Обявиха носителите на българската оперна награда "Каста дива" - Федерални новини

Както всеки меломан веднага ще се досети, името на наградата е взето от известната ария Norma (операта Norma на Белини).
Според организаторите на наградата „великите диви – примадони на 19-ти и 20-ти век (достатъчно е да си припомним Мария Калас) превърнаха този образ в операта „Алилуя“, превърнала се в легенда и символ.“ Наградата в материална форма е бронзова статуетка на богиня-дева „като жрица на оперна мистерия“ (скулптор Николай Предейн).
В рамките на наградата има няколко номинации - "Събитие на годината", "Певица на годината" и "Кавалер на операта" или "Дама на операта" (последната награда се присъжда "за благородна служба на операта към изключителни личности, без ограничения във времето").
През годините победителите в "Casta Diva" се превърнаха в изключителни певци, като това са Елена Образцова, Анна Нетребко, Хибла Герзмава, Албина Шагимуратова, Владимир Галузин.
Бяха отбелязани легендарните Борис Покровски, Владимир Атлантов, Евгений Нестеренко, Сергей Лейферкус. А имената на наградените режисьори, както и заглавията на техните спектакли, по правило съвпадат с хрониката на най-новите постижения на българската и световната опера: това са по-специално постановките на Дмитрий Черняков и Питър Селърс.
Този път победителите в „Casta Diva” бяха определени едновременно в две години – 2015 и 2016.
През 2015 г. печели „Роделинда“ от Хендел в Болшой театър на България (копродукция с Английската национална опера, Лондон). „Роделинда” е пробив на българската оперна сцена в усвояването на бароковия репертоар, с помощта на английски екип от режисьори и артисти.
За наградатаНе само безупречният, старомодно звучащ Хендел от оркестъра и диригентът Кристофър Молдс свършиха работа, но и остроумното ръководство на Ричард Джоунс. Той реши да играе в жанра на гангстерската „черна комедия“, кръстосана с известния британски хумор. Наталия Мурадимова (Медея, „Медея“ Керубини. Музикален театър на името на К. С. Станиславски и Вл. И. Немирович-Данченко) стана певица на годината.
Героинята на ужасна древна история за жена, която уби децата си в името на отмъщението на измамния си съпруг, Мурадимова се появи като герой, въплъщаващ вечното, първично, световно зло. Невероятният глас на певицата, в който сякаш се чуха всички мъки на ада, направи изпълнението с нейно участие незабравимо.
За певец на годината беше избран Дмитрий Улянов (Княз Иван Ховански, Хованщина, Музикален театър на името на К. С. Станиславски и Вл. И. Немирович-Данченко).
Улянов, прониквайки в същността на музиката на Мусоргски, създава своя герой безразсъден, отчаян и очевидно обречен (действието на операта се развива в края на седемнадесети век, на границата на историческите епохи, когато младият Петър Велики се бори усилено срещу непокорните стрелци).
2016 г. беше белязана от „Травиата“ на Верди в Театъра за опера и балет в Перм (копродукция с UnlimitedPerformingArts, Дания, Landestheater, Линц, Австрия и ThéâtresdelaVilledeLuxembourg), която възхити всички.
Музикален ръководител и диригент на спектакъла е Теодор Курентзис. Заедно със световноизвестния Робърт Уилсън (режисьор, сценограф и осветител) той създава спектакъл, в който според журито обичайният театър е отменен, моделите отиват в забрава, а добре познатата мелодрама от живота на куртизанка се превръща в нещо космическо, митично и ритуално.
Певица на годината - солистката на Мариинския театър Татяна Сержан. Журито се възхищаваше на нейния Вердигероини, изпълнявани не само в България. Сержан е наградена за интерпретацията си на Лейди Макбет (Макбет, Цюрихска опера).
Това е коронната част на певицата: в тази роля критиците я наричат „фантастична“. Отбелязани са също Сержан, благородната Амелия (Симон Боканегра, Мариински театър) и нейната трагична Леонора (Il truvore, пак там).
И ако награденият (за изпълнението му на Залцбургския фестивал) Мефистофел-Абдразаков във „Фауст“ на Гуно ще звучи в Москва онзи ден, то меломаните имаха щастието да чуят ролята на Филип II в „Дон Карлос“ на Верди наскоро в Болшой театър.
Както и метаморфозите на „през” фаталния злодей с различни имена (Линдорф, Копелиус, Дапертуто, Чудо) в операта „Приказките на Хофман”, поставена в Музикалния театър Станиславски и Немирович-Данченко.