Обемът на средномногогодишния отток на най-големите реки от Българската равнина – Училище
vlad98199898
Източноевропейската повдигната равнина се състои от възвишения с височина 200-300 m над морското равнище и низини, по които текат големи реки. Средната височина на равнината е 170 м, а най-високата - 479 м - на Бугулма-Белебеевската височина в Уралската част. Максималната маркировка на Тиманския хребет е малко по-малка (471 м).
Според характеристиките на орографския модел в Източноевропейската равнина ясно се разграничават три ленти: централна, северна и южна. През централната част минава ивица от редуващи се големи възвишения и низини: Средноболгарските, Волжските, Бугулма-Белебеевските възвишения и Общият Сърт са разделени от Окско-Донската низина и Ниската Заволга, по които текат реките Дон и Волга, носейки водите си на юг.
На север от тази ивица преобладават ниските равнини, на повърхността на които има по-малки възвишения. От запад на изток-североизток се простират, заменяйки се един с друг, Смоленск-Московските, Валдайските възвишения и Северните хребети. През тях основно преминават вододелите между Арктическия, Атлантическия и вътрешния (ендореен Аралско-Каспийски) басейни. От Северните хребети територията се спуска към Бяло и Баренцово море, наречена Северен склон. По него текат големи реки - Онега, Северна Двина, Печора с множество пълноводни притоци.
Южната част на Източноевропейската равнина е заета от низини, от които на територията на България се намира само Прикаспийската.
Източноевропейската равнина има типичен платформен релеф, който се определя от тектонските характеристики на платформата: разнородността на нейната структура. Това е присъствиедълбоки разломи, пръстеновидни структури, авлакогени, антеклизи, синеклизи и други по-малки структури с нееднакви прояви на скорошни тектонски движения. Почти всички големи възвишения и низини са равнини с тектонски произход, като значителна част са наследени от структурата на кристалния фундамент. В процеса на дълъг и сложен път на развитие те се оформят като единни в морфоструктурно, орографско и генетично отношение територия.
В основата на Източноевропейската равнина лежи Българската плоча с докамбрийски кристален фундамент, а на юг - северният край на Скитската плоча с палеозойски нагънат фундамент.
Дългата геоложка история на най-голямата геоструктура - древната платформа - предопредели натрупването на различни минерали в Източноевропейската равнина. Най-богатите находища на желязна руда са концентрирани в основата на платформата (Курска магнитна аномалия). Залежите от въглища (източната част на Донбас, Московския басейн), находища на нефт и газ в палеозойски и мезозойски отлагания (Уралско-Волжки басейн), нефтени шисти (близо до Сизран) са свързани със седиментната обвивка на платформата. Широко използвани са строителни материали (песен, чакъл, глина, варовик). Кафяви железни камъни (близо до Липецк), боксити (близо до Тихвин), фосфорити (в редица региони) и соли (Каспийски регион) също са свързани със седиментната покривка.