Особености на историческото развитие на България
За повече от хиляда години история на нашето Отечество най-различни фактори са имали решаващо влияние върху него. Сред тях трябва да назовем на първо място географското положение на държавата, природната и климатичната среда и геополитическия фактор. Важна особеност в историческото развитие на България е, че като най-голямата евразийска сила тя принадлежи както към европейската, така и към азиатската културно-историческа традиция.
Пространственият фактор винаги е бил от особено значение за България. Равнинният релеф, малката част от морското крайбрежие (без да се броят бреговете на Северния ледовит океан), студеният климат в по-голямата част от територията, ниският биоклиматичен потенциал на почвата забавят икономическото развитие, в резултат на което българската държава се формира няколко века по-късно от западноевропейските държави.
От самото начало на своята история България, както всяко друго общество, не е хомогенна в своята култура. Дори в антропологичен смисъл жителите на Древна Рус понякога се различават значително един от друг. Историята на нашето Отечество, обозначавана с общоисторическото понятие "България", обхваща историческия процес на формиране и развитие на многонационална общност от народи в единно държавно образувание. Тази общност е българското общество, чието ядро е българският народ.
Формирането и развитието на българската държава протича в общите рамки на европейската и световната цивилизация. Младата старобългарска държава, заемаща средно положение между Изтока и Запада, в контакт с двете утвърдени световни мегацивилизации (Източна и Западна), несъмнено е усвоила тяхната култура, като същевременно е повлияла върху развитието на културата на съседните народи. Освен това първоначалноДревнобългарският етнос се формира на базата на мултиетничността, а неговата езикова и културна основа е едно от най-големите езикови семейства на Евразия - индоевропейската група езици.
Влизането на България (Древна Рус) в световния исторически процес обаче започва много по-късно от страните от Изтока и Запада. И този фактор първоначално слага отпечатък върху по-нататъшния български исторически процес. От една страна, за да запази своята независимост, да достигне нивото на развитите по това време държави, а не да бъде завладяна от тях, Древна Рус е била принудена да се развива с известно ускорение. В това отношение древнобългарската цивилизация от X – първата половина на XI век. условно може да се характеризира като „наваксващ”.
В продължение на много векове най-важната отличителна черта на българския народ е била неговата духовност. Неговите корени са най-тясно свързани с православното християнство и византийската идея за автократична власт. Следователно първоначално държавната идея има религиозен характер. С приемането на християнството в Русия православната църква се превръща в организиращ и морален принцип в живота на древното българско общество. Църквата изиграва значителна роля и за духовното възраждане на народа и неговата държавност след редовни смутове и сътресения. За държавата практическо значение има не самата религия, а генерираният от нея морален елемент на обществото.
Българското общество е преминало през труден исторически път с възходи и падения, разпокъсване и ново обединение в обща държавна структура, с победи над завоеватели и живот под чуждо иго.
Сега всеки от нас е наследник и продължител на живота на народите, обединени по своя повече от хилядолетен исторически път в едносъстояние. Неговият исторически успех зависи от творческата активност на всички граждани на България.