Определение на Касационната колегия на Върховния съд на България от 23 октомври 2008 г
Касационна колегия на Върховния съд на България
След като изслуша доклада на съдията от Върховния съд на Република България М.Г.В., обясненията на представителите на Министерство на земеделието на Република България Ш.Р.С., Б.А.В., които поддържат доводите на касационната жалба, заключението на прокурора от ГП на Република България М.Л.Ф.
G.M.W. сезира Върховния съд на Република България с молба за отмяна на параграф 1 от Примерния правилник, в частта, която предвижда приравняването на лов с ловна пушка в сглобен вид по обществени пътища.
Върховният съд на Република България постанови горното решение, което с касационната жалба Министерството на земеделието на Република България иска да отмени и постанови ново решение за уважаване на молбата, поради неправилно приложение на материалния закон.
Касационната колегия на Върховния съд, като провери материалите по делото и обсъди доводите на касационната жалба, не намира основания да отмени решението на съда по следните съображения.
В съответствие с част 2 от член 253 от Гражданския процесуален кодекс на Руската федерация, след като установи, че спорният нормативен правен акт или част от него противоречи на федералния закон или друг нормативен правен акт с по-голяма правна сила, съдът признава нормативния правен акт за невалиден изцяло или отчасти от датата на приемането му или друг момент, определен от съда.
На лов се приравнява пребиваването в ловните полета с оръжия, кучета, хищни птици, капани и други ловни средства или с ловни продукти.
По силата на параграф 3 от Правилника за лова, ловни полета са всички земни, горски и водни площи, които служат като мястоместообитания на диви животни и птици и могат да се използват за лов.
В оспорваната разпоредба Главната дирекция за лов и природни резервати към Министерския съвет на RSFSR, както съдът правилно посочи в решението си, приравнява на лов други действия на граждани, които не са изброени в параграф 10 от посочената наредба.
При тези данни е обоснован изводът на съда, че Примерните правилници в оспорената от жалбоподателя част не съответстват на Наредбата за лова, която има по-голяма правна сила и подлежат на признаване за недействителни в тази част.
При решаването на това дело съдът основателно е посочил в решението си, че оспорената разпоредба на Примерния правилник не отговаря на критериите за сигурност, яснота и недвусмисленост на правната норма, тъй като използва термини, които са в противоречие с действащото федерално законодателство, и в подкрепа на този извод правилно се е позовал на Федералния закон "За оръжията", Правилата за обращение на територията на България на гражданско и служебно оръжие и патрони за него.
От съдържанието на оспорената алинея следва, че пребиваването с остри оръжия на обществени пътища ще се приравнява на лов, независимо, че не се използват за ловни цели.
Не отговаря на критериите за сигурност, яснота, а терминът "обществени пътища", използван в Примерния правилник, отсъства в действащото законодателство.
Несъстоятелни при постановяване на решението са доводите на касационната жалба, че съдът е приложил параграф 3 на параграф 77 от Правилата за обращение на граждански и служебни оръжия и патрони към тях на територията на България, които не подлежат на прилагане. Съдът основателно се позовава на тази правна норма в подкрепа на извода за неяснота на оспорената правна норма.
Решението на съда се основава направилно прилагане и тълкуване на материалния закон. Касационната жалба не съдържа доводи, опровергаващи изводите на съда за противоречието на оспорваната нормативна разпоредба с федералното законодателство и няма основания да се считат такива заключения на съда за погрешни.
Ръководен от чл.чл. 360, 361, 366 от Гражданския процесуален кодекс, Касационната колегия на Върховния съд на България определи:
Текстът на определението е публикуван на сайта на Върховния съд на България в Интернет (http://www.supcourt.ru)