Определение за престъпно деяние в наказателното право на съвременните чужди страни
Понятието престъпно деяние е централно, основно във всяка правна система. То обаче не винаги е дадено в текста на закона или наредбата. В английското и френското наказателно право няма законова дефиниция на престъпно деяние. Концепцията за престъпление се дава или в съдебни решения (Англия), и във връзка с конкретните му видове, или в литературни източници по наказателно право (Англия и Франция).
Регулаторни дефиниции съществуват в отделни северноамерикански щати и във Федерална република Германия, но по същество те са формални.
1.1. Регулаторни определения.
От разглежданите държави към днешна дата нормативните, т.е. фиксирани в законодателни актове или други правни разпоредби, определенията съществуват, както вече беше споменато, само в северноамериканските държави и в Германия.
Пример за формално определение е чл. 40-1-104 от Наказателния кодекс на щата Колорадо, според който „престъпление означава нарушение на всеки държавен закон или поведение, описано от такъв закон, за което може да бъде наложена глоба или лишаване от свобода“. От дефиницията се вижда, че признакът на наказуемост излиза на преден план, тъй като забраната на деяние „с който и да е закон” не позволява да се разграничи престъплението от други престъпления. В същото време подобно определение изключва възможността за наказателно преследване при липса на нарушение на закона (а не на „върховенството на закона“), което несъмнено има положителен смисъл.
Сегашният Наказателен кодекс на Германия на законодателно ниво установява формална дефиниция на престъпно деяние. Така § 11, който обяснява значението на някои термини, използвани в Наказателния кодекс, дава следната дефиниция: „противоправно деяние е само това, което осъществява състава на престъплението, предвиден внаказателно право." Той показва такъв знак като присъствието в действията на лице на състава, предвиден от наказателния закон.
Така както американското, така и германското законодателство извеждат на преден план формалния признак на престъплението – забраната на деяние от правовата държава.
1.2. доктринални определения.
В правната литература на чужди държави има различни дефиниции на престъпно деяние. Най-общо всички доктринални определения могат да бъдат обобщени в три групи: а) формални; б) прагматичен; в) смесени.
Опитите да се даде някаква точна и неоспорима дефиниция на престъпното деяние не са успешни и във Франция. Днес по правило френските юристи основават определението само на формален критерий. В тази връзка престъпното деяние се определя от тях като деяние, което нарушава наказателния закон, или всяко деяние, предвидено и наказуемо от наказателния закон и др.
Широкото използване на формални определения в наказателното право на чужди страни е съвсем естествено, тъй като тези определения до голяма степен съответстват на един от основните принципи на класическото наказателно право - принципът, че само такова деяние, което е забранено от закона, може да бъде признато за престъпно и наказуемо.
Наред с формалните дефиниции на престъпното деяние, съдържащи се в трудовете на представители на неокласическата школа на наказателното право, има много дефиниции, дадени от представители на социологическото направление, особено от американските прагматици. Престъплението, според този подход, е всяко действие или бездействие, което се наказва от обществото като вреда, насочена срещу него. На преден план излиза не противоправността на престъплението, а разбирана по своемуобществени интереси (прагматизъм).
Английски и американски юристи се опитаха да дадат дефиниции, които комбинират елементи от дефиниции, представени както от неокласическата школа, така и от социологическата школа. Престъплението, според тази гледна точка, е противозаконно действие или неизпълнение на задължение, което представлява посегателство върху интересите на обществото и което води до предвидено от закона наказание за виновното лице.
Като цяло, въпреки опитите на чуждестранните юристи да се отдалечат от традиционните дефиниции, преобладават дефиниции, в които на преден план излиза формален знак - забраната на деяние от нормите на наказателното право.