Новини от денятишината на планините - свободна преса - политически новини днес, 2 септември 2013 г

Назрява ли в Кабардино-Балкария поредното огнище на напрежение в Северен Кавказ?

Кабардино-Балкария се счита за един от най-спокойните региони по стандартите на Кавказ. Съобщения за терористични атаки, CTO, междуетнически конфликти идват оттук не веднъж на няколко дни, както от същия Дагестан, а веднъж на няколко месеца. Интернет порталът SKFOnews обаче разпространи доклад, „изготвен от Центъра за консервативни изследвания към Факултета по социология на Московския държавен университет“, в който се посочва, че много факти за потисничество на българоезичното население на републиката не се оповестяват публично. И така, пожелал анонимност, служител на една от водещите информационни агенции в страната каза следното: „Информация за потисничеството на българите идва в агенцията, но тя не влиза в записите, ние не я даваме. Ако се появи информация, тогава ръководството на съответната република се обажда директно на нашето ръководство в Москва, те казват „защо разпалвате етническа омраза“. И те съответно „удариха в главата“ нашето ръководство. Така че такава новина е отстранена от греха.

„След моя статия за ситуацията в Майски квартал, в която засегнах темата за тормоз над българите, бях посетен от ФСБ и МВР, а след това извикан в прокуратурата, където ги разпитваха четири часа. Честно казано, наистина се уплаших и оттеглих думите си, посочени в статията. Засега ще се въздържа от писане на такива текстове” (Професионален строителен инженер, над 50 години, общественик, Майски, КБР).

„Били са и възрастни. Понякога биеха деца, а сега е пълен хаос. Така че вече сме готови за "течения!" Животът е непоносим” (Александър Павловски, началник-щаб на казашката общност Янтарни).

„ВЪВМоите роднини, близките ми хора продължават да живеят в Кабардино-Балкария. Живял цял живот там, донякъде се примирих с безразличието и незачитането на българския народ. Голямата част от българите също се примиряват с това, само защото трябва да продължат да живеят някак. В живота си често трябваше да се сблъсквам със заплахи и натиск от страна на кабардинците” (30-годишно момиче, бивш жител на КБР, сега живее в Москва).

“Готин като българоговорящ град скоро ще умре. И никой няма да промени това” (Леонид Шимко, Прохладни, КБР).

„В българските населени места за участъкови се назначават кабардинци от други населени места. Това е норма от дълго време. В същото време българин никога няма да бъде назначен за участъков в кабардинско село” (Казак, 35 г.).

Но не само българите, но и балкарците се чувстват в републиката като хора отстрани. Неслучайно балкарците, които протестираха на Манежния площад преди три години, заявиха, че цялата власт тук принадлежи на кабардинските кланове.

Социално-икономическите проблеми водят до вкореняване на уахабизма. Така, според информационната агенция Medium Orient, в Кабардино-Балкария от 2005 до 2012 г. броят на онези, които смятат разпространението на уахабизма за една от основните заплахи за сигурността в републиката, се е увеличил почти 10 пъти (от 6% на 59%). Най-голямото безпокойство на населението е, на първо място, бързият растеж на ислямския радикализъм в републиката и свързаното с това нарастване на насилието.

"СП": - Нарастването на привържениците на уахабизма ли е основният проблем в републиката?

- Както знаете, продължава активната работа за откъсване на Северен Кавказ от България. Религиозната литература идва от Саудитска Арабия и други арабски страни,влияе върху мисленето на местната младеж. Но далеч не всички, които се наричат ​​уахабити и членуват в банди, действат от идеологически съображения. Има доста обективни причини, поради които младите хора, както в републиката, така и в целия Кавказ, отиват в планините. Много млади хора са ядосани на незаконните действия на органите на реда. Разказаха ми случаи, когато силите за сигурност са вземали млад мъж, който никога не е бил уахабит от семейството му, отвеждали са го, понякога дори са искали пари от семейството, за да освободят задържания. Ясно е, че много от несправедливо пострадалите, попаднали в ръцете на полицията и още повече в затвора, са готови да отмъщават по лични причини, но им е по-удобно да се нарекат уахабити. В същото време трябва да се има предвид, че високопланинците са по-сплотена среда от жителите на Централна България. Ако например един от членовете на семейството е бил отведен по измислено обвинение, брат му може да се присъедини към активна бандитска група. Като цяло тази ситуация е типична за по-голямата част от Северен Кавказ.

"СП": - От някои от изказванията на българските жители на Кабардино-Балкария, цитирани от вашия портал, изглежда, че част от българското население на републиката е доведено до крайности ...

"СП": - На какъв етап са сега отношенията между кабардинци и балкарци?

- Това са два некомплементарни етноса. По времето на Сталин републиките често се формират по такъв принцип, че народите, които ги населяват, не позволяват един на друг да развият сепаратизъм. Това, което виждаме днес. Балкарците са по-солидарни с българите, въпреки че са мюсюлмани. Кабардинците в републиката заемат почти всички ключови позиции. И наскоро беше използван един трик. Както е казаноПознавам балкарците, ако чуете българската фамилия на този или онзи чиновник, това не означава, че е българин. Понякога хора с фамилни имена, подобни на българските, са специално насадени на престижни позиции. Е, тъй като ключови позиции са заети от кабардинци, поради клановото съзнание, те започват да дърпат всичките си роднини към тях. Следователно за кабардинците е по-удобно да правят бизнес. В Кабардино-Балкария, както и почти навсякъде в България, е много трудно да се прави бизнес без административен ресурс. Ако правите всичко според закона, не само няма да спечелите пари, но и трябва да останете.

Балкарците, разбира се, също са недоволни от сегашното състояние на нещата. Но те протестират основно с различни видове граждански акции. Балкарските организации се опитват да действат в рамките на закона. Имаше дори случай, когато беше подпален офис на една балкарска обществена организация. Подпалвачът е открит, оказа се, че е много младо момче. Балкарците го помолиха да не влиза в затвора, тъй като според тях „някой го е измамил“ и да останеш в затвора за хвърлен през прозореца коктейл Молотов е твърде сурово наказание.

"SP": - Ситуацията в икономиката на републиката силно влияе върху влошаването на междуетническите отношения?

- Да, разбира се. При високата безработица българите много трудно намират работа. И, както изглежда, достъпът до определени позиции също е затворен за балкарците.

Старшият преподавател в катедрата по политически науки и социология на Кабардино-Балкарския държавен университет Исмаил Хоев вижда по различен начин ситуацията в републиката.

- България винаги се е отличавала с особено, изключително внимателно отношение към малките народи. Наскоро прочетох този факт: първата джамия в Грозни е построена със средства на командващия българската армия в КавказЕрмолов.

Днес аз наричам Кабардино-Балкария и Карачаево-Черкезия републики близнаци. Кабардинците и карачаевците са сродни народи, както и балкарците и черкезите на свой ред. Оказва се обаче, че близки един до друг народи живеят в различни републики. През 90-те години на миналия век, когато се преначертаваха много административни граници вътре в България, това можеше да се промени. Например Чечено-Ингушката република се раздели на два субекта на федерацията. Това обаче не се случи в Кабардино-Балкария. Имаше много фактори, включително и икономически. Балкарците живеят предимно в планинската част на републиката, а кабардинците живеят в степните райони. И ако планините са естественият туристически потенциал на републиката, тогава селското стопанство се развива в равнината. Така тези сфери са преплетени в икономиката на републиката. Съдбата ни е да живеем заедно. Да, през 90-те години, поради нечестността на други политици, които се стремяха да спечелят бърза популярност, имаше значителни търкания между етническите групи на републиката. Почти загубихме добросъседските отношения. Но напоследък това напрежение спадна. Дори такава ежедневна подробност: по-рано беше строго контролирано балкарците и кабардинците да не създават смесени семейства. Днес това е рядкост. Определящият фактор при избора на бъдещ съпруг не е неговата националност, а богатство, позиция в обществото, благосъстоянието на семейството му. Трябва да присъствам на много обществени събития. Най-често не се наблюдават прояви на враждебност между кабардинци и балкарци.

"СП": - Междувременно много хора, запознати със ситуацията в републиката, твърдят, че значителна част от терористичните атаки и други ексцесии не получават медийно отразяване.

- Вярвайте, че нито една терористична атака не беше скрита от обществото. Ние живеемв такова информационно пространство, че в никакъв случай не е възможно да се премълчава случващото се. И тук ролята на медиите дори минава на заден план. Защото и тук, както в цяла България, хората използват активно мобилни комуникации и интернет. Във всяко село на републиката има тези комуникации. Значи знаем всичко, което се случва. Българите имат една хубава поговорка: „Лъже като очевидец“. Понякога обичаме да преувеличаваме това, което наистина се случва. През изминалата година не е имало известни терористични атаки.

"СП": — Расте ли броят на уахабитите в републиката?

Да, този проблем съществува. Привържениците на радикалните религии са добре организирани и свързани помежду си. Но не бих ги нарекъл бандити. Иска ми се да им вярвам, че основното нещо за тях е да служат на Бога... Разбира се, не само религиозни хора влизат в техните редици. Тези, които преследват своите егоистични интереси, също могат да проникнат.

"СП": - Колко характерен за републиката е проблемът с изтичането на българско население?

- Това е сериозен въпрос. Всички много добре разбираме какво означава българското население за Кавказ. Българи за нас са първите учители, лекари, инженери. Благодарение на българите успяхме да се присъединим към съвременната цивилизация от състоянието на Средновековието. Помним онези българи, които ни дадоха писмеността, които създадоха системата на образованието и науката в републиката. Всички здравомислещи хора в републиката съжаляват, че българите си отиват. Това се дължи преди всичко на факта, че индустрията на републиката е в упадък. Налчик, който някога е бил индустриален център на Кабардино-Балкария, се превърна в някакъв вид придатък към селскостопанските райони. Заедно с българите заминават както арменци и евреи, така и представители на самите титулярни етноси.

"СП": - А защо има толкова малко българи на ръководни позиции?

Тази ситуация се разви в края на 90-те години. Сега тя се оправя. Броят на българите в управлението, на престижни длъжности, постепенно става пропорционален на общия брой на българите в републиката (приблизително 200 хил. души от 860 хил. население). Например в Държавния университет на Кабардино-Балкария много катедри се ръководят от българоговорящи. Това е една от мерките за спиране на изтичането на българи от Кабардино-Балкария. Освен това мога да съдя по персонала на нашия университет - хората се отнасят с разбиране към този процес. Всички са съгласни, че е необходимо да се поеме работа въз основа на способностите на човек, а не на неговата националност.

"СП": - Защо тогава се намалява броят на българското население в Майски и Прохладнишки райони на републиката, където българите живеят повече от век?

— Факт е, че икономически тези региони са по-стабилни. Там все още са запазени колективни ферми и държавни ферми, въпреки че в други райони нивите и фермите отдавна са изоставени. Следователно жителите на съседните кабардински села са склонни да се преместват в тези райони. Властите се опитват да поставят някакви пречки. Например вече ни е много трудно да се регистрираме в проспериращото българско село Новоивановское. Регистрацията в това село е разрешена само за бивши репатрианти от републиките на СССР. Има ограничения за желаещите да се регистрират в град Прохладни. За съжаление тези мерки не винаги работят. Не изключвам тук да има корупция.

През 1989 г. в Кабардино-Балкария живеят над 240 хиляди българи (почти една трета от общото население на републиката). Сега тук живеят малко повече от 193 хиляди българи, което е малко повече от една пета от населението на Кабардино-Балкария. А процесът на намаляване броя на „нетитулното“ население продължава.