Най-малката фабрика за паста в Тоскана или как се прави италианската паста - Свят в снимки
Приятели, обичате ли паста колкото мен? Не съм сигурен. Но италианците, без съмнение, ги обичат в пъти повече и по-всеотдайно от мен. Освен това те ги ядат два пъти на ден и, о, ужас, изобщо не напълняват! Поне вТоскана не съм срещал нито един италианец с наднормено тегло. Но видях с очите си как работи една от най-малките фабрики за паста в Италия. Истински семеен бизнес, в който работи само седемчленно семейство! Почти цял век те се придържат към класическите традиционни технологии за производство на макаронени изделия (както италианците наричат всякаква паста) и затова техните продукти са търсени по целия свят.
За това как се подрежда и работи мъничкото тосканско пастифицио и защо италианците не напълняват от брашно в днешната научно-популярна публикация.
И така, ние сме в малкото старо градче Лари. Тук на практика няма туристи, по улиците се срещат само местни хора и градът просто ме пленява с автентичността си. Ще говоря подробно за Лари в една от следващите публикации, а днес може би ще се съсредоточим само върху посочената тема. Логото на макаронена фабрика Martelli вече се вижда от градския паркинг. Улиците в Лари са толкова тесни, че много местни оставят колите си тук.
Да, познахте, характерните цветове на семейство Martelli са жълто и черно. И вече сме посрещнати от Лука. Той е син на собственик на фабрика и има много особен характер. Дори за италианец. Отнякъде знае много български думи, запознат е със ситуацията в българската (или по-скоро съветската) армия, буквално от маразмите до моделите на оръжие, обича да гледа военни паради от Червения площад и е голям фенПутин. На въпроса откъде са тези знания, той мълчи, смее се на вицове за работа в спецслужбите и пак мълчи. Спомена само: „Новосибирск“. Ето такова мистериозно ръководство имах онзи ден.
Следващата тайна на семейство Мартели е, че използват специални бронзови накрайници, за да придадат окончателната форма на своята паста. Тоест пресата прокарва омесеното тесто не през вездесъщата пластмаса, а през такива редки форми от цветни метали.
Ето го отзад.
Какво дава? Обяснявам. При използване на бронзова форма пастата се оказва много грапава на пипане, което от своя страна помага на всеки сос, с който след това се яде тази паста, да се абсорбира правилно. И това е много важен момент“, подчертава Лука. В България пастата е само гарнитура, а за италианците пастата със сос е основно ястие.
Продължаваме напред. От самото начало семейство Martelli използва много дълъг процес на месене на тесто в студена вода. Внимание към снимката: брашното от квадратен отвор се излива директно върху крана, от който капе вода. След това машината в приемната тава смесва тези две прости съставки.
За да видим това тайнство, Лука и аз трябваше да се изкачим по тясна стълба чак до тавана. Там е много горещо и задушно. Ето изглед на машината за паста отгоре.
А на тази снимка виждате същата бронзова форма, през която машината избутва готовото тесто. Усилието е такова, че дори нещо се изкачва през пукнатините.
Формованите продукти се изсипват върху конвейерната лента. Този процес буквално ме взриви.
Лента, във вашиялиния, ги отвежда в сушилния шкаф. Тук също има запазена марка. Тяхната паста Martelli се суши при ниска температура от около 33-36°C за около 50 часа (в зависимост от метеорологичните условия). В големите фабрики температурата е по-висока и процесът на сушене е много по-бърз.
Но главата на семейство Дино вече прибира палето, пълно с готова паста, а Марио търси нещо под тавана. Може би проверява дали не съм счупил нещо, когато се катерихме с Лука да снимаме процеса на месене.
Само за една смяна фабриката за макаронени изделия Martelli може да произведе до един тон продукти.
Разбира се, в Лари се правят и спагети. Този вид паста за всеки българин се свързва уникално с Италия. На снимката решетка със сушени спагети или спагетини (по-тънки спагети). Някога спагетите са правени с дължина 50 см, но сега стандартът е скъсен на 25. Затова готовите спагети трябва да се разполовят.
За целта заводът разполага с такава машина.
Лука го пуска и няколко секунди по-късно има пълна кутия нарязани спагети пред себе си. Или спагетини? Общо взето няма значение.
Нещо друго е важно. За да различите, така да се каже, домашно приготвените макаронени изделия от фабричните (което означава големи промишлени предприятия), трябва да видите дали има сгънати макаронени изделия в закупената от вас опаковка паста. На големите пастички се отрязват, а на малките не. Това е един вид знак за качество.
Продължаваме напред. Тоест на мястото за опаковане.
Някои са опаковани с помощта на модерни машини.
И нещо почти ръчно на точно такъв агрегат. Обърнете внимание на семейните снимки над работното място. Изглежда, че е тамсмяната за Дино и Марио вече расте.
Склад за готова продукция. Между другото, леко гугъл показа, че килограм пакет от такава паста в чуждестранните онлайн магазини струва около 6-7 евро.
Това е вътрешна снимка на географията на клиентите на Martelli. Почти целият свят. Изпращат дори до Австралия. Но в България, уви, не. Така стоят нещата.