Около света с електрическа кола, портал Europulse
Wiebe Wokker е на 29 години и наскоро завърши магистърска степен по Event Management в родната си Холандия. Но вместо да организира сватби или срещи на високо равнище, той реши да обиколи света с електрическа кола и да види как различните страни изпълняват проекти за устойчиво развитие по пътя.
И за да опознае със сигурност местните, Wiebe се затрудни, като реши да пътува без бюджет. Тази практика се нарича Plug me in („включете ме“): на уебсайта на проекта тези, които искат да помогнат на пътешественика, му предлагат нощувка, храна и зареждане за електрически автомобил. Wiebe Walker разказа пред Europulse за проекта си и впечатленията си от България, където е прекарал две седмици на път.
От колко време сте на път?
Трудно ли се намират такива „помощници“?
Въобще не. Обикновено, преди да пристигна в нова страна, правя „подготвителна работа“ в моя уебсайт и социалните мрежи и често ме пишат в местни вестници, което също помага.
В столиците винаги има повече хора, които ме канят да остана при тях, отколкото в малките градове, разбира се. Няколко пъти дори бяха твърде много и просто трябваше да избирам на случаен принцип. Но също така се случва да не мога да намеря място, където да спра, тогава моля всички да споделят молбата ми чрез вътрешните си канали.
Кой български град ви харесва най-много?
Посетих Петербург и Москва, Новгород, Твер, Виборг, Ржев, Валдай, Велики Луки и няколко села и села. И разбира се, впечатлен съм от Санкт Петербург, защото там е много красиво. Но малките градове са много по-интересни, защото са много оригинални, по-„български“ по природа.
Какво впечатление ви направиха българите?
Повечето хора в България са много гостоприемни. Те не само ще ви нахранят и ще ви осигурят място за спане, но и ще ви снабдят с провизии за из път и със сигурност ще разберат дали сте стигнали до следващата си дестинация. Дадоха ми много време, показаха околностите ...
Но в България малко хора намериха моите контакти в интернет за комуникация. Например в Санкт Петербург няколко вестника писаха за мен, но дори и след това не ми предложиха веднага да спя. А във Финландия само един вестник писа за мен, а точно там в моя сайт и във Фейсбук получих покана от 50 души.
Между другото, открих интересна функция. Няколко пъти в България ми се налагаше да моля за помощ направо на улицата, а най-гостоприемни бяха хора, които изобщо не изглеждаха така. Разбрах, че в България определено не трябва да се съди по външния вид.
Кое беше най-трудното нещо при пътуването в България?
Най-големият проблем, който имах, беше езиковата бариера. Често трябваше да прибягвам до помощта на преводача на Google, за да обясня кой съм и от какво имам нужда. Дори написах няколко изречения на български, което ми помогна неведнъж.
А ти как си скъпа? В България се казва, че има две беди - пътища и глупаци...
Предимно карах на големи писти и те са много лични. Но когато посетите малки градове и села, тогава започват трудностите. Гледах да не карам по тъмно, защото е много лесно да пропуснеш дупка на пътя, а и е опасно за кола. Въпреки че нещата могат да бъдат и по-лоши.
Имало ли е моменти, когато зарядното за колата не може да бъде намерено навреме и батерията се изтощава на открито?
Винаги планирам своетомаршрут, но всичко се случи. Първият път, когато се доближих до опасно ниско ниво на батерията, беше докато пресичах границата между България и Латвия. Бързах и когато най-накрая стигнах до територията на Латвия, нивото на батерията беше само около 15% и трябваше да измина още една четвърт от разстоянието, планирано за този ден. Тогава трябваше да оставя колата и да тръгна да търся някой, който би се съгласил да ми помогне. Нашият любезен човек яде бързо, но това беше случаят, когато усетих, че съм на тънък лед. Мисля обаче, че това също е интересно преживяване.
Колата ви не винаги е била електрическа, нали?
Да, това беше обикновена кола, която работеше на бензин, а след това беше превърната в електрическа. Самият аз не направих много: основно колата за този проект беше подготвена от компания, която се занимава с електрически автомобили. Освен новия електродвигател са монтирали компютър, който управлява всички системи на машината.
Когато започнах пътуването, пробегът й вече беше около 15 хиляди километра, а сега скоростомерът е 25 хиляди. Консумира 50 киловатчаса на 1 километър пробег, капацитетът на батерията е 30 хиляди килоампера. Зареждането трае около 12 часа. Това ме устройва доста добре - това означава, че трябва да зареждам само веднъж на ден (рядко по-често), на всеки 200 километра. Това са много добри характеристики за електрически автомобил.
След няколко месеца на път, имате ли желание да промените нещо в колата?
Моята кола вероятно не е най-добрият вариант, ако целта е да стигнете от точка А до точка Б: нейната скорост е само 40 километра в час. Но това е идеално за мен. Повечето шофьори на дълго пътуване седят в пашкула си цял ден и аз използвам тегленията като възможност да видя какво невероятноместа, където ходя.
Има още един плюс: обикновено хората стигат от Санкт Петербург до Москва за един ден. И трябваше да спирам няколко пъти в малки градове и села и по този начин успях да видя истинската България.
Какъв ще бъде резултатът от вашия проект?
Със сигурност ще направя документален филм, посветен на „екологичната“ част от моя проект – по пътя се интересувам от проекти, свързани с устойчивото развитие в различни страни. Особено се интересувам от проекти, насочени към създаване на биологични решения или разпределение на енергия, защото те са добре обмислени и ефективно изпълнени в различни страни. Например в Швейцария има прекрасен Kompotoi: момчетата се занимават с производството на дървени тоалетни кабини, които след това се използват на фестивали. Но освен щандовете, те правят и друго важно нещо: събират и отделят съдържанието им след фестивала, за да направят от него компост. И се оказва, че няколко години по-късно на мястото, където се проведе фестивалът, расте нова морава, наторена със същия компост. Получава се порочен кръг.
Разбрах, че начините за постигане на устойчиво развитие са много различни: това е по-скоро начин на живот. Това преживяване ме вдъхнови и сега се чувствам готов да отворя собствена зелена компания. Силно се надявам, че ще успея да намеря своята ниша и звездите ще се съберат. Това е моята съкровена мечта.