Обща характеристика на съдебната реч
Съдебната реч е реч, адресирана до съда и други участници в съдебното производство и присъстващите по време на разглеждането на конституционно, гражданско, административно, икономическо, наказателно дело, която съдържа заключения по конкретен случай.
Съдържанието на съдебната реч играе не по-малка роля от изкуството в нейното изграждане. И накрая, съвестта трябва да посочи на съдебния оратор доколко е морално да използва едно или друго отразяване на обстоятелствата по делото и възможния извод от тяхното сравнение.
Н. В. Гогол казваше: „Трябва да бъдеш честен със словото“. В основата на всичко това трябва да стои запознаването със случая във всичките му най-малки подробности. Във въпроса: как да говорим, на преден план излиза истинското изкуство на словото. Становище A.F. Кони по този въпрос е следният: „трябва да познавате темата, за която говорите, след като сте я изучили в детайли, трябва да знаете езика, който говорите, с неговото богатство, гъвкавост и оригиналност, за да не търсите думи и фрази, за да изразите мислите си, и трябва да сте искрени.
Изкуството на съдебния оратор се проявява в способността да се изгради съдебна реч по такъв начин, че да се привлече вниманието на съдиите и да се задържи през цялата реч, в способността да се анализират напълно и обективно обстоятелствата по делото, да се даде дълбок психологически анализ на личността на обвиняемия и жертвата, да се изгради система от опровержения и доказателства, да се направят правилни правни и процесуални заключения и да се убедят съдиите и публиката в това.
Проявява се и в способността за психологическо въздействие, в способността да се намерят точните езикови средства за изразяване на мисли, т.к. смислената, ценна мисъл се нуждае от перфектна форма. Съвършенството на словото създава в съдебната залаатмосфера на доверие в говорещия. Да говориш добре в съда означава да говориш по същество, внимателно анализирайки материалите по делото, разчитайки на върховенството на закона; говори разбираемо, логично, убедително, в съответствие с нормите на книжовния език.
Умението на съдебния оратор се основава на постоянна, упорита, целенасочена работа. В крайна сметка ораторът не е само човек, който изнася реч; оратор - този, който има способността да изнася реч, способността да изразява мислите си незабавно пред много хора, който притежава законите и техниките на ораторството. Ясното, кратко, безупречно аргументирано представяне на позицията е важен признак за културата на ораторското творчество.
За да придобиете уменията да станете добър съдебен оратор, трябва да овладеете логиката на разсъждението и представянето, методите на убеждаване, ораторските техники, методите за подготовка и изнасяне на убедителна, въздействаща реч.
Психолозите отбелязват, че съдебните речи на прокурора и адвоката показват:
- активизиране на мисловната дейност на съдиите при анализ и синтез на всички факти, възприети по време на съдебното следствие;
- помощ при идентифициране на спорни, противоречиви факти;
- правилното определяне на кръга от въпроси, които ще трябва да бъдат решени в заседателната зала.
По отношение на съдебната реч и двете определения са приемливи, т.к. Говорейки за назначаването на обвинителна и защитна реч, е необходимо да се изясни не само нейната конкретна цел в случая, но и нейната роля в наказателния процес. Следователно е необходимо да се прави разлика между целта на съдебната реч на най-близката и крайната.
Съдебният дебат, който е полемика, публичен спор, основан на материалите по конкретно дело, е обобщаване на резултатите от съдебното следствие от гледна точка на обвинението и защитата и помага на съда да разбере по-добре фактите иправни обстоятелства по делото.
Обвинителната реч на прокурора и защитната реч на адвоката имат една и съща цел - да се установи истината, да се вземе справедливо решение. Това е непосредствената цел на съдебната реч. И колкото по-смислена е речта, колкото по-дълбоко и убедително са анализирани в нея обстоятелствата по делото, толкова по-голямо влияние оказва тя върху постановената от съда присъда.
Слушайки изказванията на прокурора и адвоката, съдиите, мислено следвайки оратора, критично проследяват своя път на търсене на истината, който са извървели в хода на съдебното следствие, съпоставят своите оценки с оценките, дадени от прокурора и адвоката.
Съвпадението на заключенията на оратора с личните заключения на съдиите води до формирането на още по-голяма увереност на съда в тяхната правота. Разминаването в изводите принуждава съдиите да оценят критично съвкупността от доказателства, които се привеждат в тяхна подкрепа. Всичко това допринася за формирането на убеждението на съда.
Какви са отличителните черти на съдебната реч? Публичната реч е предимно устна реч, тя обхваща речеви жанрове, които са доста разнообразни по предназначение и съдържание.
Изказване на събрание, дебат, митинг, отчетен доклад, научен доклад, обвинителна и защитна реч в съда, лекция по правна или друга тема - всичко това са разновидности на публична реч, която има характер на размишления, сравнения; той разглежда, анализира и оценява различните налични гледни точки по този въпрос, формулира позицията на оратора.
Всяка публична реч има за цел да даде на слушателите определена информация, да обясни, да помогне за разбирането на nn и да повлияе на слушателите, да формира техния мироглед или гледна точка.
Разновидност на публичната реч е съдебна монологична реч, изнесена от прокурора иадвокат по съдебни дела. Поради ситуационни и тематични фактори, той стои донякъде отделно: по отношение на темата и още повече по цел, семантична ориентация, той се различава от другите жанрове на публичната реч.
На първо място, съдебната реч е ограничена от обхвата си: тя е официална, високо професионална реч, произнесена само в съда; негови податели могат да бъдат само прокурор и адвокат, чието положение се определя от процесуалния им статус.
Всяка публична реч включва "тема" и "материал". Предметът е определена страна, част от реалността, която говорещият характеризира, материалът е информация, която дава основание да се говори конкретно за избрания предмет.
Предмет на съдебната реч е деянието, за което подсъдимият носи наказателна отговорност. Материални - обстоятелства, свързани с конкретен инцидент, факти, доказателства.
Предметът на съдебната реч е строго ограничен до материалите по разглежданото дело, речта е по-конкретна от всяка друга публична реч. Важна характеристика на съдебната реч е правдивостта (или обективността), т.е. пълно съответствие на обясняваните събития с обективната истина. В него преувеличенията и измислените епизоди са недопустими. Публичната реч предава определена информация на слушателите.
Съдебната реч е по-малко информативна, т.к. не съдържа нови факти, които не са известни на съда, разглежда информация, вече известна от съдебното следствие от гледна точка на обвинението и защитата.
Съдебната реч е полемична, убедителна реч. Полемиката (от гръцки - военно изкуство, войнствен, враждебен) е борба на коренно противоположни мнения, която се води с цел да се опровергае гледната точка на противоположната страна и да се докаже правилността на позицията.
Основната задача на страните в дебата е да докажат (от прокурора) или да опровергаят (от адвоката) наличието на престъпление в действията на подсъдимия, или да докажат по-малка степен на вина на подсъдимия, отколкото обвинението на органите на досъдебното разследване, или да обосноват липсата на доказване на вината на подсъдимия.
Полемиката може да се води между процесуални опоненти, между адвокати, защитаващи различни подсъдими. Това може да е полемика с експерт, който е представил необосновани заключения пред съда.
За да докажат истината по делото, участниците в съдебните прения извършват обективен анализ на всички обстоятелства на престъплението, събраните по делото доказателства, разкриват и оценяват мотивите за извършване на престъплението, оценяват действията на подсъдимия преди всичко от гледна точка на закона, дават им правна квалификация; дава се и правна оценка на всички обстоятелства по делото. В гражданския процес действията на ответника се анализират от правна гледна точка за признаване законосъобразността или незаконосъобразността на унищожаема сделка, за признаване на нарушеното право на ищеца като подлежащо или неподлежащо на възстановяване. Съдебната реч има оценъчно-правен характер.
Лектор обединяваме състава на съда и оратора в процеса на търсене на правилното решение на казуса: знаем, виждаме и т.н.
Убедителната реч не може да бъде сухо излагане на факти, не може да не бъде развълнувана, изразителна и емоционална. Някога известен български адвокат П.С. Пороховщиков предупреди съдебните оратори: „Внимавайте да говорите в поток: водата тече, мърмори, бълбука и се плъзга през мозъците на слушателите, без да оставя следа в тях. За да избегнете досадното разнообразие, е необходимо да съставите реч в такъв ред, че всеки преход от една част към друга да изисква промяна в интонацията. Прекъснете "потока"използването на въпросителни изречения, паузи, промяна в темпото на речта и други технологични средства ще помогнат.
Така аргументираната, убедителна, емоционална реч помага на присъстващите в съдебната зала да разберат важността на спазването на изискванията на закона и моралните норми.