Опасността от заблуда в духовния живот - Както вярваме - Статии - Православен клин

храмдеканатСтатииВъпроси към свещеника
духовния

Влезте с uID

Формуляр за вход
Неделно училище
Уроци в неделното училище и курсове по библейска теология
Велик пост
опасността
Великият пост
-->
Поклонение
Църква на иконата на Божията майка "Радост на всички скърбящи"
Начало » Статии » Как вярваме

Опасността от заблуда в духовния живот

Автор: Свети Игнатий (Брянчанинов)

духовния

Свети Игнатий (Брянчанинов)

Ако смирението и любовта, простотата и доброто не са тясно свързани в нас с молитвата, тогава самата молитва, или по-точно маската на молитвата, може да ни донесе много малка полза. И това го твърдим не само за молитвата, но и за всеки подвиг и дело: девство, или пост, или бдение, или псалмопение, или служба, или за всяко дело, извършено в името на добродетелта. Ако не виждаме в себе си плодовете на любовта, мира, радостта, кротостта, ще добавя още, смирението на мъдростта, простотата, искреността, вярата, колкото е необходимо, щедростта, приятелството, тогава сме се трудили безрезултатно, защото заи нека се трудим, за да се насладим на плодовете; а когато в нас не се появят плодовете на любовта, тогава без съмнение трудът е напразен. Поради това те по нищо не се различават от петимата свети юродиви, които, понеже все още нямат духовно миро в сърцата си, тоест духовното действие на изброените по-горе добродетели, се наричат ​​юродиви и нещастно са оставени извън царската брачна стая, без да се възползват от подвига на девството. Както при отглеждането на лозе, всички грижи и целият труд се прилагат с надеждата за плод; ако няма плод, трудът е напразен; така, ако ние не видим в себе си, чрез действието на Духа, плодовете на любовта: мир, радост, всичко останало, изброено от апостола (виж Гал. 5:22), и не можем да ги разпознаем в себе си с пълна увереност и духовно чувство, тогава подвигът на девството, молитвата, псалмите, постът и бдението ще бъдат излишни. Защото тези трудове и подвизи на душата и тялото трябва да бъдат извършени, както казахме, с надеждата за духовен плод; а плодотворността на добродетелите е духовна наслада от нетленно удоволствие, неизразимо произведено от Духа в сърцата на верните и смирените. Затова трябва да се почитат трудовете и подвизите, които са, трудове и подвизи, а плодовете – плодове. Но ако някой, поради бедността на знанието, смята делото и подвига си за плодове на Духа, тогава се оказва, че той явно се заблуждава, заблуждавайки себе си, лишавайки се от наистина великите плодове на Духа с такова свое мнение.

Истинското начало на молитвата е топлината на сърцето, поглъщайки страстите, внушавайки радост и радост в сърцето с непоклатима любов и утвърждавайки сърцето с несъмнени доказателства. Всичко, което идва в душата, казват отците, чувствено или духовно, щом сърцето се усъмни, не го приеме, не е от Бога, а е изпратено от врага. Когато виждате и умаувлечени от някаква невидима сила, не вярвайте на това и не позволявайте на ума да бъде увлечен, а веднага го принудете към неговата работа. Това, което е от Бога, идва от само себе си, казва свети Исаак, докато вие дори не знаете времето. Въпреки че врагът се опитва да си представи духовното в слабините, предлагайки едно нещо вместо друго, вместо топлина, предизвиквайки дисонансно парене, вместо радост, събуждайки безмълвна радост и мокра сладост, и успява да се скрие зад тези изкушения от неопитните, но времето, опитът и чувството обикновено го разкриват пред тези, които не са непознати с неговите зли машинации. Ларинксът прави разлика, казва Писанието (Йов 34:3). По същия начин духовният вкус ясно показва всичко такова, каквото е, без да се заблуждава.

Причината за мисълта е следната! Чухте празни речи, споменът за тях остава. Врагът взема тези черти на паметта и изплита мрежа от тях пред очите на ума ви, за да го обърка. След това слезте в сърцето си, отвръщайки очите си от призрачните образи на врага, и извикайте към Господа.

За успех в молитвата и за избягване на заблудата е необходимо себеотрицание, което учи човек да търси само внимание в молитвата. Тогава молитвеният подвиг ще се опрости и улесни; ще се облекчат и изкушенията, които обаче винаги съпътстват подвига. Ако някой преждевременно се стреми да разкрие в себе си действията на сърдечната молитва, „за него, казва св. Нил Сорски, в съгласие с други свети отци, „тежки, непосилни са позволени изкушения от демони. Този стремеж се основава на неосъзнато високомерие и арогантност, които изглеждат като усърдие.

Някои твърдят, че заблудата винаги или почти винаги ще произтича от практикуването на Исусовата молитва и те забраняват практикуването на тази молитва.

В асимилирането на такава мисъл към себе си и в таковазабраната съдържа ужасно богохулство, достойна за съжаление заблуда. Нашият Господ Исус Христос е единственият източник на нашето спасение, единственото средство за нашето спасение; Неговото човешко име заимства от Неговото Божество Неговата неограничена, всесвята сила да ни спасява. Как може тази сила, която работи за спасение, тази единствена сила, която дава спасение, да бъде извратена и да работи към унищожение? Няма смисъл! Това е абсурд, тъжен, кощунствен, душегубен! Тези, които са усвоили такъв начин на мислене, определено са в демонично очарование, измамени от фалшив ум, дошъл от Сатана.

Разгледайте цялото Свещено Писание и ще видите, че в него навсякъде се превъзнася и прославя името Господне, превъзнася се Неговата сила, спасителна за хората. Помислете за писанията на отците: ще видите, че всички те, без изключение, съветват и заповядват да се упражнява Иисусовата молитва, наричат ​​я оръжие, което не е по-силно нито на небето, нито на земята, наричат ​​я дадено от Бога, неотменно наследство, едно от последните и най-висши завети на Богочовека, любяща и най-сладка утеха, надеждна гаранция. И накрая, обърнете се към устава на Православната източна църква и ще видите, че тя е установила за всичките си неграмотни деца - както монаси, така и миряни - да заменят псалмите и молитвата с килийно правило с Иисусовата молитва. Какво означава пред единодушното свидетелство на Свещеното Писание и всички свети отци, пред устава на Вселенската Църква за Иисусовата молитва, противоречивото учение на някои слепци, прославяни и прославяни от слепци като тях?

Лудостта от Иисусовата молитва може да възникне, когато, извършвайки тази молитва, те не изостават от никакви грехове и навици на грешниците, които съвестта осъжда. В същото време вътредълбок раздор, прогонващ всяко спокойствие на сърцето... От тук главата може да се замъгли, а понятията да се объркат и объркат.

Умната молитва, казват те, ще спаси, но самата умен молитва има остра нужда от напътствие, стига да е направена от самите вас или труд. В това време извършването на умствена молитва, която не се ръководи от умела ръка, в по-голямата си част се заблуждава.

Но заблудата, разбираема за мнозина в нейните очевидни последици, трябва да бъде изследвана, разбрана в самото й начало: в една лъжлива мисъл, която служи като основа на всички заблуди и пагубни душевни състояния. В лъжливата мисъл на ума цялата сграда на заблудата вече съществува, точно както растението съществува в семето, което трябва да произлезе от него, след като е засадено в земята.

Той има голямо оръжие срещу своите врагове, които в молитва поддържат разкаян плач, за да не изпаднат в самонадеяност от радостта, дадена от молитвата. Който пази тази радост-тъга, ще избегне всички злини. Истинска, неочарователна молитва е тази, в която топлината, с Иисусовата молитва, поставя огън в земята на сърцето ни и изгаря страстите като тръни. Тя осенява душата с радост и мир и не идва от дясната страна, нито от земята на земята, нито дори отгоре, но расте в сърцето, като източник на вода от Животворящия Дух. Обичайте това и ревнувайте да го придобиете в сърцето си, дръжте ума си винаги лишен от въображение. Не се страхувай от нищо с нея, защото Онзи, Който каза: Дерзай, аз съм, не бой се! - Самият той с нас. Който, настроен така, живее праведно и непорочно, чужд е на човешко угодничество и високомерие, той ще устои и няма да претърпи никаква вреда, дори ако целият демоничен полк се надигне срещу него и му донесе безброй изкушения.

Не се съблазнявайте от вътрешната сладост: без кръста те са крехки и опасни.

Смятайте всеки човек за най-доброто от себе си. Без тази мисъл, ако някойизвърши чудо, далеч от Бога.

Св. Игнатий (Брянчанинов) От колекцията "И с чудеса той мами онези, които живеят на земята ...". Клин, "Християнски живот", 2008 г