Образ и характер на Молчалин
В комедията на А. С. Грибоедов „Горко от ума“ поетът показва образа на Молчалин, чието значение не е загубило своята актуалност днес. Н. В. Гогол беше първият, който забеляза чертите на подлизур, тайно, с помощта на открито откровено ласкателство, избухвайки в хората, а М. Е. Салтиков-Шчедрин, по гротесков начин, присъщ на писателя, изобразява Молчалин като длъжностно лице с окървавени ръце, стремейки се да се изкачи по кариерната стълба, бутайки по-умните и по-достойните в движение. Образът на Молчалин е особено ярък в общуването му с други герои в пиесата и най-вече в отношенията му със София. Молчалин разбира, че изобразявайки любовта към дъщерята на Фамусов, той привлича нейната подкрепа и се явява пред София като плах и скромен любовник. Момичето не улавя преструвката му и възприема липсата на искрени и страстни чувства като сдържаност и трезвост на ума. Молчалин разбира, че появата на Чацки в къщата на Фамусов застрашава връзката му със София, а оттам и кариерата му. Той се опитва по всякакъв начин да укрепи позициите си. Молчалин симулира падане от кон, преструвайки се на толкова наранен пред София, че влюбената в него девойка губи разума си. Той е толкова лицемерен, че веднага става и се изтупва от праха, щом София е вкарана в къщата в припаднало състояние. Цинизмът на Молчалин няма граници. Въпреки възможното излагане, той нагло се придържа към Лиза, без да обръща внимание на нейния отказ и упреци, че Молчалин с прислужницата е гребло, а с младата дама е скромен. Подъл по природа, Молчалин се опитва по всякакъв начин да очерни Чацки в очите на София, представяйки го като приказлив и несериозен, готов да се присмива на всеки като нетактичен човек. Поддавайки се на пагубното му влияние, София започва да гледа на Чацки през очите на Молчалин. Тя влиза в спор с Чацки и му доказва товаМолчалин е достоен и добродетелен млад мъж. Тя дори се опитва да противопостави добродетелния Молчалин на подигравателния и остър Чацки. Това противопоставяне, вложено в устата на София, придобива много по-дълбок смисъл от противопоставянето на характерите и чертите на двамата съперници. Това е контраст между две различни житейски позиции. От една страна, искрен, достоен човек, който не търпи преструвки, ласкателства, не смесва удоволствието и работата, от друга, нещастно същество, глупак, който не представлява нищо ценно, постигайки успех по мръсни и подли заобиколни начини. Без смущение самият Молчалин казва, че изпълнява волята на баща си да угоди на всички, за да избегне злото, независимо дали е господар, шеф, слуга, портиер или куче на портиер. И Молчалин стриктно следва заповедите на баща си, не само на думи. Той дава възможност да спечели карти на благородната дама Хлестова, гали и хвали нейното куче, търсейки благоволението на видната дама.
Речта на Молчалин заслужава специално внимание, раболепно с онези, които заемат най-високата позиция в обществото и снизходително пренебрежително с тези, от които не зависи. Молчалин е лаконичен и предпазлив, той внимателно и усърдно подбира точните думи, съобразявайки се с този, към когото се обръща. В разговор с Фамусов той е уважителен и винаги подчертава желанието си за работа, обръща се към Хлестова с нескрито ласкателство. Докато със София Молчалин е скромен цяла нощ и само я държи за ръка, с Лиза той не подбира думи, а директно и грубо изисква близост от нея. Молчалин също не се церемони с Чацки, той му показва своето превъзходство, хвали се с успехите в кариерата и любовта си и дори се опитва да насърчи Чацки да последва примера му и да посети влиятелната ТатянаЮриевна, за постигане на звания. Чацки правилно и със съжаление заявява, че в съществуващото общество немите се радват на специално разположение на властите, могат да стигнат далеч и да постигнат определени степени.
Последната сцена на пиесата развенчава скритите планове на Молчалин и София го отхвърля. Москва от онова време обаче даде предпочитание на такива Молчалини, които напреднаха в редиците с помощта на ласкателство и услужливост, и отхвърлиха умните и енергични Чацки по всякакъв възможен начин. "Горко от акъла" се играе на сцената на много театри и проблемите на кариеризма, повдигнати в тази пиеса, остават актуални и до днес. Това беше доказано от много актьори, изиграли ролята на Молчалин, включително първият водевилски актьор Н. О. Дюр през 1831 г. и К. Ю.