Операция за апендицит
Здравейте! Казвам се Инга. Аз съм на 19 години. Имам проблем със стомаха, боли ме вече 3 години, диагностицираха ме с хроничен апандисит, съгласих се за операция, която ще бъде през май. Операцията е традиционна, а не лапароскопия, т.е. *****. Ще си разрежа корема. Аз самият много добре разбирам, че е по-добре да не се шегуваме с апендицит. Но наскоро един приятел каза, че преди планирана операция на апендицит те поставят клизма (за почистване на червата) и винаги бръснат пубиса си, а аз ще лежа гол без бикини на операционната маса. много съм срамежлива Не разбирам защо не можете да носите ниски бикини и по време на операцията ги пуснете малко, защо е това бръснене? Или може би не е необходимо да правите всичко това? Моля всички знаещи да напишат какви процедури се правят преди операцията на апандисит, как ще ме подготвят за операцията, къде, как, кога и какво ще ми правят преди да легна на операционната маса. Интересуват ме всички подробности. Благодаря ви предварително.
Експерти на Woman.ru
Получете експертно мнение по вашата тема
Оксана Тисиневич
Психолог. Специалист от b17.ru
Коротина Светлана Юриевна
Психотерапевт. Специалист от b17.ru
Игор Малов
Психолог, Чувствителен психолог. Специалист от b17.ru
Орлова Светлана Станиславовна
Психолог, Семеен психолог. Специалист от b17.ru
Цой Александър Георгиевич
Психолог. Специалист от b17.ru
Пакина Наталия Анатолиевна
Психолог, Клиничен психолог. Специалист от b17.ru
Кузмина Наталия Сергеевна
Психолог. Специалист от b17.ru
Спиридонова Надежда Викторовна
Психолог. Специалист от b17.ru
Олга Яценко
Психолог. Специалист от b17.ru
Вячеслав Потапов
Психолог,-консултант. Специалист от b17.ru
За първи път чувам за планирана операция от апандисит.
твоят приятел е прав. всичко описано по-горе ще бъде направено и те просто ще сложат лед на масата. Тогава настръхнах, но това нямаше значение, коремът ме болеше много.
и ще има клизма и бръснене, в операционната всичко трябва да е стерилно
Точно! Надявам се с този задник да е свършено.
И ти ли ще раждаш деца по гащи?
всички вие сте странни .. има такова нещо като хроничен апендицит. може да се отреже, ако боли постоянно
За първи път чувам за планирана операция от апандисит.
Ако апендицитът е хроничен, тогава планираната операция е съвсем нормална, ако ви притеснява.Можете лесно да живеете до старост без операция или може би да я вземете в най-неподходящия момент. По темата: Авторе, защо си като малка, на лекарите не им трябват циците и путките ти, толкова са ги прегледали, не си и мечтал Бръснат, но не целия пубис, а малко - отгоре.Ако имаш планирана операция, могат да ти предложат да се обръснеш сам. Вярно, не ми свалиха бельото - имах цикъл и така - да, лежах на масата в една оскъдна жилетка. И нищо.))) Не изгорях от срам.
Наистина ми премахнаха апендикса преди 10 години, но въпреки това: 1) нямаше клизма 2) не обръснаха пубиса 3) на операционната маса, разбира се, без бикини, всичко трябва да е стерилно.
Наистина ми премахнаха апендикса преди 10 години, но въпреки това: 1) нямаше клизма 2) пубисът не беше обръснат 3) на операционната маса, разбира се, без бикини, всичко трябва да е стерилно.
О, и клизма си направих. Вярно, апендицитът беше гноен, може би зависи от това. Да, и няма нищо ужасно в клизма. Глупости. Тогава си спомням със смях.
А, добре, всичко е точно по принцип.Накратко, второто не еКлизма се прави,ако операцията е извънпланова,спешна.При вас не яжте ден-два ще ви пробият с физиологичен разтвор и червата ще се изчистят.Сами ще си обръснете пубиса.Милиони жени го правят редовно доброволно и без никакви операции.
Точно! Надявам се с този задник да е свършено.
Е, имате мисли
Точно обратното - клизма се прави при планови операции, но при спешни случаи не се отделя време за това. Разбира се, ще трябва да се съблечете, както и без него. По-добре е да свалите бикините, ако няма менструация, за да не пречат. Общо взето ще имаш две клизми - едната вечер преди операцията, другата сутрин. По време на тази процедура не можете изобщо да сваляте долните си гащи, а да ги спуснете до коленете си. ще трябва да легнете на лявата си страна с крака, изтеглени към стомаха, след което да задържите водата още 5 минути. Между другото, майка ти не ти ли е правила клизма като дете? Защо се страхуваш толкова от нея?
И така, какво е клизма? НЯМА да лежиш гол, без гащички, както и без всичко останало, ще си с такава стерилна долничка или с тениската си. НО просто ще ви покрият всички със стерилна пелена, така да се каже, и на мястото на разреза ще има дупка. Всичките ви колебания след особено медитация ще отлетят наникъде))))
Инга, повярвай ми, ти си на 19, а аз съм на 14 - те направиха операцията преди 2 години (диагнозата беше поставена веднага, вечерта имаше болка в средата на корема, а сутринта сутринта вече беше болезнена в дясната част на долната част на корема), така че сутринта заведоха лекаря в болницата за още 2 часа съмнения (поставиха и клизма). падане. Най-лошото нещо след тази обща анестезия е да се отдалечите, ръцете ви могат да бъдат вързани за леглото, така че оперираното място да не бъде наранено, не можете да ядете преди и след операцията.След операцията можетепийте вода на малки глътки Станах от леглото три дни по-късно, главата ми ужасно се въртеше, шевовете бяха премахнати около седмица по-късно. Не издържах на превръзки през ден. сестрата на влечугите почти ги отряза с месо (и така да се каже, внимателно ги издърпа предварително!) ще инжектират някакви лечебни лекарства, според вашето желание, ако много боли, ще инжектират упойка. А след операцията се осигурява месец почивка (1 седмица в болницата, останалите вкъщи). операции, накарайте приятели или родители да ви посетят там, колко е скучно и се запасете със списания.
А след операцията стомахът излезе или трябваше и клизма да правите?
Свързани теми
Имах апендицит през 2005 г., когато бях на 25 години, и в деня на операцията имах толкова стегнат обяд (мислех, че имам настинка, треперех на втория ден, а след това до вечерта започна да ме боли стомаха и да се почувствам зле), а вечерта ме оперираха, не ми направиха клизма, пубисът ми беше вече гладък, по това време се бях депилирал и го сложиха на масата наистина гол, но преди да ми дадат инжекция, някакво лекарство или нещо подобно, много се страхувах от операцията и плаках, а след инжекцията всичко беше същото. Прекалиха с упойката, тенекиен беше, диво разхищение. Но на петия ден той вече беше изписан у дома в повече или по-малко нормално състояние.
[2007798451] - 27 май 2010 г. 00:31 ч.
Инга, оперирана ли си? Надявам се всичко да мине добре. Ако можете, кажете ни какво и как сте направили. Всъщност най-важното е здравето. И събличането голо, бръсненето, фиксирането на масата и т.н. е свързано със спазването на правилата за асептика и т.н.
и аз скоро ще се оперирам, от едно ме е страх, че моганаддаване на много тегло след операция
Предвид скромните хранителни дажби в болниците, това е малко вероятно. Сериозно, преди операцията и известно време след нея не можете да ядете. Когато лежах с апендицит (бях на 6 години), си спомням, че веднага след операцията бях много жаден. За да утолите жаждата си, можете да смучете парче лимон. И не ми се ядеше много преди да ме изпишат.
Апендиксът е отстранен преди година. Имаше бръснене. Задължително. Той също се съблече напълно. Нямаше клизма. Защото не беше ял нищо от вечерта, а на сутринта линейката го откара. Упойката беше местна. Тобиш лежеше в съзнание. Като го разрязаха малко го усетих, но като влязоха в червата беше адска болка. Все едно съм родила (макар че откъде да знам :)) Като цяло трябва да се премахне. По-добре късно от колкото никога.
И аз го махнах преди няколко месеца, на 25 години. Имах флегмонозен апендицит, т.е. Това е 4-ти стадий на апендицит. През деня ме болеше коремът някъде точно под пъпа, до свечеряване извикаха линейка, пристигнаха в болницата в 3 сутринта, вече беше събота и в 5 сутринта вече бяха поставени на масата (по-късно хирургът каза, че нямаше да стигне до 8, защото вече беше готова да се спука). Страхувах се ужасно, тогава в стаята за лечение сестрата ми даде някаква инжекция. Когато легна на масата, зъбите й тракаха ужасно от страх. Сложиха капкомер и след няколко минути всичко стана като барабан. Направиха ми анестезия и след няколко секунди припаднах, събудих се вече в отделението. Бях ужасно жаден, но ми намазаха само устните. Пипах само стъпалата и китките и толкова. В стомаха ми стърчеше тръба (после сложиха антибиотик направо в нея, беше толкова болезнено). Носеше всякакви глупости след упойка. Тя каза, че съм хартия, после картон и много повече. После дълго се смееха на това. Разрешено да ставаден, ужасно замаян, вървеше покрай стената с отдих. Няколко дни по-късно извадиха телефона, почти преместих конете. На четвъртия ден ме изписаха, все още беше трудно, разбира се, но много исках да се прибера. Ден по-късно отидох да махна шевовете, не по-скучно от разкъсването на тръбата. Сега всичко е наред. Не се притеснявайте, успех на всички!