Обитаването като право на ограничено използване на чуждо жилище (Мискин А.
В практиката са много чести случаите, когато едно лице законно живее в определена жилищна сграда (стая, апартамент, индивидуална жилищна сграда), но не е собственик на жилището, което заема. Можем да посочим поне три такива случая.
И накрая, третата ситуация е свързана с такъв гражданскоправен договор като анюитетен договор. Собственикът на жилищното помещение - получателят на наема - прехвърля това помещение в собственост на платеца на наема, налагайки на последния задължението да плаща наем (поддръжка) под една или друга форма. В повечето случаи бившият собственик на жилище (наемател) ще запази доживотното си право да живее в жилищно пространство, което сега му е законно чуждо.
Сега по-подробно за института на обитаването. Още веднъж да повторим, че по своята същност обитаването е ограничено вещно право на ползване на чуждо жилище. Ако се обърнем към примерите, описани по-горе, тогава трябва да се каже, че както членът на семейството на собственика на жилището, така и наследникът и получателят на наема са истински обитатели (ограничени ползватели). За да дадем по-подробна и съдържателна дефиниция на жилищното строителство, трябва да се обърнем към един от първите актове на кодификация на европейското частно право, в който римските правни идеи са въплътени, структурирани и систематизирани по най-блестящ начин. Говорим за такъв документ като Гражданския кодекс на Източна Галиция от 1797 г. Каква информация можем да извлечем от съдържанието на този, на пръв поглед, архаичен документ? -------------------------------- Граждански кодекс на ИзточнаГалиция 1797 / Пер. от лат. А. Гужва; изд. О. Кутателадзе, В. Зубар. М.: Устав; Одеса, 2013 г.
Първо, чл. 263 от кодекса пряко използва понятието "обитаване" и го отнася към категорията на ограничените вещни права от типа сервитут. Второ, следващите два члена от този документ пряко и доста ясно определят правната същност на обитаването. Съдържанието на тези членове се свеждаше до следните разпоредби. Член 308 гласи, че "правото на обитаване [буквално в текста - "сервитут на свободно пребиваване"] дава право на самото лице да живее в помещения, подходящи за обитаване, или да ги предоставя изцяло или частично за настаняване или пребиваване на други лица, при условие че се запазят самите помещения." Следващата статия. 309 установи следното правило: "Собственикът си запазва правото по отношение на част от принадлежащите му помещения, които той очевидно е предназначен лично за себе си или които не са предназначени за живеене, като: тоалетни, килери, сергии и други помещения за организиране на складове. Собственикът също не може да бъде възпрепятстван от необходимия надзор на къщата си и проверка на помещенията ". С просто око се вижда колко прост, разбираем и достъпен език се характеризира тук правото на обитаване. Още веднъж повтаряме, че специално се спряхме на съдържанието на този документ, тъй като именно той представлява брилянтен пример за систематизиране и изкристализиране на римските правни норми, идеи и структури. -------------------------------- Пак там. С. 205. Пак там. С. 219.
Така например чл. 578 от Френския граждански кодекс от 1804 г. показва, че плодоползването е правото да се използват вещи, които са собственост на друго лице, по същия начин, както прави самият собственик, но само със задължението да ги съхранявасъществени качества. § 1030 от Германския граждански кодекс от 1896 г. постановява, че една вещ може да бъде обременена с тежести по такъв начин, че лицето, в чиято полза е учредена тежестта, има правото да се възползва от използването на вещта (узуфрукт). § 509 от Австрийския граждански кодекс от 1811 г. определя, че правото на използване на плодове и доходи е правото да се използва чужда вещ без никакви ограничения, без да се нарушава същността й. -------------------------------- Френски граждански кодекс (Кодекс на Наполеон) / Per. от фр. В. Захватаев; респ. изд. А. Довгерт. Киев: Истината, 2006. С. 239. Граждански кодекс на Германия / Пер. с него.; научен изд. А.Л. Маковски. M .: Wolters Kluver, 2004. S. 283. Общ граждански кодекс на Австрийската република / Per. с него.; изд. Л. Шарингер и Л. Шпехт. М.: Устав, 2013. С. 146.
Узуфруктът е познат и на българския правен ред, но без пряко споменаване на този термин. Например, правото на плодоползване трябва да включва правото на един от съпрузите да използва имущество, притежавано от правото на лична (индивидуална) собственост на другия съпруг (а за брака и семейните отношения това е неизбежно явление). Може би за съвременните български юристи това ще прозвучи някак необичайно, но това е обективен факт. Между другото, пряко потвърждение на това състояние на нещата може да се намери в същия Граждански кодекс на Източна Галиция. Позволяваме си да цитираме три малки члена от този документ. Член 326: „Самият брачен съюз не установява никакво право на имуществена общност на съпрузите [т.е. съществува режим на разделяне на имуществото им между съпрузите]. Общността се установява чрез специално споразумение, чрез което съпрузите се приравняват на контрагентите.“ Член 323: „Докатобракът продължава, плодоползването на зестрата [лична собственост на съпругата] и добавките принадлежи на съпруга, а зестрата се добавя към неговото имущество [се добавя в икономически смисъл].“ Член 324: „Ако предписаната зестра се състои от недвижимо имущество, каквото и да е право или движима вещ, чието използване запазва нейното съдържание, съпругата се счита за собственик на зестрата, докато не се докаже, че съпругът е получил тези неща за определена цена [b трябваше] или само се задължи да плати тази цена" . -------------------------------- Граждански кодекс на Източна Галиция 1797 г., стр. 435.
Сега няколко думи за връзката между правото на обитаване и такъв гражданскоправен договор като договор за безвъзмездно ползване на имущество (заеми). По-горе вече беше казано, че обитаването като право от сервитутния тип не е нищо друго освен вид ограничено вещно право. Договорът за безвъзмездно ползване принадлежи към категорията на договорните права. Но защо твърдим, че обитаването е вещно право, а не облигационно право? И каква ще е практическата последица от подобно твърдение? Границата между тези две външно много сходни явления на пръв поглед е трудно забележима. Както в рамките на договора за заем, така и в рамките на правото на обитаване, човек може да живее в жилище. И в първия, и във втория случай човекът ще живее на безвъзмездни начала. Основната разлика между заем и жилище обаче според нас ще се прояви в следното.
Ако говорим за безвъзмездно живеене в жилищна сграда по споразумение за безвъзмездно ползване на имущество, тогава основната правна цел на такова споразумение ще бъде именно съответното пребиваване. Заради живота ще влязат партиитепомежду си в посоченото договорно правоотношение. Между другото, същото може да се каже и по отношение на договор за търговски наем на жилищни помещения, тъй като основната правна цел на такова споразумение ще бъде предоставянето на жилищни помещения за живеене на граждани (наематели) на възмездна основа. Нещата ще изглеждат съвсем различно с обитаването. Колкото и странно да звучи, но обитаването не е основно, а второстепенно (подчинено) правоотношение. С други думи, обитаването възниква като неизбежна последица от възникването на някакво основно (основно) правоотношение. Ако това основно правоотношение не възникне, обитаването е безсмислено. Ние илюстрираме тази идея въз основа на примерите, разгледани по-горе.
Вече беше показано, че живеенето в жилище като член на семейството на собственика (член 31 от LC RF) е вид жилище. Да предположим, че съпругът собственик настанява жена си (член на семейството - несобственик) в жилищните си помещения. Но защо това е така? И тъй като уреждането (като вторично правоотношение) ще се основава на основното правоотношение - семейното правоотношение под формата на брак. Ако бракът не е сключен (т.е. не възниква основното правоотношение), споразумението няма да се осъществи; жилище ще изчезне поради неговата безполезност. Ако основната цел на сключването на брак е именно да се получи възможност да живеете в жилищните помещения на собственика (т.е. основното и вторичното правоотношение ще сменят местата си), на езика на семейното право такъв брак ще се нарича фиктивен брак и, както знаете, той може да бъде признат от съда за невалиден.
Нека вземем друг пример, обсъден по-горе. Това е живеене в жилището на получателя на наема като бивш собственик на жилището. Защо е товатрябва ли пребиваването да се счита за местоживеене? Но тъй като това е неизбежна последица от възникването на основното гражданско правоотношение, а именно прехвърлянето на жилищни помещения в собственост на платеца на наема с налагането му на задължението да плаща наем. Ако такова правоотношение не възникне, получателят на наема (обитателят) обективно не може да се появи.
Литература
1. Граждански кодекс на Източна Галиция 1797 г. / Пер. от лат. А. Гужва; изд. О. Кутателадзе, В. Зубар. М.: Устав; Одеса, 2013. 2. Френски граждански кодекс (Кодекс на Наполеон) / Пер. от фр. В. Захватаев; респ. изд. А. Довгерт. Киев: Истината, 2006. 3. Граждански кодекс на Германия / Пер. с него.; научен изд. А.Л. Маковски. Москва: Wolters Kluver, 2004. 4. Общ граждански кодекс на Република Австрия / Пер. с него.; изд. Л. Шарингер и Л. Шпехт. М.: Статут, 2013. 5. Българско гражданско право: Учебник: В 2 тома / Отг. изд. Е.А. Суханов. М.: Статут, 2010. Т. 1: Обща част. Вещно право. Наследствено право. Интелектуални права. Лични неимуществени права. 6. Franchosi J. Институционален курс на римското право. М.: Статут, 2004. 7. Шершеневич Г.Ф. Учебник по българско гражданско право (по изданието от 1907 г.). М.: Искра, 1995.
Ако не сте намерили необходимата информация на тази страница, опитайте да използвате търсенето в сайта: