСС все още работят. Всъщност той не се справяше със задълженията си, не действаше достатъчно ефективно като ръководител на правителствения апарат и като вицепремиер, отговарящ за иновативните проекти.
Фактът, че Сурков влезе в пряка полемика с президента, имайки очевидно слаби позиции, тоест повече от 50 президентски указа не бяха изпълнени, а това е повече от една трета, това предполага, че по известни само на него причини той реши да повдигнестепен на конфликтност. Явно преследва някакви политически технологични цели.
Тази оставка е съвсем естествена, тъй като в примера с Владислав Сурков всъщност беше приложен принципът на личната отговорност на чиновниците за професионална неефективност. За това говори президентът на срещата. И тази отговорност просто предвижда оставката на тези, които не са изпълнили задълженията си, което показа примерът на Владислав Сурков. Съвсем очевидно е, че той едва ли би могъл да промени нещо в организацията на работата на правителството в тази насока и следователно щеше да изглежда твърде непривлекателен в бъдеще и може би го очакваше съдбата на Сердюков. Затова Сурков реши да се катапултира предварително.