Одеса. Домат на канап
В добро настроение и три рубли, които бяха поставени във военна книжка за съхранение, а военна книжка беше поставена във вътрешния джоб на туниката, той отиде до главния вход.
Все още се надявах да намеря моя спътник там, но него вече го нямаше, оставаше само да вляза в сградата и да се кача на втория етаж.
Юрка вече беше тук.
Двамата с него се отдалечихме от нашите другари на отсрещната страна, където тихо на големия прозорец започнахме да споделяме успехите си.
Моят спътник показва хартиена рубла и освен това успя да хапне малко пайове.
Но аз бавно вадя военен билет, отварям го, показвам му три рубли, наличната сума за двама е доста солиден капитал.
Сега оставаше само едно, да се споразумеят как да ги похарчат изгодно.
Имаше два варианта, както и мнения.
Моят вариант: малко преди да се качите на влака, бързо изтичайте в кафене, за да хапнете преди пътя.
Вариант за придружител: купете пайове с всички пари и след това яжте през целия път.
Но този вариант имаше едно нещо, те трябваше да почерпят другарите си, което означаваше, че повечето от пайовете ще отидат за лакомства.
Въпреки че въздухът на Одеса е изпълнен с различни вибрации на приключения, никой не подкрепи идеята ни за набиране на средства за издръжка, нито сподели неизразходваните си средства, които някои от нашите имаха, с всички.
Разбираемо е, събра се екип от различни полкове, те всъщност не се познаваха и не е ясно колко още да се скитат на гарата, а какво ще ги чака, е пълно невежество.
Тъй като не стигнахме до консенсус, решихме просто да изчакаме и едва тогава решението ще дойде от само себе си.
Часовникът на гарата показваше, че часът е минал обяд, нашият ескорт още не се беше появил, ние бяхмепредставени на себе си, отегчени в очакване.
Ако познавахме града малко по-добре, можехме да отидем до морето, добре, в краен случай, да се разходим по френския булевард или да погледнем Привоз, но глупаво седяхме в сградата на гарата.
Тъй като нямаше какво да правим, а беше началото на четвъртия ден, решихме да погледнем в кафенето за интерес, вратите, които бяха косо от нас, зад стълбите, през малка отворена стая с маси.
Влязохме в кафенето, започнахме да разглеждаме гамата от налични продукти, за да харчим скоро пари тук с полза.
При нас се приближава цивилен около четирийсетте с торба домати: - Здравейте, гвардейци, откъде ще сте?
- Аз съм от Кишинев, му отговарям.
Лицето му се разлива в усмивка: - Значи там съм служил като бригадир.
Много сме доволни от старшината на запаса, той задава много въпроси, говори за службата си, след което заявява: - Значи, тук няма какво да се говори напразно. - Такава среща трябва да се отбележи. - Какво да пием? - Водка, вино?
Тук малко се поколебахме: - Горещо е, по-добре да пием една бира.
Нашият приятел с торбичка узрели домати, поръчва бира и лека закуска, с всичко това излизаме през вратата на обекта.
Тук почти няма никой, а осветлението е слабо, най-подходящото място, маси на високи крака, зад които е удобно да стоите изправени.
На една кука е окачена торба с домати, обяснява старшината на резервата: - Нося това за любимата ми свекърва. - Специално поръчан от приятел три килограма.
Отваряме бутилирана бира, стоим да пием.
Бригадирът продължава да говори за годините на службата си, след което забелязва нашите момчета, седнали в ъгъла: - И тези ваши ли са?
- Така че ги извикай тук.
Викаме ги при нас, тези в нерешителност,видимо се смущаваха, гледаха се, да ходят или да не ходят.
Тогава нашият нов познат ги кани на масата, момчетата бавно стигнаха до масата един по един.
Купихме още бира, но бирата изобщо не е същата, виното е по-подходящо за разговор.
Но виното има една особеност, събужда добър апетит, мезето бързо се топи на масата.
Тогава бригадирът на резервата решава и вади няколко домата от торбичката: - Мисля, че тъщата няма да се обиди.
Темата на разговора не премина произволно към скачане с парашут, тук много различни невероятни случаи по време на службата бяха научени от бригадира.
Няма достатъчно вино и лека закуска, подкупваме бригадира със средствата на нов познат, получаваме домати от торбичка, ядем и слушаме.
Времето минава добре, така че давам трите си рубли, за да купя вино, не е жалко за такова важно събитие.
Торбата е празна, доматите са свършили, бригадирът, олюлявайки се, пъхва празната торба в джоба си: - Следващия път ще взема домати на тъщата.
Решаваха кой с какво е богат, купуваха повече вино.
Пиеха се, на масата имаше разгорещени дискусии за тежката войнишка служба.
Какво е добро за маса без столове, тогава в този случай усещате състоянието на вашето опиянение, ако вече сте преминали, тогава няма да устоите на масата.
Няколко часа на масата отлетяха незабелязано, нашият добър приятел излезе с часа на заминаване на влака си, започна да се сбогува.
В моето състояние разбрах, че не мога да заведа бригадира до колата, но какво има в колата, не можех да сляза по стълбите, така че се сбогувахме точно тук, на втория етаж.
Седнах до нещата си, облегнах гръб на стената и се огледах с мътни очи, какво друго да добавя, днес беше прекрасен ден.
Благодаря за товадобри и симпатични хора, живеещи в тази огромна страна.