Осиновяване, узаконяване
Осиновяването е правен институт, предназначен да създаде отношения между осиновителя и осиновения, които са най-близки до тези, които възникват между родителите и собствените им деца.
В историята на човешкото общество семейните съюзи са били образувани от лица, обединени от кръвна връзка, тези съюзи са имали свой глава и наследяването на статута на главата на семейния съюз е било свързано с връзката между родители и деца. Този модел на смяна на поколенията допълнително се наслагва с религиозен елемент, свързан с факта, че главата на семейството обикновено е пазител на предмети, свързани с култа към предците и т.н. Липсата на деца от тези лица естествено поражда институцията на осиновяването, благодарение на която се осъществява приемствеността на техния статус. Следователно институцията на осиновяването първоначално е възникнала в интерес на семейния съюз.
Изкуство. FCC 343 Осиновяване може да се извърши само ако има мотиви и ако представлява ползи за осиновения.
Осиновител може да бъде лице, навършило 35-годишна възраст, с възрастова разлика между него и осиновеното дете от 15 години (чл. 343‑1 от FGK).
Условия, изисквани от осиновителя:
- В Англия осиновител може да бъде лице, което е навършило 25 години, възрастовата разлика между него и осиновения закон не е определена.
- В Германия осиновител може да бъде лице, което е навършило 25 години, с възрастова разлика между него и осиновеното дете от 18 години (§ 1744, 1745 GGU). Осиновеният трябва да изрази съгласието си за осиновяването.
- са залегнали във ФГК в чл. 344. Осиновяването се разрешава на лица от двата пола, навършили 40 години. Тези лица не трябва да имат законни деца или други низходящи по време на осиновяването. Освен това тези лица трябва да са навършили 15 годинипо-възрастни от тези, които трябва да бъдат осиновени; случаите, когато тези лица са деца на своя съпруг, са изключени. В този последен случай изискваната минимална възрастова разлика е определена на 10 години; с разрешение на държавния глава се допуска дори по-малка разлика. 27
Законът не налага други изисквания към осиновителя. Член 345 намери за необходимо да посочи, че осиновяването е разрешено във Франция на чужденци.
- В Япония, осиновител може да бъде лице, което е навършило пълнолетие, не непременно женен (чл. 792 от Гражданския кодекс); -не може да бъде по-млад от осиновения, както и не се допуска осиновяване на роднина по възходяща линия (чл. 793 от Гражданския кодекс); - настойникът не може да осинови детето без съгласието на семейния съд (член 794 от Гражданския кодекс); - осиновяването може да се извърши само по волята на двамата съпрузи (чл. 795 от Гражданския кодекс). Ако един от съпрузите не може да изрази волята си (например, ако е психично болен), осиновяването се допуска от един от съпрузите от името на двамата съпрузи (чл. 796 от СК). Напоследък, при наличието на особени обстоятелства, съдебната практика започна да признава валидността на осиновяване, извършено само от единия съпруг. 28 - Приемането на непълнолетно лице е разрешено само разрешението на семейния съд (член 798 от Гражданския процесуален кодекс). Това също се прилага както в случая с приемането на лице, което не е навършило 15 -годишна възраст, когато е необходимо съгласието за приемането на неговите законни представители, и за делото за приемане на личност над 15 -годишна възраст. 29
Всеки щат има собствено изискване за възраст за осиновител. Както във Великобритания, така и в Германия, Франция и Япония за осиновяване се изисква съгласие от двамата съпрузи, както и съгласието на осиновения. INФГК посочва, че осиновители могат да бъдат и чужди граждани.
Изисквания към осиновен.
1. Необходимо е осиновеното лице да не е вече осиновено от друго лице, „защото никой не може да бъде осиновен от няколко лица, освен в случаите на осиновяване от двама съпрузи“ (член 346 от Федералния граждански кодекс).
2. Осиновеният трябва да даде съгласие за осиновяването, дори и да е непълнолетен. Личното му съгласие се изисква след навършване на 16-годишна възраст (чл. 358 FGK).
3. Ако осиновеният е непълнолетен, тогава е необходимо съгласието на лицата, под чиято власт се намира (чл. 347 и 349 от Федералния граждански кодекс), а именно бащата и майката или единият от тях, ако другият е мъртъв или не може да изрази волята си.
4. Ако осиновеният е женен, тогава, по силата на член 346 FCC, той трябва да получи съгласието на своя съпруг.
Извънбрачните деца не се осиновяваха.
Изискванията за осиновени са сходни както във Великобритания, така и във Франция, Германия и Япония.
Между осиновителя и осиновеното дете се установяват правни отношения, които съществуват между родители и деца (член 66 от Германския семеен кодекс). Това означава, че детето получава фамилното име на осиновителя или съпрузите, които са го осиновили (чл. 72 от Германския семеен кодекс). Освен това между дете, включително неговите бъдещи потомци, и роднини на осиновителя или осиновителите съществуват същите права и задължения като между кръвни роднини (член 72, параграф 2 от Обединеното кралство). Правоотношенията на детето с неговите кръвни роднини по възходяща линия се прекратяват (чл. 73, ал. 1 от СК). Ако съпругът осинови дете с родител (съпруга на осиновителя), както и неговите роднини продължават да съществуват (чл. 73, ал. 2 от СК). 1. Осиновеното дете придобива качеството на законно дете на осиновителя от моментаосиновяване (член 809 от Гражданския кодекс на Япония). 2. Осиновеният приема фамилното име на осиновителите (чл. 810 от Гражданския кодекс на Япония).
Последиците от осиновяването във всички страни са еднакви в Обединеното кралство, както и във Франция, Германия и Япония.
Прекратяване на осиновяването. Както при развода, се признава възможността за прекратяване на осиновяване по споразумение и съдебна процедура.
В Германия анулирането се извършва със съдебна заповед, или от нотариус, или от орган за непълнолетни. Отмяна на осиновяване се извършва в следните случаи:
- съдът може да отмени осиновяването по искане на родителите или на родителя на детето, ако не е получено съгласието на родителите, тъй като местожителството на родителите не може да бъде установено или те са били лишени от възможността да изразят съгласие за осиновяването, въпреки факта, че отмяната е в интерес на детето (член 74, параграф 1 от германския СК).
Анулирането на осиновяване в Германия е изключително рядко.
1. При смърт на осиновителя родителските права и отношенията на зависимост между осиновителя и осиновения се прекратяват.
2. Прекратяване на осиновяването по споразумение.
- трябва да бъде постигнато споразумение от самите страни. Непълнолетните, които са навършили 15 години, също могат да участват самостоятелно в прекратяването на осиновяването. В този случай не се допуска замяна на осиновения от неговия законен представител.
- ако една от страните по споразумението за прекратяване на осиновяването са съпрузи, които възнамеряват да прекратят осиновяването, е ясно, че и двамата участват в посоченото споразумение.
- за валидност на прекратяването на осиновяването по споразумение е необходимо подаване на надлежно заявление. тридесет
3. недействителност и отмяна на прекратяването на осиновяването по споразумение.
– недействителност и отмяна на прекратяванетоосиновяването по споразумение е подобно на недействителността и унищожаването на брака, развода по споразумение, т.е. при липса на валидно завещание за прекратяване на осиновяването, молба за такова прекратяване и др., прекратяването на осиновяването се счита за недействително.
- когато осиновяването е прекратено чрез измама или принуда, лицето, което е било подложено на такава измама или принуда, може да подаде иск до съда за отмяна на прекратяването на осиновяването (членове 812, 747 от Гражданския процесуален кодекс).
Узаконяване.Във Франция узаконяването се извършва чрез осиновяване. Изкуство. 368 FGK Легализацията се допуска само в интерес на деца под петгодишна възраст, чиито родители са неизвестни; искане за разрешение за легализиране може да бъде инициирано съвместно само от двамата съпрузи, живеещи заедно, навършили 40 години и без законни деца или други потомци. 31
Изкуство. 369 ФГК Легализацията се извършва по искане въз основа на съдебно решение, постановено в открито заседание, след разглеждане на делото и разискване в закрито заседание. Узаконяването се допуска само ако има достатъчно мотиви и ако осиновяването е в интерес на детето ...
Легализация се споменава само във Франция.
Настойничество и попечителство (кой може да бъде под настойничество или попечителство, да бъде настойник и попечител, задължения и права на настойник и попечител, както и лица под настойничество и попечителство).
Настойничеството и попечителството са правни конструкции, с помощта на които е попълнена липсата на правоспособност на лица по една или друга причина.
Установяване на настойничество има в следните два случая: 1. Когато непълнолетното лице няма лица, упражняващи родителски права по отношение на него, както и когато лице с родителски права нямаима право да управлява имуществото на непълнолетно лице. 2. Когато дадено лице е обявено за некомпетентно (чл. 838 от Гражданския кодекс на Япония).
Попечителствотое от голямо значение за гарантиране на интересите на децата. В чл. 88 от Наказателния кодекс на Германия се установява, че родителските права за отглеждане на непълнолетно лице не принадлежат на никого, над непълнолетния се установява настойничество и му се назначава настойник. Установяването на настойничество винаги се предхожда от изясняване на възможността за прехвърляне на правото на образование на съответните лица. Настойничеството допринася за осигуряването на семейно образование за непълнолетни сираци или опечалени деца.
Настойникът се грижи за самоличността на непълнолетния и трябва да бъде негов представител във всички граждански дела.
Настойникът трябва да управлява имуществото си като добър стопанин и ще носи отговорност за щети...
Ако не е възможно да се прехвърли правото на образование или осиновяване, на непълнолетното лице се назначава настойник. Съпрузите, назначени за настойници, представляват съвместно (чл. 90 от Германския семеен кодекс). Ако единият от съпрузите не може да упражнява настойничество, другият има право да го упражнява сам.
След прекратяване на брака поради естествена или гражданска смърт на един от съпрузите попечителството над непълнолетни и деца, които не са освободени от власт, принадлежи по силата на самия закон на преживелия родител.
(Гражданската смърт отменена със закон от 31 май 1854 г.)
Ако бащата определя действията, за които е назначен съветник, тогава настойникът може да извършва всички други действия без помощта на съветник.
Във Франция органите на настойничеството са настойникът и семейният съвет.
Всеки настойник трябва да даде отчет за дейността си при прекратяване. 32
В Германия органите по настойничеството са настойникът и органът за непълнолетни.
ПриПри установяване на настойничество държавата, чрез Агенцията по въпросите на непълнолетните, запазва пълната отговорност за развитието и възпитанието на непълнолетния. То поставя изключително важни задачи, в други случаи изпълними само за родителите. Настойникът ги извършва самостоятелно с помощта на органа по въпросите на непълнолетните и под негов контрол и е длъжен да докладва за своите действия.
Органите по настойничество в Япония са настойник и настойник-изпълнител. Настойникът изпълнява изпълнителни функции. Едно отделение може да има само един настойник (чл. 843 от СК). Настойникът-настойник изпълнява контролни функции, поради което във всеки отделен случай могат да бъдат назначени няколко настойника-настойници. И накрая, семейният съд изпълнява важна контролна функция по отношение на настойника.
Различните държави имат различни форми на настойничество, но настойникът винаги е отговорен пред друг орган:
- орган за непълнолетни
Според немския семеен кодекс настойничеството се прекратява и настойникът се освобождава от задълженията си, ако:
- детето става възрастен;
- правото на образование се прехвърля на родители, дядо и баба.
След приключване на настойничеството настойникът трябва да представи отчет за управлението на имуществото.
Всеки настойник трябва да даде отчет за дейността си при прекратяване.
При прекратяване на правомощията на настойника, той или неговите правоприемници са длъжни да представят отчет за управлението в 2-месечен срок. Този срок може да бъде удължен с решение на семейния съд.
Попечителствотонад непълнолетно лице служи за водене на отделни дела на непълнолетно лице. Тъй като представлява дейност, подобна на настойничеството, то е предмет на същите разпоредби като настойничеството (чл. 107 от германския СК). Отговорност за настойничествоповерен на органа по делата на непълнолетните. Той установява настойничество и назначава попечител, на когото се възлагат определени задължения. Настойникът трябва да ги извършва самостоятелно, под надзора и пълната подкрепа на органа по делата на непълнолетните и е длъжен да му докладва.
Докато настойникът трябва да осигури отглеждането и развитието на последното, настойникът на непълнолетния в рамките на своята дейност е законен представител на непълнолетния вместо лицето, упълномощено да не го отглежда (чл. 104, ал. 3 от СК).
Над непълнолетно лице по чл. 104 от Германския семеен кодекс, настойничеството се установява и му се назначава попечител, ако:
- непълнолетният има родители, упълномощени да отглеждат
- непълнолетно лице трябва да бъде представлявано при сделка в случай на спор между него и лицето, упълномощено да го отглежда или някой от неговите роднини.
В Япония лице, подобно на настойник, признат за недееспособен, се назначава като попечител (параграф 1 от член 847, членове 840 и 846 от YaCC).
FGK не споменава конкретно настойничеството.
В Япония институцията на настойничеството служи за защита на интересите на лица с ограничена дееспособност. Компетентността на доверителя включва само правото да дава съгласие за извършване на определени сделки от имуществен характер от ограничено дееспособно лице. В същото време доверителят няма правомощия да сключва сделки чрез представителство на ограничено дееспособно лице и следователно няма право да управлява имуществото му (вж. чл. 11-13 от МКК, обща част-32). 33
Настойничеството е заложено само в YaGK, нищо не се казва за това във FGK. В Германия настойничеството е залегнало в Семейния кодекс, а вНа Великобритания не се казва нищо за настойничеството.