ОБЩ ПРОДУКТ И ИКОНОМИЧЕСКИ РАСТЕЖ, КОНЦЕПЦИЯТА ЗА БРУТЕН ВЪТРЕШЕН ПРОДУКТ - Политически

ПОНЯТИЕТО ЗА БРУТЕН ВЪТРЕШЕН ПРОДУКТ

Крайната цел на функционирането на икономиката е производството на стоки и услуги за задоволяване на потребностите на хората. Колкото по-голям е общият продукт, толкова повече обществото ще може да задоволи своите нужди. Като се има предвид това, стойността на общия продукт често се разглежда като показател за нивото на материално благосъстояние на обществото.

От всички показатели на общия продукт най-използван в съвременните условия е показателят брутен вътрешен продукт (БВП). БВП е общата пазарна стойност на всички крайни стоки и услуги, произведени в дадена страна за даден период от време. За да разкрием по-добре същността на показателя БВП, нека се спрем на някои от неговите важни характеристики.

1. БВП е паричен показател. Необходимостта от изчисляване на БВП в парична форма се дължи на факта, че изграждането на разнообразни стоки и услуги към един показател изисква използването на някаква обща мерна единица за тях, каквато са именно парите. С други думи, по своите потребителски свойства стоките и услугите са изключително разнородни и в това отношение несравними. В същото време всички те са обединени от факта, че имат парично измерение. Наличието на това общо парично измерение за всички стоки и услуги прави възможно свеждането им до един показател.

2. При изчисляване на БВП се отчита само стойността на крайните продукти и съответно не се отчита стойността на междинните продукти. В същото време под крайни продукти се разбират продукти, предназначени за крайно потребление, а не за препродажба или допълнителна преработка. Например при производството на брашно от пшеница и хляб от брашносамо хлябът ще бъде крайният продукт, докато пшеницата и брашното ще бъдат междинни продукти. Съответно, когато се изчислява БВП, се вземат предвид само разходите за хляб и няма да се вземат предвид разходите за пшеница и брашно.

Но защо БВП включва само стойността на крайните продукти? Отговорът на този въпрос не е труден, предвид факта, че в стойността на крайния продукт вече е включена стойността на междинните продукти. По-конкретно, в нашия пример цената на хляба включва цената на брашното, а цената на брашното включва цената на пшеницата. Следователно, отчитането в рамките на един и същ показател, наред със себестойността на крайните продукти, себестойността на междинните продукти би довело до факта, че самата себестойност ще бъде взета предвид няколко пъти. Ясно е, че многобройните счетоводни отчети на една и съща себестойност биха дали надценяване на обема на продукцията.

Добавената стойност е пазарната цена на продукцията на фирмата минус цената на суровините и консумативите. Като се има предвид, че суровините са междинни продукти, лесно е да се заключи, че БВП може да се изчисли като сбор от добавената стойност, създадена от всички фирми в страната.

3. Стойността на БВП не включва продажбата на използвани стоки, тъй като това включване, както и отчитането на стойността на междинните продукти, биха довели до двойно отчитане.

4. БВП е показател за стойността на произведените в страната продукти, независимо от националността на производителите. Този показател включва резултатите от икономическата дейност на чужденците в страната, но не включва резултатите от икономическата дейност на нейните граждани в чужбина. От друга страна, показателят брутен национален доход (БНД) отразява резултатите от икономическата дейност само на гражданите на страната. Не включва резултатиикономическа дейност на чужденци в страната, но включва резултатите от икономическата дейност на нейни граждани в чужбина. Например, ако гражданин на държава А има бизнес в държава Б, тогава доходът, който получава от него, трябва да бъде включен в БНД на държава А, а не в нейния БВП. В същото време същите тези доходи са част от БВП на страната.

Освен в количеството на произведените стоки и услуги се променят и цените им. Промените в нивото на цените се измерват с помощта на ценови индекс.

Индекс на цените

Цена на пазарната кошница тази година

в този =----- x100%.

Цена на пазарната кошница през базовата година

година

Пазарната кошница е фиксиран набор от стоки и услуги, за които се измерват промените в цените. Базовата година е годината, от която се извършва измерването.

Индексът на цените може да се изчисли за различни набори от стоки и услуги. По-специално, широко приложение получи индексът на потребителските цени, който измерва промените в цените на стоките и услугите, включени в потребителската кошница.

Индексът на цените, изчислен за БВП като цяло, се нарича дефлатор на БВП. Дефлаторът на БВП показва как се е променило общото равнище на цените на крайните стоки и услуги, произведени в страната за определен период от време.

БВП, изразен в цени, съществуващи по времето, когато е произведен, се нарича номинален БВП. БВП, коригиран спрямо промените в нивото на цените за определен период от време, се нарича реален БВП. Реалният БВП измерва стойността на общото производство през годините, като се приеме, чецените остават непроменени от базовата година. Този подход позволява да се коригира паричният показател на БВП, така че да отразява промените в количеството произведени стоки и услуги, а не в техните цени.

Имайки данни за стойността на номиналния БВП за дадена година и дефлатора на БВП, е възможно да се изчисли реалният БВП за дадена година:

Да приемем, че номиналният БВП на страната се удвоява за определен период от време и в края на периода възлиза на 200 милиарда гривни. единици Да приемем също, че за същото време крайните стоки и услуги в страната са поскъпнали с 25%. Тогава дефлаторът на БВП за този период ще бъде 125 [= (125 : 100) x 100], а реалният БВП в края на периода ще бъде 160 милиарда гривни. единици [ = (200 милиарда gr. единици: 125) x 100]. По този начин, въпреки че номиналният БВП се удвои през този период, реалният БВП се увеличи само с 60% (от 100 милиарда гривни до

160 милиарда гр. единици). Това се обяснява с факта, че част от растежа на БВП в номинално изражение се осигурява от повишаване на равнището на цените на крайните стоки и услуги.

Въпреки че показателят БВП е доста точна мярка за обема на производството в дадена страна, той не отчита някои видове и последици от икономическата дейност и е несъвършен в това отношение.

Първо, има определени видове икономическа дейност, чиито резултати не преминават през пазара и следователно не могат да бъдат отчетени с достатъчна точност при изчисляването на БВП. На първо място, говорим за онези видове икономически дейности, които се извършват в домакинствата (готвене, почистване на апартамента). Обемът на създадената и потребена продукция в домакинствата може да бъде доста голям, но тъй като не надхвърля тях, точното му измерване е изключително трудно.задача.

Второ, показателят БВП не отчита цялата икономическа активност в смисъл, че не отразява оборота в сивата икономика, тъй като тези обороти не се вземат предвид от държавата.

трето, БВП е показател за обема на производството, а не неговия състав, който не може напълно да задоволи нуждите на обществото. Например, държавата може да отдели твърде много ресурси за производството на национална отбрана.

Четвърто, растежът на производството и БВП често е придружен от влошаване на околната среда. В същото време щетите за околната среда не се вземат предвид при изчисляването на БВП.

И въпреки отбелязаните недостатъци на показателя БВП, именно той е признат от огромното мнозинство икономисти като най-добрият от всички показатели за резултатите от функционирането на икономиката на страната, които съществуват днес.