Одиторска оценка на съществеността на грешките и одитния риск в Украйна
Влизането на Украйна в световната икономическа система включва необходимостта от изграждане на одиторска дейност в съответствие с изискванията на международните одиторски стандарти.
Съгласно МОС № 200, Общите цели на независимия одитор и провеждане на одит в съответствие с международните одиторски стандарти, целта на одита е да даде възможност на одитора да изрази мнение дали финансовите отчети (във всички съществени аспекти) са изготвени в съответствие с установените рамки за финансово отчитане (т.е. регулаторни документи).
Актуалността на темата се състои в това, че не винаги е възможно да се разкрият всички съществени нарушения въз основа на резултатите от одита. Причините за това могат да бъдат обективни (селективност на одита и др.) и субективни (ниво на квалификация и компетентност на одитора и др.). В тази връзка при извършване на одит винаги има определена степен на одитен риск.
Одиторският риск е рискът, който одиторът поема, като дава мнение за пълната надеждност на външните отчетни данни, като същевременно може да има грешки и пропуски, които не са привлекли вниманието на одитора.
Значимостта на грешките в одита е неразривно свързана с одитния риск, тъй като колкото по-висока е вероятността от съществена грешка, толкова по-висок е одитният риск.
За съжаление, в нашите вътрешни научни трудове проблемът за значимостта на грешките в одита не е достатъчно изяснен и практикуващите одитори в повечето случаи пренебрегват този въпрос или не го разбират. Поради това те се ръководят от подходите, които са най-присъщи на одита, тоест те се опитват да идентифицират най-малките грешки, които не са значими за цялостната достоверност на финансовите отчети.
Целта на този курсРаботата се състои в разкриване на концепциите за същественост и одиторски риск, разглеждане на съвременните подходи за изчисляване на тези показатели, както и изискванията на международните стандарти по отношение на оценката на съществеността и одиторския риск при планиране и провеждане на одит.
При писане на курсова работа е използвана учебна, научна, правна литература, материали, съдържащи се в периодичния печат, както и информация, публикувана на интернет сайтове.
Целта на одита на финансовите отчети е да даде възможност на одитора да изрази мнение дали финансовите отчети са изготвени, във всички съществени аспекти, в съответствие с определена рамка за финансово отчитане. Оценката на съществеността е предмет на професионална преценка [1].
В одиторската практика се използва принципът на съществеността. Въз основа на този принцип одиторът е длъжен да установи достоверността на счетоводните (финансовите) отчети във всички съществени аспекти.
Нормативното регулиране на въпроса за съществеността се извършва на базата на Международния одиторски стандарт 320 „Същественост при планиране и провеждане на одит”.
Материалността на информацията е свойството, което я прави способна да влияе върху икономическите решения на потребителя на такава информация. Грешка се счита за съществена, ако нейното неоткриване значително изкривява показателите на счетоводните (финансови) отчети и влияе върху решението на потребителя, което следва от тези отчети. Съществеността зависи от размера на сумата на артикула или от значимостта на грешката, направена при определениобстоятелства поради пропуск или неправилно показване [3].
В случай, че е имало грешка в счетоводните (финансови) отчети и одиторът не я е идентифицирал, тя не е надеждна и съответно одиторът е направил неправилно заключение.
Съществеността на грешката трябва да се определи в началото на одита, преди планирането му, и след това, като се вземат предвид установената степен на същественост и големината на одитния риск, се разработва план и програма за одит, извършват се необходимите одитни процедури, събират се одитни доказателства и се изготвя одитен доклад.
На категориите същественост в одита са дадени качествени и количествени характеристики.
От качествена гледна точка одиторът, въз основа на професионална преценка, определя дали отклоненията в реда на финансовите и бизнес операции, извършвани от икономическия субект, от изискванията на действащите на територията на Украйна разпоредби, отбелязани по време на одита, са значителни. Примери за качествени изкривявания са:
недостатъчно или неадекватно описание на счетоводната политика, когато има вероятност ползвателят на счетоводните (финансовите) отчети да бъде подведен от такова описание;
неразкриване на информация за нарушение на регулаторните изисквания в случай, че е вероятно последващото прилагане на санкции да окаже значително въздействие върху резултатите от дейността на предприятието.
Други погрешни представяния на докладването също могат да бъдат признати за качествени в зависимост от конкретните обстоятелства.
От количествена гледна точка одиторът трябва да прецени дали, индивидуално и общо, откритите отклонения (като се вземе предвид прогнозираната стойност на неоткритите отклонения) превишаватколичествен критерий - нивото на същественост.
Нивото на същественост се разбира като граничната стойност на грешката в счетоводната (финансовата) отчетност, от която квалифицираният потребител на тази отчетност няма да може да направи правилни заключения въз основа на нея и да вземе правилни управленски решения [18, стр.63].
Нивото на същественост е определено за:
финансови отчети като цяло (обща същественост);
специфични класове транзакции, салда по сметки или оповестявания, според случая. Това се отнася за всяка област, в която разумно се очаква суми под общото ниво на същественост да повлияят на икономическите решения на потребителите, взети въз основа на финансовите отчети.
При определяне на абсолютната стойност на съществеността одиторът трябва да вземе за основа най-важните показатели, характеризиращи надеждността на отчетността на одитирания икономически субект, наричани по-нататък основните показатели на финансовите отчети.
От одиторите и одиторските организации се изисква да създадат система от основни показатели и процедура за определяне нивото на същественост, които трябва да бъдат документирани. Основата за промяна на системата от основни показатели от одиторската организация и намиране на нивото на същественост са:
а) промени в законодателството в областта на счетоводството и данъчното облагане, засягащи процедурата за определяне на позициите на баланса или основните отчетни показатели;
б) промени в законодателството в областта на одита, установяващи изисквания към методите за определяне на нивото на същественост;
в) промяна в специализацията на одиторската организация;
г) смяна на ръководството на одиторската организация и др.
Одиторската организация може да запознае заинтересованите страни стяхното изискване с приетата от одиторската организация процедура за установяване нивото на същественост [19, стр.63].
При упражняване на професионална преценка би било разумно одиторът да приеме, че потребителите:
1. Притежава разумни познания за бизнеса, икономическата дейност и счетоводството и желание да проучи информацията, изложена във финансовите отчети, с разумна грижа;
2. Разберете, че финансовите отчети са изготвени и одитирани в съответствие с нивата на същественост;
3. Признават присъщата несигурност при оценяването на суми въз основа на използването на оценки, преценка и отчитане на бъдещи събития;
4. Вземете разумни икономически решения въз основа на информацията, представена във финансовите отчети.
Изкривяванията могат да бъдат резултат от много причини и могат да се основават на следните фактори.
¨ Размер - парична сума (количествен фактор);
¨ Естеството на статията (качествен фактор);
¨ Обстоятелства около появата на изкривяването.
Типичните погрешни твърдения могат да включват следното:
- грешки или измами при изготвянето на финансови отчети;
- отклонения от базата на счетоводството;
- грешка в управлението на субекта;
- управление на измами на предприятието;
- изготвяне на неточни или неподходящи оценки;
- неподходящо или непълно описание на счетоводните политики или оповестяванията в бележките.
Концепцията за същественост на грешките в международната одиторска практика се използва, както следва:
1. като основа за определяне на характера, времето и обхвата на одитните процедури;
2. като основа за оценка на събраните данни и определяне на последствията от неточности;
3. като основа за вземане на решения относно формата исъдържанието на одитния доклад [12, стр.99].
Има три основни нива на сериозност на грешките.
Първото ниво включва грешки, чиито размери са толкова незначителни, че не могат да повлияят на достоверността на отчетността и стойността на икономическите показатели, които се определят въз основа на нейните данни (това са незначителни грешки), в този случай се предоставя положително одиторско мнение.
Обичайно е да се говори за второ ниво на грешки, които могат да повлияят на приемането на определени решения от потребителите на информация, но тези неточности се отнасят до определени ключови отчетни елементи, а докладването като цяло отразява реалното състояние на нещата в предприятието. По правило одиторът в такива случаи изготвя условно положително мнение.
Третото ниво включва грешки, които поставят под въпрос надеждността, обективността, пълнотата и законосъобразността на цялата отчетност като цяло и които ръководството на предприятието отказва да коригира. След това в повечето случаи одиторът изготвя отрицателно заключение или се дава отказ за заключение (ако има допълнителни мотиви, например недостатъчна информация за задълбочаване на процедурите, неетично поведение на клиента) [22, с.167].
Заключение: Правилното определяне на нивото на същественост е един от основните проблеми на одита, с които дори опитните одитори постоянно се сблъскват.
Одиторът трябва ясно да определи какъв размер на грешката ще се счита за съществен. Тази стойност се определя за всяко конкретно клиентско предприятие поотделно, като се вземат предвид спецификата на неговата дейност и задачите, които са поставени на одитора за решаване в процеса на одит. В същото време е важно и за кого са предназначени финансовите отчети, кой ще ги направипотребител.
Определяйки границата на същественост на грешките, одиторът трябва да изхожда от факта, че не е негова отговорност да удостовери абсолютната точност на финансовите отчети; той не поема отговорност за счетоводството и изготвянето на финансови отчети, отговорни за това са ръководителят и главният счетоводител на предприятието клиент. Одиторът не си поставя за цел да идентифицира грешка, той трябва да събере достатъчно количество информация, да я оцени и да даде своето независимо мнение. Това означава, че одиторът не може да заключи, че финансовите отчети, които е одитирал, са точни с точност до 1 UAH или дори до 1000 UAH.
2. Процедурата за изчисляване на съществеността на грешките във финансовото отчитане
В повечето страни, включително Украйна, няма единни правила и подходи за определяне на общото ниво на същественост - максимално допустимия размер на грешките.
Тъй като съществеността е относително понятие, важно е следното обстоятелство. За да се установи дали грешките във финансовите отчети са съществени, е необходимо да се използват прогнозните бенчмаркове. В този случай могат да се използват както основните показатели за текущата година, така и средните показатели за текущата и предходните години, както и всякакви изчислителни процедури, които могат да бъдат формализирани.
Допуска се както един индикатор за нивото на същественост за тази конкретна проверка, така и набор от различни стойности на нивото на същественост, всяка от които трябва да бъде предназначена за оценка на определена група счетоводни сметки, позиции на баланса, показатели за отчитане [29, стр.115].
Теорията препоръчва да се оцени нивото на същественост в следната последователност:
избор на базови показатели;
нива на настройкасъщественост за избраните бенчмаркове.
На практика за определяне степента на същественост се използват основните основни показатели: балансовата печалба на предприятието; брутен обем продажби (без ДДС); балансова валута; собствен капитал; разходи на предприятието [34].
Нивото на същественост трябва да бъде изразено във валутата, в която се водят счетоводните записи и се изготвят финансовите отчети.
Изчислителните бази за определяне на границите на същественост в зависимост от вида икономическа дейност, в която оперира клиентското предприятие, са представени в таблица 1.
Изчислителни бази за оценка на значимостта на грешките