ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА МИКОПЛАЗМИТЕ И МИКОПЛАЗМОЗИТЕ
Семейство Mycoplasmataceae е представено от два рода, които са от значение за патологията на животните: Mycoplasma (включва 76 вида) и Ureaplasma (включва 2 вида).
За някои патогенни видове основната роля в етиологията на заболяванията на говеда и дребни преживни животни (заразна плевропневмония по говедата, инфекциозна плевропневмония на кози, инфекциозна агалактия на овце и кози), свине (ензоотична пневмония), коне, кучета, котки, лабораторни животни, примати, птици (респираторна микоплазмоза на птици, инфекциозен синузит на пуйки) и диви бозайници.
Други видове микоплазми се срещат като причинители на вторични и смесени инфекции или съпътстващи микроби при различни заболявания. Апатогенните микоплазми могат да заразят пилешки ембриони и клетъчни култури, което възпрепятства производството на висококачествени продукти за специфична профилактика.
Микоплазмите се характеризират с изключително изразен полиморфизъм, главно поради липсата на твърда клетъчна стена, присъща на бактериите, както и сложен цикъл на развитие. Микроскопското изследване на препаратите разкрива нишковидни, сферични, кокоидни, пъпкуващи, разклонени, верижни, закръглени, капковидни, спирални и други форми, характерни за жизнения цикъл на микоплазмите.
Мембраната на микоплазмите се характеризира с висока биологична активност. Регулира метаболитните процеси в клетката, енергийния метаболизъм, приемането на токсини, осигурява адсорбцията на еритроцитите, епителните клетки, спермата.
По този начин микоплазмените клетки имат сложна структура и по химичен състав и други показатели не се различават съществено от бактериите, с изключение на една особеност - микоплазмите нямат клетъчна стена и свързан протеин илипидни компоненти.
Тъй като микоплазмите нямат клетъчна стена, те растат бавно, затова са необходими специални хранителни среди и специални условия за тяхното изолиране, култивиране и поддържане. За репликация патогенните щамове изискват кръвен серум от бозайници или негови компоненти, екстракт от сърдечен мускул, пептон, екстракт от дрожди, както и мембранни липидни компоненти или техни прекурсори, съдържащи растежен фактор, идентифициран като липопротеин.
Според типа на дишането микроорганизмите от семейство Mycoplasmataceae са аероби.
Наред с биохимичните тестове, определянето на тяхната чувствителност към антибиотични вещества, които засягат цитоплазмената мембрана и вътреклетъчните протеини, е от особено значение при изследването на таксономичните характеристики и диференциацията на представители на семейство Mycoplasmataceae.
Микоплазмите имат сложна антигенна структура. Антигените са локализирани в мембраната или цитоплазмата. Според химичния състав те могат да бъдат полизахаридни, белтъчни или гликолипидни. Мембранните антигени играят много важна роля в реакциите между микоплазмите и гостоприемниците.
Серологичните методи се използват широко за изследване на антигенните свойства. Най-известните сред серологичните реакции са аглутинация (RA), фиксиране на комплемента (CSC) и забавяне на растежа (RGR). Препоръчва се също да се използват реакциите на хемаглутинация (HHA), забавяне на хемаглутинацията (RHGA), инхибиране на индиректна (индиректна) хемаглутинация (ITHA), метаболитно забавяне (инхибиране) (REM), както и реакцията на аглутинация с латекс (latex-RA) и др.
Чувствителността на тези микроби към физически и химични влияния се характеризира с голяма хетерогенност, която зависи от вида.вещи, местообитание, фаза на растеж и някои други фактори.
Патогенният ефект на микоплазмите върху животинския организъм се определя от способността на тези микроорганизми да се прикрепят към клетките на гостоприемника. Този процес включва микоплазмени гликопротеини, както и специални органели, открити в някои представители на видове (M. gallisepticum, M. pulmonis, M. alvi). При разпространението на тези микроби в тялото важна роля играят техните активни движения. Микоплазмите, преодолявайки тъканната бариера, проникват в кръвния поток. В този процес важна роля играе капсулата, чиито гликолипиди са токсични за макроорганизма: намаляват фагоцитозата и блокират имунокомпетентната система. Някои видове микоплазми (M. gallisepticum, M. neurolyticum) образуват токсини, които повишават пропускливостта на капилярния ендотел, което причинява подуване на различни телесни тъкани. В резултат на това се развива хронична инфекция, нарушава се имунологичната реактивност и се променя мембраната на клетките на макроорганизма.
Инфекциозни болести на животните / Б. Ф. Бесарабов, А. А. Вашутин, Е. С. Воронин и др.; Изд. А. А. Сидорчук