Обзор на българския пазар на мед
България е един от най-големите производители на мед в света, осигурявайки около 4% от световното производство на мед (виж фигура 1). В момента България дели 6-8 място с Украйна и Индия в списъка на водещите световни производители на мед. По-специално, според резултатите от 2004 г. страната ни се класира на осмо място сред най-големите производители на мед в света с обем на производство от 52 хиляди тона (виж таблица 1). Снимка 1.
Дялове на водещите страни производителки на мед в глобалния обем на производството, % (според FAOSTAT)
През годините на реформи в българското пчеларство настъпиха не само количествени, но и фундаментални качествени промени. Производството на мед се увеличава с 10-20%, докато броят на пчелните семейства намалява с една трета. Водеща позиция в производството на мед зае частният сектор, който все повече измества обществения и държавния сектор. На пазара излязоха десетки частни фирми, работещи в сферата на изкупуването на едро, преработката, опаковането и търговията с мед; производство на пчеларски инвентар, майки и пакети пчели, препарати за борба с болестите по пчелите; терапевтични и козметични продукти и други продукти.
Таблица 1. Обем на производството на мед от най-големите страни производителки през 2000 - 2004 г., тона (според FAOSTAT)
Източник: http://www.beekeeping.orc.ru/Arhiv/a2006/n406_6.htm
Появата на значителен брой частни фирми на българския пазар на мед стимулира засилената конкуренция между производителите на мед. В много отношения ситуацията се усложни от увеличаването на обема на вноса на евтин мед от страните от „близката“ и „далечната“ чужбина. В резултат на това за много местни пчелари проблемът с продажбата на произведения мед стана спешен. СпоредЕксперти, развитието на българската пчелна индустрия в бъдеще до голяма степен ще зависи от това колко бързо и ефективно местните производители овладяват науката за оцеляване в съвременните пазарни условия, по-специално ефективни методи за популяризиране и продажба на собствените си продукти. Българските производители на мед в момента са в трудни условия, свързани с редица фактори, включително, по-специално, значителен обем внесен мед на дъмпингови цени (предимно от Китай), липса на подкрепа, преди всичко финансова, за пчеларите от държавата, непредсказуеми метеорологични условия, продължаващата "непрозрачност" на българския пазар на мед и други фактори. Проблемът с вноса на пчелен мед със съмнително качество в България е свързан до голяма степен с въвеждането на ограничения за предлагането на такива продукти от страните от ЕС и САЩ. Така в края на 2001 г. Съединените щати повишиха митото върху меда, внесен от Китай, до 181%, върху меда от Аржентина - до 61%, мотивирайки тази стъпка с факта, че тези страни уж отдавна провеждат дъмпингова политика, доставяйки мед на изкуствено ниски цени. Подобни стъпки предприеха и страните от Европейския съюз. Тези обстоятелства накараха Китай и Аржентина да потърсят алтернативни пазари за мед, като един от най-атрактивните такива пазари беше България (виж http://smi.kuban.info/article/15223/1014). Китай е лидер по отношение на производството и износа на мед от няколко години. Изключително ниските цени на китайския мед нанасят силен удар на производителите във всички страни, където започват да се доставят китайски продукти. В Европа и Съединените щати производителите на мед се фокусират върху работата с PR, промишлени предприятия, които използват мед запроизводство на храни, чиято продукция почти веднага стана неконкурентоспособна. Многобройни обществени организации, обединяващи пчеларите в Европа, Америка и Канада, не можаха да се примирят с постепенното изчезване на индустрията и, , в техните страни, като наложиха ограничения върху доставката на китайски мед. Експертите на Междурегионалната обществена организация на пчеларите, въз основа на резултатите от изследванията на качеството на произведения в Китай мед, стигнаха до извода, че този мед е подходящ само за промишлена преработка, не може да бъде разрешен за продажба на дребно, дори ако отговаря на всички параметри на българския GOST (виж http://www.zdorus.ru/publicate/beehealth/67). Българското пчеларство днес се развива практически без материална държавна подкрепа, въпреки че механизмът на такава подкрепа действа в много страни по света. По-специално, след лятната суша и безснежните студове през зимата на 2002/2003 г., 1 милион 200 хиляди пчелни семейства загинаха в пчелините, чието възстановяване беше извършено от местни пчелари сами, без никакво участие и помощ от държавата (виж http://www.rnsp.ru/index.php?file=honeymarketx). Въпреки това пчеларската индустрия не е напълно лишена от държавно внимание - отделните структури на индустрията получават своя дял от бюджетни кредити и субсидии от федералния бюджет и помощ от местните власти. Пазарът на мед, както и пазарите на други хранителни продукти, е защитен с тарифни бариери – вносни мита. Сегашните тарифи за натурален мед, мляко, млечни продукти и яйца са 15% (виж http://www.beekeeping.orc.ru/Arhiv/a2006/n406_6.htm). Българският пазар на мед до голяма степен запазва характеристиките на „непрозрачен” и „неорганизиран” пазар. Няма маркетингови проучвания, социологическипроучвания и други "измервания", които биха могли да изяснят ситуацията на този пазар. Към 2004 г. българските пчелари продават около 50% от произведения мед на „дилъри“. Професионалният сектор, който теоретично би могъл да се конкурира с посредниците, играе скромна роля в българското пчеларство (виж http://atlant.ru/opt/stati_2611.htm). Кумулативното влияние на описаните по-горе фактори определя до голяма степен недостатъчните темпове на растеж на производството на мед в България. Според експерти местните производители потенциално могат да произвеждат около 1 милион тона мед годишно, докато реалните производствени обеми са с порядък по-малки, възлизащи на едва около 90 хиляди тона (според FAOSTAT производството на мед в България е още по-малко). По този начин, въпреки че производството на мед се е увеличило през последните години, то е по-малко от една десета от възможното. По-голямата част от българския мед – 95% – се произвежда от частни търговци и фермери (виж Фигура 2).
Фигура 2. Дял на частните производители и ферми сред местните производители на мед, %