Опитът в употребата на местното лекарство Mexidol при пациенти с остър инсулт
В. И. Серегин Неврологично отделение на Централната районна болница на Скопинск, Рязанска област
Използването на лекарството "Mexidol" при лечението на пациенти с исхемичен инсулт в острия период позволява да се постигне бърза регресия на неврологичния дефицит, да се намалят церебралните симптоми и когнитивните увреждания. Лекарството не предизвиква сериозни нежелани реакции, тежестта на неговия терапевтичен ефект зависи от първоначалното състояние на пациента, дозата и начина на приложение.
Ключови думи: остър мозъчно-съдов инцидент, неврологични симптоми, когнитивно увреждане, мексидол
В България инсултът е на второ място в структурата на общата смъртност на населението и е основната причина за трайно увреждане: около 20% от пациентите, прекарали това заболяване, стават инвалиди и се нуждаят от чужда помощ. Преобладават исхемичните мозъчни лезии. Този проблем остава актуален за Скопински район на Рязанска област, където от средата на 1990 г. Броят на пациентите с остър инсулт непрекъснато нараства.
От 2000 г. под ръководството на Българската национална асоциация по инсулт започва епидемиологично проучване на инсулта в Скопински район. 66% от пациентите с церебрален инсулт са хоспитализирани в неврологичното отделение, честотата е 8 случая на 1000 души, смъртността е 31%, смъртността на 1000 души. - 2. До 2005 г. броят на инсултите се е увеличил почти 10 пъти в сравнение с 1980 г. и 5 пъти от 1995 г. През последните години съотношението на пациентите, подложени на стационарно лечение в неврологичния отдел на Централната районна болница на Скопинск, се е променило: до 1999 г. преобладават пациентите с гръбначна остеохондроза, а от 1999 г. - с остра цереброваскуларна недостатъчност.
Разпределетедве основни направления на патогенетична терапия на исхемичен инсулт: реперфузия (влияние върху 1-вия етап на каскадата) и невропротективна терапия (влияние върху 2-8 етапи).
Процесът на церебрална исхемия винаги е индивидуален, характеристиките на неговия курс се определят от фоновото (преди инсулт) състояние на мозъчния метаболизъм, включително неговите енергийни нужди, както и състоянието и реактивността на човешката невроимуноендокринна система. Патогенезата на увреждането на церебралните структури при васкуларни исхемични лезии на мозъка се дължи на намаляване на нивото на кислород в артериалната кръв и токсичния ефект на междинните продукти на недостатъчно окисления кислород (оксидативен стрес) [3]. Резултатите от такива хипоксично-исхемични нарушения са развитието на първична и прогресия на вторична церебрална исхемия, образуването на лакунарни инфаркти и увеличаване на исхемичните зони.
Основната причина за негативните последици дори от краткотрайна исхемия и хипоксия е образуването на силно реактивни и следователно токсични свободни радикали или техните генериращи продукти по време на непълно намаляване на кислорода. Резултатите от клиничните проучвания показват необходимостта от ранна (в рамките на "терапевтичния прозорец") комбинирана патогенетична терапия на исхемичния инсулт.
Целта на изследването е да се проучи ефективността на комбинираната употреба на мексидол и глиатилин в острия период на исхемичен инсулт и неговия ефект върху функционалния резултат.
МЕТОД НА ИЗСЛЕДВАНЕ
В рандомизирано проучване проучихме ефективността на терапевтичния ефект на местното лекарство "Мексидол" върху функционалния резултат и увреждането на пациенти с диагноза "остър исхемичен инсулт", хоспитализирани в Централната районна болница на Скопинск.Диагнозата "исхемичен инсулт" с локализация в каротидния и вертебробазиларния басейн е направена въз основа на развитието на остър фокален дефект на неврологичните функции от цереброваскуларен произход, който е продължил най-малко 24 часа. Пациентите (292 души) са рандомизирани в две групи: основна (157 пациенти) и контролна (135 пациенти). Прогностичните фактори на пациентите в двете групи са сравними. Неблагоприятен изход се счита за смърт на пациента или изразена степен на увреждане (нивото на увреждане според индекса на Barthel е по-малко от 70 или 5-6 ниво на увреждане според скалата на Rankin).
Всички пациенти са подложени на стандартен преглед, който включва проучване на соматичния статус, стандартни клинични и биохимични изследвания, общ тест на кръвта и урината, изследване на фундуса, ЕКГ, оценка на нивото на увреждане на съзнанието по скалата на Глазгоу (диапазон на колебания - от 3 до 15 точки) и скандинавската скала за инсулт, NIH, оригиналната скала [3], оценка на функционалното състояние на пациента (според до индекса на Barthel), рентгенография на гръдния кош и черепа, ядрено-магнитен резонанс и доплерография на главния мозък (не по-рано от 14 дни).
В проучването не са включени пациенти с повторен инсулт, онкологични заболявания и хоспитализирани по-късно от 24 часа след началото на инсулта.
Пациентите от основната и контролната група са сравними по възраст и пол, локализация и тежест на съдовите лезии. При постъпване пациентите от всяка група са разделени на три подгрупи: 1-ва включва пациенти с тежък каротиден исхемичен инсулт, 2-ра - с умерен каротиден исхемичен инсулт и 3-та - с лек каротиден исхемичен инсулт.
Пациенти от основната група на заден планосновна терапия, антихипертензивни лекарства, антиагреганти, антиагреганти, които са получавали пациенти от контролната група, са предписани мексидол (4,0 ml - 2 ампули - интравенозно във физиологичен разтвор 2 пъти на ден в продължение на 10-15 дни, след това перорално 0,125 g 3 пъти на ден в продължение на 30 дни) и глиатилин (холин алфосцерат, 1,0 g в продължение на 9 дни).
Основните крайни точки, използвани за оценка на ефективността на лечението, се считат за дискретни резултати от инсулт (благоприятни или неблагоприятни), определени от модифицираните скали на Barthel и Rankin (в случай на смърт, най-лошият показател). Неблагоприятен резултат е смъртта на пациента или изразена степен на увреждане (нивото на увреждане според индекса на Бартел
ЛИТЕРАТУРА 1. Власов В.В. Въведение в медицината, основана на доказателства. М., 2001. 2. Воронина Т.А. Мексидол. Основни ефекти, механизми на действие, приложение. М., 2002. 3. Гусев E.I., Скворцова V.I. церебрална исхемия. М., 2001. 4. Миронов Н.В., Шмирев В.И., Миронов И.Н., Горяйнова И.И. Антиоксидантна терапия с мексидол при лечение на острия стадий на исхемичен инсулт. Насоки. М., 2002. 5. Спешни състояния в неврологията. Сборник доклади от Общобългарски семинар на невролозите в България / Ред. Н. В. Верещагина и др., Орел, 2002. 6. Използването на антиоксиданта "Мексидол" при пациенти с остри нарушения на мозъчното кръвообращение. Насоки на БДМУ. М., 2002. 7. Флетчър Р. Клинична епидемиология. М., 1998.