ОБЛОМОВЩИНАТА И СТОЛЦЕВШИНАТА КАТО ВИДОВЕ ЖИВОТ - Отлично есе
Колекция от ясли за училищни есета. Тук ще намерите стимул за литературата и българския език.
ОБЛОМОВЩИНАТА И СТОЛЦЕВЩИНАТА КАТО ВИДОВЕ ЖИВОТ
И така, Обломов е възпитан в благородно семейство с патриархални традиции. Родителите му, както и дядовците му, водели ленив, безгрижен и безгрижен живот. Те нямаха нужда да изкарват прехраната си, те не правеха нищо: крепостните работеха за тях. С такъв живот човек потъва в непробуден сън: той не живее, а съществува. Наистина в семейство Обломови всичко се свеждаше до едно нещо: ядене и сън.
Щолц, напротив, произхожда от семейство, принадлежащо към най-оживената и ефективна класа. Баща му бил управител на богато имение, а майка му била бедна благородничка. Следователно Щолц притежава голяма практическа изобретателност и трудолюбие в резултат на немското си възпитание, а от майка си получава богато духовно наследство: любов към музиката, поезията и литературата. Баща му го научи, че основното нещо в живота са парите, строгостта и точността.
Животът на Об-ломов може да се сравни с живота на хората в рая. Той не прави нищо, всичко му се носи, не иска да решава проблеми, вижда прекрасни сънища. Той е изведен от този рай първо от Щолц, а след това от Олга. Но Обломов не издържа на реалния живот и умира. Наистина, за живота на такъв човек, както и за поддържането на едно растение, са необходими топлина, спокойствие, вкусна храна. Обломов живее свободно в такива условия, а Столц би умрял без движение. Щолц не може да седи мирен.
Той, подобно на Фауст, постоянно пътува. Всичко, което си е наумил, го е постигнал. Такива хора винаги са на ръководни позиции. Животът им върви като по часовник.
В крайна сметка, ако Щолц срещне някаква непреодолима трудност, той спокойно си тръгва. Ако Обломов живее по-дългодуша, чувства, след това ума на Щолц, умът му доминира над сърцето. В духовно отношение животът на Обломов и Щолц също е много различен. Въпреки факта, че Обломов е неактивен, той постоянно се измъчва от факта, че не може да направи нищо.
Щолц, напротив, винаги е психически спокоен. Обломов не е доволен от живота си, Щолц е доволен. Да, Щолц се движи, но в хоризонтална посока.
Той беше това, което беше в младостта си, такъв си остана. В него нямаше духовно развитие или, обратно, падение. Не се забелязва, че този човек е остарял към края на живота си, че принципите му са се променили. Обломов, от друга страна, постепенно слиза и постепенно избледнява.
Преди смъртта неговото съществуване е близко до това на животно. Той се смири и се примири с невъзможността си да живее и действа. И човекът, който се е помирил, вече не живее. На примера на Обломов може да се види, че животът е състояние на движение.
Можеш да спиш само в гроба или в рая. Той беше изтръгнат от рая, което означава, че остава само смъртта. Любовта се появява в живота на всеки човек в даден момент. И Обломов, и Столц преминаха теста на любовта.
Но Столц беше леко обезпокоен от любовта и Обломов беше тласнат към бездната. За Олга любовта е дом, грижата за другите. Но Обломов не е в състояние да се грижи за себе си, да не говорим за другите. С такъв живот Обломов се нуждае от любов не равноправна, а майчинска, като любовта на Агафия Пшеницина. Столц, с неговото постоянно движение и независимост, се нуждае от жена, равна на него по възгледи и сила.
Тази жена беше Олга. Трябва да се отбележи, че самата Олга мечтаеше за съпруг, който я превъзхождаше по ум и духовни качества. Именно със своите духовни качества той привлече Олга Обломов. Въпреки факта, че животът му е спокоен, той запазва своята духовносткрасота. Но Олга, от практичността и ума на Щолц и душата на Обломов, избра ума и спокойствието.
И в края на творбата той почти се разкайва за избора си. Тя иска нещо повече, липсва й Обломов. Колкото и да е странно, в обществото, въпреки че смятат Обломов за добродушен ексцентрик, те го обичат.