Общи ултраструктурни особености на представители на царството еукариоти и прокариоти
По-сложен тип клетъчна организация е характерен за еукариотите. Еукариотите имат широко развита мрежа от вътреклетъчни мембрани, които образуват ER и служат за изолиране на клетъчните органели от цитоплазмата. Прокариотните клетки имат само една вътрешна кухина, ограничена от цитоплазмена мембрана. Един от основните признаци, по които могат да се разграничат два вида клетки (заложен в самото им наименование), е структурата на ядрото. Ядрената структура на прокариотите, наречена нуклеоид, няма ядрена мембрана, тя се състои от ДНК макромолекула, свързана с протеини, сред които няма хистони, и прикрепена в една точка към CPM. Ядрото съдържа хаплоиден набор от гени. Еукариотните клетки имат ядро (или няколко) с мембрана, кариолимфа, хроматин (хромозоми) и нуклеоли, с малки изключения, са диплоидни. Прокариотните клетки (за разлика от еукариотните) нямат митохондрии, хлоропласти и комплекс Голджи. Ензимите на окислителното фосфорилиране в тях са свързани с цитоплазмената мембрана и нейните производни образувания - мезозоми. Прокариотите се характеризират с наличието на рибозоми със седиментационна константа 70S, те се намират само в цитоплазмата (при еукариотите 80S, в допълнение към митохондриалните рибозоми - също 70S). Прокариотите имат специфичен компонент на клетъчната стена, муреин. Различават се и по наличието на плазмиди – автономно репликиращи се кръгови ДНК молекули.
Микроорганизмите—саорганизми, които са невидими с просто окопоради малкия си размер. Критерият за размера е единственият, който ги обединява.
Според съвременната таксономия,микроорганизмите към 3 царства:
•Eucariotae— протозои и гъби;
•Procariotae- истински бактерии, рикетсии, хламидии, микоплазми, спирохети,актиномицети.
Що се отнася до растенията и животните,двоичната номенклатура се използва за наименованието на микроорганизмите, t. д.генерично и специфично име.
Ако изследователите не успеят да определят вида и се определи само родът, тогава се използва терминътвид.Най-често това се случва при идентифициране на микроорганизми, които имат нетрадиционни хранителни нужди или условия на живот.
Конкретното име често се свързвас името на основното заболяване, причинено от този микроорганизъм (Vibrio cholerae- холера,Shigella dysenteriae -дизентерия,Mycobacterium tuberculosis -туберкулоза) илис основното местообитание (Escherihia coli -E. coli).
Освен това в българоезичната медицинска литература е възможно да се използвасъответното русифицирано наименование на бактериите(вместоStaphylococcus epidermidis -епидермален стафилокок;Staphylococcus aureus -Staphylococcus aureus и др.).
3.Царството на прокариотите включва отдела на цианобактериите и отдела на еубактериите, който от своя странае разделен наотреди:
• собствени бактерии (разделиGracilicutes, Firmicutes, Tenericutes, Mendosicutes);
Поръчкитеса подразделени нагрупи.
Прокариотите се различават отеукариотите по това, ченямат:
• морфологично образуваноядро(нямаядрена мембранаи нямануклеол),неговият еквивалент енуклеоид,илигенофор,който е затворена кръгла двойноверижна ДНК молекула, прикрепена в една точка към цитоплазмената мембрана; по аналогия с еукариотитемолекулата се нарича хромозомна бактерия;
• Мрежест апарат на Голджи;
Съществуват иредица характеристики, илиорганели, характерни за много, но не всички прокариоти, които позволяватда ги разграничим от еукариотите:
• множество инвагинации на цитоплазмената мембрана, които се наричат мезозоми,те са свързани с нуклеоида и участват в клетъчното делене, спорулацията и дишането на бактериалната клетка;
•специфичен компонент на клетъчната стена - муреин,според химичната структура е пептидогликан (диаминопиемова киселина);
•плазмиди —автономно репликиране на пръстеновидни молекули на двойноверижна ДНК с молекулно тегло, по-малко от бактериалната хромозома. Те се намират заедно с нуклеоида в цитоплазмата, въпреки че могат да бъдат интегрирани в нея, и носят наследствена информация, която не е жизненоважна за микробната клетка, но й осигурява определени селективни предимства в околната среда.
F-плазмиди,осигуряващи конюгативен трансфер между бактерии;
R-плазмидитеса плазмиди за лекарствена резистентност, които циркулират сред бактериални гени, които определят резистентността към химиотерапевтични средства, използвани за лечение на различни заболявания.
4.Бактериитеса прокариотни, предимно едноклетъчни микроорганизми,които също могат да образуват асоциации (групи) от подобни клетки, характеризиращи се с клетъчни, но не и организмови сходства.
Основни таксономични критерии,позволяващи да се причислят бактериалните щамове към една или друга група:
• морфология на микробните клетки (коки, пръчици, извити);
• връзка с оцветяването по Грам —тинкториални свойства (грам-положителни и грам-отрицателни);
• вид биологично окисление — аероби, факултативни анаероби, облигатни анаероби;
• способност за спорообразуване.
Вид е еволюционно установена съвкупност от индивиди с един генотип, който при стандартни условия се проявява със сходни морфологични, физиологични, биохимични характеристики.
За патогенните бактерии определението "вид" се допълва от способността да причиняват определени нозологични форми на заболявания.
Съществувавътревидова диференциация на бактериитевъв варианти:
• по биологични свойства -биовариилибиотипове;
• биохимична активност—ензимни продукти;
• антигенна структура —серовариилиserotzhy;
• чувствителност към бактериофаги —фаговариилифагови типове;
• антибиотична резистентност -резистентни продукти.
В микробиологията широко се използват специални термини -култура, щам, клон
Културата е колекция от бактерии, видими за окото върху хранителни среди.
Културите могат да бъдатчисти(колекция от бактерии от един вид) исмесени(колекция от бактерии от 2 или повече вида).
Щам—енабор от бактерии от един и същи вид,изолираниот различни източнициилиот един и същ източник по различно време.
Щамовете могат да се различават по някои характеристики, които не надхвърлят характеристиките на вида.Клонинг—е колекция от бактерии, които са потомство на една клетка.