Образът на Олга Илинская и темата за любовта в романа I
За Обломов Олга е пътеводна звезда, ангел-пазител.
Какво е Олга Илинская? Олга е умен, горд, горд и активен човек. Според А. Н. Добролюбов тя хармонично съчетава "сърце и воля", съзнателен поглед върху живота, постоянство в борбата за постоянна цел и любознателен ум. Дълбочината на чувствата и женствеността превръщат Олга в един от най-хармоничните и ярки образи в българската литература на 19 век. Олга може да обича безразсъдно и лудо. За нея любовта е един от начините да продължи напред. Тя очаква, че нейният избраник, Обломов, също ще преодолее всички препятствия, за да постигне щастие. Но героят се стреми към мир, който Олга възприема като проява на неговия мързел и апатия.
Авторът изпитва героинята с любов. След като премине през това изпитание, тя става по-проницателна, по-зряла. Щолц, след като я срещна в чужбина, не разбира: "Къде е взела житейски уроци?"
И двамата герои, Олга и Обломов, преминават през всички етапи на любовта: раждане, развитие, високо напрежение и затихване. Любовта се превърна в дълг, "стана по-строга, по-взискателна". Фактът, че любовта не е щастлива, е по вина на двамата герои. От една страна, бездействието на Обломов. Въпреки че героят обича искрено, той дълбоко се съмнява в способността си да направи Олга щастлива.
От друга страна, не е възможно да не се види, че Олга се отнася към любовта като към вид дълг, тя се стреми да пренесе това чувство през целия си живот. От тук човек получава усещането, че любовта към Олга се превръща в „мисия“ - да спаси Обломов от апатия и мързел. Героинята се сравнява с лекар, призован да спаси тежко болен пациент. Обломов интуитивно разбира, че майчината любов, нежност,което съставлява неговия идеал, не е в чувствата на Олга. Героинята изисква от него саможертва, на която Обломов не е способен.
Пълната противоположност на Олга Илинская е Агафия Матвеевна Пшеницина. Тази героиня се грижи за Обломов. Чувствата й към Обломов са вид себеотрицание в името на любим човек.
В сравненията на два женски образа, в тяхното разбиране за любовта, има дълбок смисъл. Умната Олга и патриархалната Пшеницина помагат по свой начин да разкрият идеята на романа, разкривайки същността на Обломов.
„Да разглобиш женските образи, създадени от И. А. Гончаров, означава да се изявиш като голям познавач на женското сърце“, отбелязва един от най-прозорливите български критици Н. А. Добролюбов. Всъщност образът на Олга Илинская може да се нарече безспорен успех на психолога Гончаров. Тя въплъщава не само най-хубавите черти на българката, но и всичко най-хубаво, което писателят е виждал в българина изобщо.
Олга е непозната в своята среда. Но тя не е жертва, защото има и интелигентност, и решителност да отстоява правото на своята жизнена позиция, на поведение, което не е ориентирано към общоприетите норми. Неслучайно Обломов възприема Олга като въплъщение на идеала, за който мечтае. Щом Олга изпя "Casta diva", той веднага я "разпозна". Не само Обломов "разпозна" Олга, но и тя него. Любовта към Олга става не само изпитание. „Къде е взимала житейски уроци? – мисли Щолц с възхищение за нея, която обича Олга точно така, преобразена от любов.
Какво вижда Олга в Обломов? Интелигентност, простота, лековерие, липса на всички онези светски условности, които също са й чужди. Тя чувства, че в Иля няма цинизъм, но има постоянно желание за съмнение и съчувствие. Но Олга и Обломовне е предназначен да бъде щастлив.
Обломов предвижда, че връзката му с Олга не винаги е тяхна лична работа; със сигурност ще се превърнат в много условности, задължения. Ще е необходимо да "кореспондентирате", да правите бизнес, да станете член на обществото и глава на семейството и т.н. Щолц и Олга упрекват Обломов за бездействие, а той в отговор само дава неизпълними обещания или се усмихва „някак жалко, болезнено срамежливо, като просяк, упрекнат за голотата си“.
Олга постоянно мисли не само за чувствата си, но и за влиянието върху Обломов, за нейната „мисия“: „И тя ще направи всичко това чудо, толкова плахо, мълчаливо, на което никой досега не се е подчинил, което още не е започнало да живее!“ И любовта се превръща в дълг за Олга и затова вече не може да бъде безразсъдна, спонтанна. Освен това Олга не е готова да пожертва всичко за любовта. „Искаш да знаеш дали бих пожертвал спокойствието си за теб, дали бих тръгнал с теб по този път. Никога, за нищо!“ - тя решително отговаря на Обломов.
Обломов и Олга очакват невъзможното един от друг. Тя е от него – активност, воля, енергия; според нея той трябва да стане като Щолц, но само да запази най-доброто, което е в душата му. Той е от нея – безразсъдна, безкористна любов. И двамата са измамени, убеждавайки себе си, че това е възможно и затова краят на любовта им е неизбежен. Олга обича този Обломов, когото тя самата създаде във въображението си, когото искрено искаше да създаде в живота. „Мислех, че ще те съживя, че все още можеш да живееш за мен - а ти умря отдавна“, Олга едва изрича тежка присъда и задава горчив въпрос: „Кой те прокле, Иля? Какво направи? Какво те погуби? Няма име за това зло.“ Трагедията на Олга и Обломовстава окончателната присъда за феномена, който Гончаров изобразява.
Олга се жени за Щолц. Именно той успя да гарантира, че в душата на Олга здравият разум, разумът най-накрая победи чувството, което я измъчваше. Животът й може да се нарече щастлив. Тя вярва в съпруга си и затова го обича. Но Олга започва да изпитва необясним копнеж. Механичният, активен живот на Щолц не предоставя онези възможности за движение на душата, които бяха в нейните чувства към Обломов. И дори Столц предполага: „След като научи веднъж, е невъзможно да спреш да го обичаш“. С любов към Обломов умира част от душата на Олга, тя остава жертва завинаги.
„Олга в своето развитие представлява най-висшият идеал, който един български художник може да извика сега от сегашния български живот, живо лице, само че такова, каквото ние още не сме срещали“, пише Добролюбов. Можем уверено да кажем, че Олга Илинская продължава галерията от красиви женски типове, които Татяна Ларина отвори и които ще бъдат възхитени от повече от едно поколение читатели.