Опит от лечение с Paxil
Уважаеми д-р Горбатов, скъпи съфорумци!
Четенето на вашия форум ми помогна много да се справя с проблемите си и реших да споделя личния си опит с лечението с паксил, което ми помогна много. Ще се радвам, ако моите бележки са полезни за тези, които все още се страхуват от антидепресанти и не смеят да предприемат активно лечение.
ПАКСИЛ. ЛИЧЕН ОПИТ:-))
Дълго време, от детството, ми беше поставена диагноза вегетативно-съдова дистония, плюс винаги имаше проблеми със стомашно-чревния тракт и безсъние, от които феназепам беше спасен през последните пет години. Имаше и пристъпи на тревожност, които обикновено се проявяваха на фона на силна умора (след сесии в университета, работа или лични проблеми). Лекарите, към които периодично се обръщах ту за едно, ту за друго, лекуваха малките профилни ранички, които намираха, но никога не гледаха на състоянието като цяло. В резултат на това бях обрасъл с лекарства, които не помогнаха много, и свикнах с успокоителното.
Всеки от лекарите откриваше нещо незначително, но като цяло ме смятаха за здрав, а аз ставах все по-зле и по-зле. Пристъпите на тахикардия се добавят към честите проблеми на стомашно-чревния тракт, особено през нощта, когато въпреки феназепама се събудих в студена пот, усещайки, че сърцето ми ще пробие гърдите отвътре, незабавно се преобърна див страх, с който не можех да се справя. Държах се с всички сили, защото изглеждаше, че ако изкрещя сега, няма да мога да спра и просто ще полудея. Опитах се да се успокоя, за да не изплаша близките. Забелязах, че ако пия допълнително валериан или корвалол, тогава всичко върви лесно. Но не вярвах, че всичките ми проблеми са от нервно напрежение и стрес. Тя продължи своето поклонение при лекарите. На гастроентеролог, гинеколог икъм кардиолога бяха добавени ендокринолог, хирург, дори хематолог, но не откриха нищо криминално в състоянието ми, което ме убеди, че заболяването е някак странно. Всеки ден си поставях нови диагнози, страхувах се и при следващото си посещение при лекаря поисках по-подробен преглед.
Пих атаракс и фенотропил, но ми ставаше все по-зле. Тахикардията се засили, имаше неоправдано вълнение от фенотропил, безпокойството за здравето ми не ме напусна, което не ми позволи да се концентрирам върху нищо, изпаднах от живота. Само вечер се подобряваше малко. Сега от вашия форум знам, че това са класическите признаци на депресия и тревожно разстройство, но тогава все още не можех да повярвам, че всичко е от нервната система. След като взех курс само за десет дни, отново изтичах до лекаря. Убеждаването й, че трябва да имам търпение до пълното прилагане на лекарствата, не ми подейства и след това, като видя състоянието ми, тя реши да оттегли всички предписания и предложи да приемам само Paxil (не ставаше въпрос за добавяне на транквиланти, току-що бях спрял феназепам) и да потърся помощ от психолог. Много ме беше страх да пия антидепресант, като се има предвид колко слухове има около тях, но състоянието беше много неприятно и реших. В същото време се опитах да се събера, започнах дълги разходки сутрин, възобнових водните процедури и спортовете в групата (пилатес), които изоставих в началото на заболяването. Тя се образова по всякакъв възможен начин, принуждавайки я да води активен начин на живот, независимо от всичко. Тя се обърна за помощ към психолог, с когото понякога се консултира преди за промени в живота си.
Първият път на приемане на paxil, около седмица, беше просто кошмар, повишена тревожност, сълзливост,всички вегетативни прояви, бърза загуба на тегло и ми се стори, че всичко е наистина лошо. Страхливо поисках да ме откарат в болницата, оцелях само благодарение на постоянната подкрепа на майка ми и търпението на съпруга ми, който ме научи да се разхождам рано сутрин. Често се обаждах на лекаря, питайки за съвет относно дозата, само тези почти ежедневни разговори ме убедиха да не спирам лечението, а да издържа началния етап.
Тогава изведнъж забелязах, че от известно време не съм се оплаквал от червата, на първо място се нормализира. Последваха два болезнени периода, когато дозата на лекарството се увеличаваше, но в този момент вече знаех (от вашия форум), че при всяко увеличаване на дозата настъпваше влошаване и се борех с всичките му прояви чрез спорт, активно общуване, масажи, разходки, разговори с психолог. След един месец приемане на Paxil, когато работната доза беше достигната, разбрах, че почти всички вегетативни синдроми изчезнаха по пътя: пристъпи на тахикардия, страх, замаяност, но най-важното е, че тревожността постепенно изчезна. Само безсънието ме напусна последно. Работата с психолог помогна да разкрия дълбоката причина за моето състояние, настрои ме за промени в живота ми, които сега активно преследвам. Paxil ме поддържа в равномерно състояние и въпреки че понякога чувствам лек дискомфорт (умора, слабост), но това е нищо в сравнение с това, което беше. Лекарят каза, че трябва да останете на paxil поне шест месеца и тогава ще видите. Напълно съм съгласен.
Трябва да кажа, че кризисната ситуация, в която попаднах, ме научи на много. Основното е, че това не трябва да се забравя и добрите навици, които сега са се развили (да не отделяте време за себе си и да не поемате отговорност за всичко на света), са запазени след лечението. Силно се надявам на това.
Искам да кажа на всички койзапочва лечение: бъдете търпеливи, отнасяйте се към себе си като любяща, но строга майка към дете и ще успеете, повярвайте ми! Здраве на всички и късмет!