Основата на православието в единомислието

Основата на православието е в единомислието; неговото начало — което винаги се е изповядвало от всички и навсякъде; силата и издръжливостта са в познаването на истината

Св. Теофан Затворник

всички

Днес празнуваме тържеството на Православието - победата на истината над лъжата и заблудата.- Както след обикновена победа, победителите провъзгласяват основните битки с враговете, в които са взели надмощие, и възхваляват своите най-смели водачи и воини за урок на бъдещите поколения: така Св. Църквата е стълб и утвърждаване на истината, в различни моменти подложена на атаките на слънчевия шум, враждебна към истината и със слава, която ги отразява, установена тържествено, за да провъзгласява сега за своите победи, осъждайки враговете на истината, разобличавайки техните лъжливи разсъждения и в същото време провъзгласявайки светата истина и прославяйки нейните защитници, така че нейните верни синове да знаят какво иска, и тя чака сама от тези същите или подобни заблуди. Като слушаме това, нека прославим Господа, Който възтържествува на истината, та тя, като светлина в мрака, да свети в мрака на човешките заблуди и да показва нелъжливия път на онези, които търсят пътя на правдата.

Господ гледа: кой ще краде?! Но нека не забравяме, че Господ бди не само със свръхестествената Си сила, но заедно така благоволи да устрои Св. Църквата, че тя е била и ще продължи да може да запази тази истина завинаги, под Неговото ръководство. В този смисъл нашият дълг към Св. истината се удвоява: какво? от Господ да я пази, т.е. приети с благодарност и покорство — какво? от Църквата, до това да бъдем нейни верни синове, и ние трябва да признаем своя дълг и да окажем всяка възможна помощ, и това е всеки: и голям, и малък, и посветен, и непосветен.

Ето една идея, която не се признава от всички, а се изпълнява от още по-малко. Искам да доближа вашето убеждение до него.

Каква е силата назапазването на истината, която Господ е поставил в самата Си Църква? – В единодушие.

Вижте как християнската истина се е разпространила по цялата земя. Господ дойде и научи Св. Апостол; тогава им изпрати Святия Дух, чрез който те се укрепиха и просветиха, разпространиха навсякъде едната небесна истина. Тъй като Господ е един и Духът е един, учението навсякъде беше едно.“Един е Господ – казва апостолът – една е вярата. Защо има едно тяло и един дух, точно както всички се разпознават в една надежда за призвание (Еф. 4, 4.5). Така единомислието, единодушието, единомислието става съществена черта на християнството, като че ли отправна точка на неговия живот, крайъгълен камък на основата в неговото положение. Апостолите го ценят толкова много, че в своите наставления постоянно се обръщат към убежденията в него: и няма реч, нито послание, където и да се споменава.- Сега те вдъхновяват да бъдем единомислени и единомислени (Филип. 2:2; 1 Петр. 3:8), след това ни призовават да се стремим към вярна вяра само със светиите (Юда 3), внимателно да наблюдаваме единството на духа в единението на света, - тогава те пра тези, които наистина стоят в един дух, не се колебаят за едно нещо от онези, които се съпротивляват (Филип. 1:27-28), тогава те предупреждават да не духа всеки вятър на учението (Еф. 4:14), тогава те са строго изобличени за разделение, и то точно в учението (1 Кор. 1).

Този дух на единомислие, въведен от Св. Апостоли на вярващите, живели завинаги сред тях и по-късно станали главното начало на християнското познание и пробен камък за разграничаване на истината от лъжата. Който търсеше истината, който се смущаваше от лъжи, който искаше удостоверение, казваха му: иди в Ерусалим, в Антиохия, в Александрия, в Ефес, в Рим. — Там апостолите посяха истината — и както учат навсякъде, така вярвай. — Или — истината е в това и онова: тъй като всички навсякъде са учили и поучават.

Как да вярваме и да преподаваме— Така, както всички навсякъде и винаги са вярвали и учели.

Чрез това единодушие, от началото до днес, християнската истина е била проверена, а лъжите са били изобличавани; тъй като то не само беше изобразено в книгите, но беше живо в умовете и сърцата и съставляваше истинското настроение на всички. Защо, щом някъде се открие някакво разногласие, то веднага се забелязва от всички и всеки, заклеймява се и се поставя в сряда, като нещо, което се отклонява от общия ред - беззаконие.- Арий започна да казва: имаше време, когато нямаше Син, което означава второто лице на Пресветата Троица. Това веднага раздвижи всички.- Един, друг, трети попита: как не беше? Възможно ли е да не се случи? - откъде идва тази новина? От Александрия това движение премина в други епархии и там в цялата Църква.И навсякъде лъжата беше разобличена и истината беше утвърдена чрез изповядването на мъдростта на всички. Същото се случи и с Несторий.- Проповедникът, който проповядваше под негово ръководство, използваше една дума за Божията майка: Богородица. Тази нова дума разтревожи всички. Както се казва, Богородица? Тя ще ни роди Бога в плът и наистина е Богородица, както изповяда Елисавета в началото, казвайки: откъде да взема това, за да дойде при мене Майката на моя Господ (Лука 1:43). Така говореше народът, духовенството, властта, чак до царя... И еретикът беше изобличен, въпреки цялата си хитрост.

Сега за вас е очевидно, че силата за запазване на истината, която се крие в самата Църква, е живото единодушие на нейните членове, когато истината живее в умовете и сърцата на всички и притежава всичко, когато, според апостола, всички са на едно мнение помежду си ... (Рим. 15:5), - всички говорят по един и същи начин и се утвърждават в едно и също разбиране и в една и съща мисъл (1 Кор. 1:10).

Имах намерение да насоча мисълта ви към тази истина, не за да обоснова въз основа на нея присъдата на Църквата, която виечуйте - и тогава, за да доближите до вашето съзнание задълженията, които лежат на всеки християнин да пази истината.

Ако честта да пази истината е поверена на самата Църква, тоест на всички нейни членове – силата за това опазване се крие в единомислието – и в живото единомислие, то очевидно е, че всеки, според средствата и силите, трябва да влезе в това единомислие и след това да се запази в него – да разпознае тези истини, които винаги се съдържат във всички и навсякъде, и да ги пази.

За да пази истината, човек трябва да я има; за да я има, трябва да я знае. Така всеки, който вярва в християнската истина, става неин пазител, пазител и защитник. Колкото повече са тези, които водят истината, толкова по-силна е нейната защита, толкова по-сигурна е самата тя, не сама по себе си, а сред хората. Напротив, колкото по-малко са тези, които водят истината, колкото по-малко са крепостите срещу лъжата, толкова по-опасно е положението на истината сред нас. Защото в този случай, ако се появи някакво лъжливо учение, непознаващият истината ще го пропусне, защото няма какво да го разпознае и осъди. От него ще премине към друг – невежия, от другия към трети – и т.н. Лъжата ще влезе и ще изтласка истината Прав ли е този който я е пропуснал?! Няма начин. Това ще бъде същото, както ако един воин поради небрежност не разпозна паролата, остави врага да мине в лагера. Следователно в това отношение всеки, който не знае истината, вече е предател на нея и предател на обществото на вярващите или Св. Църкви.- Строго? Но е.

От само себе си се разбира, че тази вина пада с цялата си тежест върху тези, които имат силата и средствата да знаят истината и не я знаят — тоест, предимно върху образованата класа. Доколко са виновни за това образованите на отечеството ни, вие сами знаете.- Вие сами знаете какво несъгласие с християнското учение е започнало да става навсякъде между нас. И минава през тях, въпреки че не е тяхно изобретение.Вземат го от другите и го предават. Биха ли понесли чужди лъжии да го предадат на своите, ако знаеха своята истина? - И от тях тези, които не знаят истината на християнина, отново я възприемат, - и защото не я знаят. Има странно предразсъдък сред нас, че щом като мирянин, той няма нужда да се занимава с пълното познание на християнската истина, те се срамуват да се заемат с тази работа, те се срамуват да заявят това знание, ако го имат, и още повече да ходатайстват за него.И по този начин областта на измамата и царството на баща й се разширяват.

Друг ще каже: аз самият стигнах до изводи, които не приличат на християнството. Съмнително — Убеждение, че попаднах на книга, която е чужда на християнството — Прочетох я и се обърках; той беше объркан, защото за невежите в случая измамните вероятности изглеждат въпрос на бизнес - и да проверят лъжливо свидетелство и да слушат истината, противоположна на него, им липсваше желание, поради безразличие: те хванаха призрак и, мислейки, че притежават истината, те са доволни.

Всички ереси и всички лъжи са дошли от нарушаването на това основно правило на истината. Ереста е преценка за нещо по свой начин, без да се има предвид как Господ е предал Църквата, за да съди за това. Арий започна да съди Господа по свой начин и изпадна в ерес, като не признаваше единосъщността на Неговия Бог Отец и Светия Дух.Лутер започна да съставя система от християнски учения по свой начин и колко лъжи измисли? Когато се роди въпрос, християнинът търси решението му не в себе си, не в своето разбиране, а в общото изповедание на всички. Не че самият той не разсъждаваше и не изграждаше съображения; те могат да се роят с него по-бързо от всеки друг. Но факт е, че той няма да им даде никаква цена, докато не провери общото учение. Те са съгласни с това учение, той ги оставя зад себе си, те не са съгласни, той ги отхвърля. Защото чрез него той се издига при Бога,като източник.

Достатъчно е да кажа, според мен, за да подтикне към пълното познание на християнската истина и към избора на верните по този път. Нека се принудим, братя, да го признаем и, като го признаем, да станем негови защитници, като се научим на това от Църквата и онези борци, които тя прославя. Колко трудове е имала Църквата в борбата за истината?! Колко грижовни действия има Господ към нея?!- и всичко това е като капан!- Нека се молим единствената истина винаги да тържествува, предлагайки себе си като верни инструменти за нейното съхранение и защита.- Амин.

В седмицата на православието

Публикувано по изд.

Св. Теофан Затворник. Основата на православието е в единомислието; неговото начало — което винаги се е изповядвало от всички и навсякъде; силата и твърдостта са в познаването на истината. М.: Издателски отдел на Московската патриаршия, 1991. SS. 51-54