Общо понятие за воля
Волята присъства в много актове на човешкото поведение, помагайки за преодоляване на съпротивата, както и на други желания и потребности по пътя към набелязаната цел.
Ако, например, човек не иска да пие горчиво лекарство, но знае, че е изключително необходимо за здравето му, тогава, като потиска нежеланието си със сила на волята, той се принуждава систематично да провежда предписаното лечение. Друг пример: ученик иска да отиде на дискотека, но не е подготвил домашния контролен за утре. Преодолявайки моментното желание с усилие на волята, ученикът се принуждава да работи, поставяйки си за цел утрешния успех. Наблюдаваме проявата на воля в различни ситуации на общуване. Например, човек ни е неприятен, но по-нататъшният ни напредък обективно зависи от него, следователно с усилие на волята сдържаме враждебността си, слагаме психологическа „маска“, подходяща за тази ситуация, и в резултат на това постигаме целта си.
Най-често човек проявява волята си в следните типични ситуации:
необходимо е да се направи избор между две или повече еднакво привлекателни, но изискващи противоположни действия, мисли, цели, чувства, които са несъвместими помежду си;
въпреки всичко е необходимо целенасочено да се движите по пътя към набелязаната цел;
По пътя на практическата дейност човек среща вътрешни (страх, несигурност, съмнения) или външни (обективни обстоятелства) препятствия, които трябва да бъдат преодолени.
Волята(нейното присъствие или отсъствие) се проявява във всички ситуации, свързани с избора и вземането на решения.Волятае съзнателното преодоляване на трудностите от човека по пътя на действие.
INкатоосновнифункцииволиразличават:
избор на мотиви и цели;
регулиране на мотивацията за действие в случай на тяхната недостатъчна или прекомерна мотивация;
организацията на психичните процеси в система, която е адекватна на дейността, извършвана от човек;
мобилизиране на физически и умствени възможности за постигане на целите в ситуация на преодоляване на препятствия.
През Средновековието е имало обредупражнение- прогонване на дявола.Тогава човекът се е възприемал само като пасивно начало, в което волята се проявява под формата на добри и зли духове(понякога дори персонифицирани). Подобно разбиране на волята се дължи на факта, че традиционното общество всъщност отрича независим принцип в поведението. S.I. Rogov отбелязва, че личността действа в него само като род, като програма, според която са живели предците. Правото на отклонение се признава само за определени членове на обществото, например шаман - човек, който общува с духовете на предците; ковач - човек, който е подвластен на силата на огъня и метала; разбойник - човек-престъпник, противопоставил себе си на това общество.
Концепцията за воля се преражда в съвремието заедно с появата на концепцията за личността, една от основните ценности на която е свободната воля. Появява се нов светоглед - екзистенциализмът, "философията на съществуването", според която свободата е абсолютна, свободна воля.М. Хайдегер, К. Ясперс, Ж.-П.
В България интересна интерпретация на волята дава И. П. Павлов, разглеждайки волята като „инстинкт“ (рефлекс) на свободата. Като инстинктсвободната воля е не по-малък стимул за поведение от инстинктите за глад или опасност.
Възникнаха и възникват много спорове по въпроса за съзнателния или несъзнателния произход на понятието "воля".
Поддръжниците на идеалистичните възгледи тълкуваха като феномен на волята присъщата способност на човек самостоятелно да избира цел и начини за постигането й.Те тълкуваха способността за вземане на решения, изразяващи лични нагласи и убеждения, като резултат от действията на ирационална сила, която стои зад тези действия.
По едно време немските философиА.Шопенхауер и Е.Хартманабсолютизираха волята, обявявайки я за космическа сила, сляп несъзнателен източник, чиято производна са всички психични прояви на човек.
Психоаналитичната психология представя волята на човека като вид енергия на човешките действия.Поддръжниците на психоанализата вярват, че действията на човека се контролират от определена биологична енергия на човек, превърната в психическа. Фройд идентифицира тази енергия с психосексуалната енергия на сексуалното желание - несъзнателното либидо, като по този начин обяснява човешкото поведение първо с "култивираните" прояви на тази жизнеутвърждаваща сила (Ерос), а след това и с борбата му с също толкова подсъзнателното човешко копнеж за смърт (Тантос).
Имаше теория за волята като специална свръхестествена сила, лежаща в основата на психиката и съществото като цяло, поддръжници на която бяха такива известни психолози като В. Вунд и У. Джеймс.
Теологичното тълкуване на волята е, че волята се идентифицира с божествения принцип в света: Бог е изключителен собственик на свободната воля, дарявайки хората с нея по свое усмотрение.
Материалистите тълкуват волята като страна на психиката, която имаматериална основа под формата на нервни мозъчни процеси. Волевите или доброволните действия се развиват на базата на неволни движения и действия. Най-простите от неволните действия са рефлексните действия.Този тип включва и импулсивни действия, несъзнателни, неподчинени на общата цел на реакцията. За разлика от неволните, съзнателните действия на човек са насочени към постигане на цел, което е характерно за волевото поведение.
Материалната основа на произволните движения е дейността на гигантски пирамидални клетки, разположени в един от слоевете на мозъчната кора в областта на предния централен гирус. В тези клетки се зараждат импулси за движение. Учените стигнаха до това заключение, като изследваха причините заабулия (болезнена липса на воля), която се развива на базата на мозъчна патология иапраксия (нарушения на доброволната регулация на движенията и действията, които правят невъзможно упражняването на волев акт)в резултат на увреждане на челните лобове на мозъка.
Учението за втората сигнална система на И. П. Павлов значително допълни материалистическата концепция, доказвайки условнорефлекторната същност на волята.
Съвременните изследвания на волята в психологията се извършват в различни научни области: в поведенчески ориентираната наука се изучават определени форми на поведение, в психологията на мотивацията, вътреличностните конфликти и начините за тяхното преодоляване са в центъра на вниманието, в психологията на личността фокусът е върху идентифицирането и изучаването на съответните волеви характеристики на човек. В същото време съвременната психология се стреми да придаде на науката за волята интегративен характер.