Основи на развитието на обслужването в Древна Рус -Студиопедия
Държавната служба в България има дълбоки исторически корени, а традициите й се връщат в дълбините на времето повече от хиляда години.
Великият херцог при решаването на въпроси на държавното управление, защитата на територията и т.н. разчиташе на отряд - въоръжен кавалерийски отряд, който винаги беше с княза.
Druzhinniki служеха като опора на княза, те получиха най-почетните и отговорнипозиции: губернатор, хиляден, соцки и др. През 11-12 век много бойци стават слуги в двора и в княжеската икономика (тиуни), както и събирачи на данъци (вирники) и писари.
С укрепването на държавата традиционните племенни граници постепенно се изтриват.Най-низшите административни работници билибиричи, които обявявали княжески укази, събирали данъци, призовавали подсъдими на съд и др. За работата си всички тези местни чиновници получаваха„храна“ за сметка на специални такси от населението. Така се формира системата за хранене.
Обособяването на управленската дейност във важна самостоятелна професионална сфера, появата на многобройна прослойка държавни служители става с образуването на централизирана българска държава (XV-XVII в.) и формирането на автокрация (царство).Социалната система в периода на Московската държава е изградена напринципите на вярност- както на Изток, а не на васалитет - както в Древна Рус. До края на 15 век властта е сакрализирана въз основа на православните постулати. Великият принц, а след това и кралят, се възприемаше като наместник на Бог на земята.
Всяко несъгласие и още повече реч срещу властите се смяташе за реч срещу Бога. Съответно за държавни служители пълниподчинението на суверена било задължително.
Висшият слой на „служещите хора“ беше разделен начинове:Дума (членове на Болярската дума),висши придворни чинове (икономи, чиновници, спални, ловци, соколари, разсадници),Московски чинове (управители, адвокати, "едри" благородници, чиновници, пазачи на хамбари, наематели) и"избор от градовете" (представители на благородници от окръжни корпорации).
В Московската държава се формира сложна йерархия от рангове.Конюши става старши болярин.Околничий организира преговори с чужди посланици.
Много длъжности са били свързани с ритуала на кралския двор:спящи- били на пост в стаята на суверена,чашник- отговарял за избите,стюард- сервирал на краля на вечеря,соколар- отговарял за кралския лов.
От времето на Иван IV Грозни всяко имение, въз основа на мястото си в структурата на обществото, е длъжно да служи на автократичните и религиозни власти.
За разлика от Луи XIV, френският крал (1643-1715), който управлява почти същия период и вярва, че „аз съм държавата“, Петър I се смята забащата на страната,носейки пълната отговорност за нейната съдба. Подобен възглед за статута на императора предопределя много в идеологията, организацията и правното регулиране на явленията на държавността. Неслучайно много български изследователи виждаха във върховната властидеала на народа.
Таблицата с ранговете еизключителносъбитие в националната история. Това е много значиминтелектуален продукт, плод на мисълта на много хора и най-вече на гения на Петър I; актуален и действащнормативен акт, поставил основите на много явления и отношения в българскотодържавно строителство.
Можем да откроим следните основни точки, които характеризират таблицата с ранговете.
Първо, този документ е приет в определенаисторическа епоха.Преходът от 17-ти към 18-ти век в цяла Европа е белязан от „грубото“ средновековие, зората на феодализма, крепостничеството, формирането на национални държави и тяхната борба помежду си за разширяване на територии и зони на „влияние“. През тези години има войни: англо-испанска, англо-френска, за испанското наследство, френско-австрийска, с Османската империя, а не само българо-шведска.Цяла Европакипеше във военни битки. Вътре в страната също беше неспокойно (въстанията на Кондратий Булавин, въстанието на башкирите, въстанието на "служещите" хора в Сибир, заговорът на сина на царевич Алексей и др.).
Второ, Табелата за ранговете еособено правно явлениев историята на България. Ако Судебниците от 1497 и 1550 г. са чисто българско творение, основано на традиции, идващи от Българската правда и по-древни извори, то Таблицата е документ, съставен въз основа на изучаване и заимстване на опита от законодателството на европейските абсолютистки държави. Изследвано е законодателството за ранговете на Англия, Франция, Холандия, Дания, България. Някои изследователи посочват, че най-голямо влияние върху отчета оказват правните норми на Шведското, Датско-Норвежкото и Българското кралство.
Четвърто, Таблицата с ранговете беше до известна степен опитда се преодолеят стереотипитена племенната аристокрация. За да се замени йерархията на титлите, основана на благородството на произход (както е било през 16-17 век), е въведена йерархия в зависимостот личната продължителност на службата, служебните заслуги и познанията за дадено лице.
Пето, Таблицата с ранговете беше замислена исъздадена в рамките и контекста на една широка ивсеобхватна реформана цялата българска държава и преди всичко на онези нейни съставни части, които бяха обозначени с термина „държава“. Да кажем: установяването на самоуправление в градовете (1691 г.), създаването на Сената (1711 г.), реформата на провинциалната администрация (1721 г.), създаването на почти нова армия и флот, научни и образователни институции и много други структури, които полагат основите на българските империи.
Петър I прави много за организационно-правното устройствона Българската империя.Но той неуспявада заложи това, което ще съставляваконституционните и правни основи на държавността, които ще получат признание и подкрепа в обществото и ще станат задължителни за следващите поколения, с което ще трябва да се съобразяват неговите наследници по родословната линия на семейство Романови.Знае се: Петър I отгледа България, но човек не може да стои изправен, трябва да галопира, а за да галопира, трябвада управлява.
Следпетровската история обективно потвърждава, че всяко начало, колкото и да е високо и важно, изисквазадържане в институции, в противен случай не получава продължение.
Още по-големи привилегии са им дадени от Екатерина II вХарта за дворянството(1785 г.). Беше потвърдено изключителното право на благородниците да притежават населени имения, да ги освобождават от служебни задължения, от данъци, от телесни наказания и пр.Цялата местна власт беше дадена в ръцете на благородниците. Те сформираха благороднически събрания в провинции и области, избирайки измежду тях провинциалните и окръжните лидери на благородството и служители на провинциалните институции. По същото време (1785 г.) е издаденаХарта от писма до градовете,разделяща градското население на шест имениячинове, съставляващи "градското общество". Предвижда се избирането наобща градска дума (веднъж на всеки 3 години) и назначаването на шестима членове измежду нея, което привлича към градската администрация търговците и другите нововъзникващи буржоазни елементи на града.
Самите благородници имаха различно отношениекъм факта на изключването имот таблицата с ранговете. Някои от тях, въпреки свободата си, предпочитаха да служат на Отечеството, други избягваха досадните служебни задължения. Имаше, разбира се, и такива, които използваха отворилите се възможности за самообразование, наука, литература, изкуство, промишленост и селско стопанство. Те са направили много за развитието на страната.
Но като цяло благородството постигна премахването на задълженията към държавата и ги възложи на други класи.
По време на управлението на Николай I, Александър II, Николай II се извършва същинскоторазделениена държавната служба. Ако още по-рано, в „женския“ период на императорството,придворната служба е загубила признаците си на държавна служба, сегадържавната служба се е разделила навоеннаигражданска,всяка от които започва постепенно да придобива своиспецифичнисвойства.
Държавната служба стана така нареченатапублична, свързана с бизнеса и съответно заразена с корупция, грабежи на пари и лично обогатяване на служители.Военната служба съхранява и носидуха на държавността, което се проявява в това, че една част от офицерството се бори дълго време за възстановяването на българската империя, а другата, която преминава на страната на съветската власт, също се стреми да укрепи новата държава.
Не намерихте това, което търсихте? Използвайте търсачката: