Обломов иОбломовщината като феномен на българския живот Съчинения по българска литература - Гончаров Иван - 2
знание, но главата му „беше като библиотека, състояща се от някакво знание, разпръснато на части“. Влизайки в службата, която преди това му се струваше под формата на някакво семейно занимание, той дори не си представяше, че животът веднага ще бъде разделен за него на две половини, едната от които ще се състои от работа и скука, които са били синоним за него, а другата - от мир и мирно забавление. Той осъзна, че „трябва да има поне земетресение, за да не дойде здрав човек на службата“ и затова скоро подаде оставка, след това спря да излиза в света и напълно се затвори в стаята. Ако Обломов признава някаква работа, то само работата на душата, тъй като десетки поколения от неговите предци „изтърпяха труда като наказание, наложено на нашите предци, но не можеха да обичат и където имаше случай, винаги се отърваваха от него, намирайки го за възможно и дължимо“.
Имаше моменти в живота на Обломов, когато той се замисляше за причините, които го подтикнаха да води такъв живот, когато си задаваше въпроса: "Защо съм такъв?" В кулминационната глава на романа "Сънят на Обломов" писателят отговаря на този въпрос. Той създава картина на живота на провинциален земевладелец и показва как ленивият зимен сън постепенно се превръща в нормално състояние на човек.
В съня си Обломов се пренася в имението на родителите си Обломовка, „в благословен ъгъл на земята“, където няма „море, няма високи планини, скали, бездни, няма гъсти гори - няма нищо грандиозно, диво и мрачно“.
Пред нас се появява идилична картина, низ от красиви пейзажи. "Годишният кръг се завършва там правилно и спокойно. Дълбока тишина лежи в полетата. Тишина и жизнено спокойствие царят в морала на хората в това.