Ново Не, старо!
Награда фанфик "- Ново? - Не, старо!"
- Изтегляне в txt
- Изтегляне в ePub
- Изтегляне в pdf
- Изтегляне в fb2
Глава 3
Пътувахме около два часа. Когато колата спря, погледнах през прозореца. Бяхме в мола. Забелязах банкомат до него.
- Моля, изчакайте 10 минути.
Бръкнах на задната седалка за чантата си. Реших да не го нося с мен, а да сложа картите в раницата си, бързо отворих вратата на колата и изскочих на улицата. Банкоматът беше на отсрещната страна на улицата. Реших да не търся пешеходната пътека и изтичах точно там. Когато стигнах там, проверих сметките на картите. На единия беше 50 000 и на втория, а на третия и четвъртия 80 000. Като начало реших да махна само от първата и втората половина. Бързо сложих парите и картите в раницата си и хукнах обратно. Връщайки се до колата, хвърлих отново раницата и се настаних удобно.
- Сега отивам до магазина.
Отвори вратата и излезе. Когато Володя излезе, пуснах музиката в слушалките си и започнах да слушам.
Докато Соня беше на банкомата, набрах номера на принца. Дълго време нямаше отговор, вече бях уморен да слушам монотонното повторение на звукови сигнали. Когато се канех да затворя, от другата страна се чу съненият глас на Князев.
- Иля, молете се това, за което призовавате, да е важно.
- Борис Константинович, обаждам се да разбера как вървят нещата там, за които се разбрахме.
- Всичко е наред. Момчетата вече изпълниха поръчката ви.
- Благодаря ти. аз ще отида тогава.
След като приключих разговора, забелязах, че Соня вече е приключила работата си и върви към колата. Хвърли раницата си на задната седалка и се обърна към мен.
- Сега азЩе отида до магазина - казах на неформалната жена, излизайки от салона.
Купувах всякакви неща в магазина. Излязох от него и отидох право до багажника. След като сложих пакетите, побързах да седна зад волана. Когато вече бях в кабината, забелязах, че Соня дреме под звуците на музика.
През нощния град се движеше самотна кола. Самотни фенери осветяваха пътя й. Понякога поглеждах вътре в кабината, опитвайки се да наруша лекия сън на момичето, тази ярка светлина на фенер. Шофьорът е отбил от главния път към къщите. След като паркира на десния вход, Володя протегна ръка към пътника.
- Соня, Соня, събуди се, вече пристигнахме.
Гордеева неохотно отвори очи и се огледа, без да разбира къде се намира.
- Надявах се всичко да е сън.
- Лош късмет. Слезте - това е крайната спирка.
Момичето внимателно отвори вратата на колата и излезе навън. Вдишвайки чист и свеж въздух, Соня се изкачи за нещата си.
- Моля, вземете ключовете от колата. Ръцете ми са заети.
Бързо грабнала правилните ключове, момичето тръгнало след мъжа, в чиито ръце държал голям пакет. Отваряйки входната врата, Соня пусна Володя пред себе си.
- На кой етаж сме?
- На седмия - последва бърз отговор.
Натискайки бутона за асансьора, Соня се приготви за мъчително чакане, но той пристигна доста бързо.
След като бързо стигна до желания етаж, Гордеева отиде да го отвори.
- Какъв е номерът на апартамента?
След като отвори дясната врата, Соня влезе вътре, хвърли ключовете на нощното шкафче и самата тя влезе в дълбините на апартамента. Междувременно Володя, след като затвори апартамента, отиде в кухнята, сложи чантите. Готвачът погледна часовника си и видя, че е 1:20 сутринта.
Соня, не звъни на никого. Всеки ще приеме, че си мъртъв. АСега съжалявам, но трябва да се върна на училище. Чао.
- Довиждане - тихо каза момичето, опитвайки се да не забележи сълзите.
Огледа на апартамента, както и демонтирането на вещите ми реших да оставя за утре. Отидох да сложа хранителните стоки по местата им. Влизайки в кухнята, се огледах: беше направена в ярко синьо. В ъгъла имаше мивка, от двете страни близо до нея имаше нощни шкафчета. От едната страна също имаше печка и още едно нощно шкафче, а от другата хладилник. В средата на кухнята имаше стъклена маса, а около нея имаше 4 стола. Отидох до нощното шкафче, бързо сложих продуктите по местата им и си легнах. Все пак днес беше луд ден, че просто нямах сили. В коридора отворих чантата си и като взех борцова обувка с къси панталони, продължих към първата попаднала ми стая. Без да обръщам внимание на декорациите, се затътрих до леглото. След като се преоблякох, паднах по очи върху меката повърхност. Сълзи, пак за този ден, потекоха от очите. Не можах да се сдържа и изкрещях. Това беше последвано от моите силни ридания. Някак си успокоявайки се, попаднах в царството на Морфей. Но дори и тук бях преследван от ужасите на миналия си живот.
Едно момиче спеше на голямо легло. Сънят й не беше спокоен, тъмната коса се разпиля по възглавниците; тя не можеше да лежи неподвижно дълго време: ръцете й стискаха чаршафа в юмруци, а краката й се бореха с одеялото.
Утрото в Логос започна с плача на шестгодишна ученичка. Това беше Надя, която крещеше. Тя се събуди и отиде до женската тоалетна. Отваряйки една от кабините, Надюша видя обесената Гордеева.
От очите на шестгодишно момиченце сълзите се стичаха в горещ поток по меката й буза. При вика й се събраха почти всички. Виктор Николаевич поиска да заведе Надюшка при Тамара.
- Аааааа! - изкрещяСоня отвори очи. Може би стига ужас? Имах достатъчно! Момичето изпищя, докато се взираше в тавана. Тя нямаше представа, че след няколко часа той ще се сбъдне.