Основните функции на съвременната българска телевизия – Студиопедия
Екранната култура се превръща в основен механизъм при формирането и предаването на норми, обичаи, традиции и ценности.
Самият термин "телевизия" е предложен от инженера К.Д. Перски през 1890 г. на международния конгрес в Париж в доклада "Електрическа телевизия".
Великата съветска енциклопедия дава следното определение: „Телевизия (от теле. и думата зрение), областта на науката, технологиите и културата, свързана с предаването на визуална информация (движещи се изображения) на разстояние чрез радиоелектронни средства; всъщност методът на такова предаване. Наред с радиоразпръскването, телевизията е едно от най-разпространените средства за разпространение на информация (политическа, културна, научна, образователна, образователна) и едно от основните средства за комуникация, използвано за научни, организационни, технически и други приложни цели. Телевизионното излъчване е едно от средствата за информация и пропаганда, образование, просвещение, организация - отдих на населението.
Телевизията е най-популярната медия в България от много десетилетия, способна да достигне до широка част от населението. Способността да се съобщава в звуково-визуална форма за действието в момента на неговото завършване е уникално свойство на телевизията. Именно от тези свойства зависят функционалните и структурни възможности на телевизията, заела специално място в съвременната медийна система. Наличието на възможности определя и функциите, които телевизията изпълнява в съвременния свят.
G.V. Кузнецов отбелязва седем основни функции на телевизията:
Нека разгледаме по-подробно тези функции на телевизията, тъй като представената класификация според нас е много подробна и гъвкава.
Информационната функция на телевизията е да информира хората за събитията в страната и света.
Тази функция е особено важна за хората в бизнес сектора, където винаги трябва да сте в крак с събитията. Затова за тази аудитория в България са създадени специални новинарски канали или канали за бизнес новини, където събитията се обновяват на всеки 20 минути, има фийд и се правят анализи. Например България 24 е лидер в новинарските канали в Руската федерация, а RBC е лидер в бизнес новините.
Образователна функция. Образователната функция на телевизията означава излъчване на телевизионни курсове за обучение. Например, в канала Karusel има много образователни телевизионни програми: „Fanny English“ е поредица от програми, преподаващи английски език, „Berilyaka“ е поредица от програми за обучение по четене. Те помагат на децата да усвоят определени предмети и умения. Бих искал да отбележа и телевизионната програма за тези, които изучават чужди езици - „Полиглот“ с Дмитрий Петров, симултанен преводач, по канал „Култура“.
Културно-образователна функция. Излъчванията на концерти и представления на класическа музика, документални и игрални филми спомагат за формирането на естетическия вкус на зрителя. Говорейки за запознаването на зрителя с изкуството чрез телевизията, не може да не се отбележи огромният минус на такова запознанство. Все пак трябва да се признае, че за много хора това е може би единствената възможност да се запознаят с определени произведения на изкуството и да обогатят своя интелект.
Информационните програми също са в състояние да формират вкусовете и предпочитанията на публиката. Често телевизионните водещи на програми стават наши идоли, те се имитират в дрехите, в стила на общуване и е добре телевизионните водещи да са грамотни и етични. Това е още по-важно предвид броя на различни телевизионни програминиво, и то не винаги високо, в нашата телевизия. Появата на много телевизионни канали от различно ниво от своя страна породи изобилие от недостатъчно грамотни водещи. Може да се заключи, че културно-образователната функция на телевизията се изпълнява чрез излъчване на всякакви културни събития: представления, концерти, филми и телевизионни филми.
Социално-педагогическа функция. Иначе дефинирана като управленска функция. Предполага прякото участие на телевизията в системата за административно въздействие върху населението, в насърчаването на определен начин на живот с подходящ набор от политически, духовни и морални ценности.
Организираща функция Организиращата функция на телевизията е подобна на такова модерно явление като флашмоб. Тоест ситуация, в която самата телевизия става инициатор на конкретно обществено действие и събира много хора. Ярък пример за прилагането на тази функция са, да речем, многочасови телемони с благотворителна цел, гласуване на живо.
Kкултурно-рекреативна функция. Тази функция е пряко свързана с релаксацията. В момента развлекателните телевизионни програми са широко използвани. Например добре познатата програма на Първи канал „Поле на чудесата“ е една от първите развлекателни програми на българската телевизия, която събра огромни рейтинги и беше почти едно от най-популярните развлечения в петък вечер.
Сега има много такива програми и те заемат значително място в живота на хората. В момента такива телевизионни програми също играят огромна роля в интерактивните възможности на телевизията, с помощта на които зрителят може не само да гледа играта, но и да вземе активно участие, да търси решения, да отговаря на въпросиинтерактивно. Така развлекателната функция зае една от водещите позиции наред с информационната.
В резултат на изместването на основните функции на телевизията към приоритета на развлекателната функция пред много други, в съвременната телевизия се появиха хибридни програми, които съчетават различни функции. Например, по канал "България" има предаване за здравето, съчетаващо образователна функция (разказва за различни заболявания и методи за справяне с тях), както и развлекателна (тъй като се провежда във формат на токшоу).
Етапи на развитие на местната телевизия
Могат да се разграничат два важни етапа в историята на местната телевизия: формирането на телевизионното излъчване в СССР и постсъветския етап.
Първият етап (20-90-те години на ХХ век) включва няколко подетапа:
- До средата на 80-те години в страната се създаде мощна единна система за телевизионно излъчване, потенциалната аудитория вече достигна 240 милиона зрители. Броят на телевизорите е около 90 милиона, включително 18 милиона цветни. Излъчването беше осигурено от 115 програмни телевизионни центъра (всички те излъчваха цветно), 900 мощни телевизионни станции, 3600 ретранслатори, сателитни системи "Орбита" (91 приемни станции), "Москва" (500 станции), "Екран" (4000 станции), обширна мрежа от наземни радиорелейни и кабелни комуникационни линии. Средният дневен обем на излъчване през 1985 г. нараства до 3700 часа. Ежедневно Централната телевизия излъчи над 148 часа предавания по 12 програми.
Телевизията в България претърпя много промени по време на прехода от планова към пазарна икономика. Това е и монотонността на телевизионното излъчване в съветско време, когато имаше само няколко държавни канала, които носеха главно идеологическо натоварване. Всички телевизионни програмибяха силно цензурирани.
Вторият етап от развитието на телевизията е тясно свързан с образуването на нова държава - България. До началото на 90-те години в България е създадена достатъчно развита инфраструктура, която позволява да се покрие с телевизионен сигнал почти цялата територия на страната.
В рамките на този етап могат да се разграничат и няколко подетапа:
1. Появата на система за национално и регионално радиоразпръскване. Този етап е свързан с бързото нарастване на броя на местните местни телевизионни компании, с паралелното възникване и развитие на група от национални телевизионни оператори (ОРТ, България, НТВ). Този етап обхваща 1991-1998 г. По това време започват да се появяват и комерсиални телевизии, които нямат държавен компонент в структурата си. Също през този период в българския ефир започват да се появяват телевизионни компании, собственост на чужди корпорации (например Дарял ТВ, която по-късно се превръща в канал DTV Viasat, а след закупуването от холдинга STS-Media през 2008 г. - DTV). През същия период започват да се появяват и първите оператори на кабелна и сателитна телевизия.
2. След кризата от 1998 г. бързият растеж на пазара на телевизионно излъчване се забави. До 2006 г. националните телевизионни компании постепенно се разширяват в регионите, като по този начин изтласкват малките местни телевизионни компании. В същото време телевизионните оператори започнаха да се появяват на регионално ниво, преминавайки към така нареченото „собствено програмиране“. В новото хилядолетие се наблюдава и бърз растеж на технологиите за доставяне на телевизионен сигнал до зрителите. Всяка къща или апартамент вече има възможност да гледа телевизионни програми от множество източници. Освен това тези източници се различават по качеството на предоставения сигнал, броя на получените канали, нивото на плащане и обемапредоставени услуги.
Ако разгледаме функционирането на телевизионната индустрия от гледна точка на вида на телевизионния сигнал, тогава през последните десет години аналоговата телевизия практически загуби позициите си. Във всички страни по света аналоговото телевизионно излъчване се заменя с цифрово.
Не намерихте това, което търсихте? Използвайте търсачката: