Остър ендометрит
Остър ендометрит- инфекция на вътрешната повърхност на матката с увреждане главно на базалния (растеж, камбиален) слой на ендометриума.
Остър ендометрит се отнася до възпалителни заболявания на матката. Често възпалителният процес се разпространява през лимфните съдове и капилярите в мускулния слой и се развива метроендометрит.
Остри възпалителни заболявания на матката.
Остър ендометритроендометрит се диагностицира в 2,1% от случаите на всички гинекологични заболявания или в 9,7% от острите възпалителни процеси в горните генитални пътища. В структурата на възпалителните заболявания на вътрешните полови органи се среща в 0,9% от случаите.
ПРЕВЕНЦИЯ НА ОСТЪР ЕНДОМЕТРИТИС
Състои се в задължително изследване на пациентите преди различни вътрематочни интервенции за определяне на степента на чистота на вагината и за предварителна санация според показанията. Също така е препоръчително да се предпише превантивна противовъзпалителна терапия. При използване на ВМС рискът от развитие на възпалителни заболявания е висок през първия месец и 2 години след въвеждането на контрацептив.
Според етиологичния принцип всички ендометрити се разделят на:
специфичен (туберкулозен, гонорейен ендометрит, както и увреждане на лигавицата на матката от актиномикоза);
ЕТИОЛОГИЯ НА ОСТЪР ЕНДОМЕТРИТ
Острият възпалителен процес в ендометриума може да бъде причинен от бактериални, вирусни, паразитни, гъбични, микоплазмени, както и протозойни и спирохетни инфекции. Често се наблюдават асоциации на 3–4 анаероби с 1–2 аероби. Увеличава се значението на хламидиалните и гениталните херпесни инфекции.
ПАТОГЕНЕЗА НА ОСТЪР ЕНДОМЕТРИТ
Първичен възпалителен процес, ограничен от границитематката, обикновено се развива поради изкачването на инфекцията по цервикалния канал. В същото време такива силно вирулентни микроорганизми като гонокок могат да преодолеят интактната ендоцервикална бариера. Обикновено бактериите проникват в ендо и миометриума, когато е нарушена целостта на цервикалната бариера. Това може да се случи при спонтанни и изкуствени аборти, диагностичен кюретаж на лигавицата на шийката на матката и тялото на матката, въвеждане на спирала и други вътрематочни интервенции.
Възпалителният процес може да обхване мускулната мембрана на матката, съседна на ендометриума. Възпалителната реакция се характеризира с нарушения на микроциркулацията в засегнатите тъкани (вазодилатация, забавяне на кръвния поток, кръвни съсиреци) и изразена ексудация (серозно-гноен, гноен ексудат). Хистологичната картина е представена от оток и неутрофилна инфилтрация на миометриума. В случай на прикрепване на анаеробна флора може да настъпи некротично разрушаване на миометриума.
Клинична картина на остър ендометрит
Клиничните признаци на остър ендометрит се появяват, като правило, на 3-4-ия ден след инфекцията. Температурата се повишава (от субфебрилни цифри до тежка хипертермия), появяват се студени тръпки. Има болки в долната част на корема, излъчващи се към сакрума или слабините. Разпределенията придобиват серозно-пустулозен характер. Често за дълго време те са здрави, което е свързано със забавяне на регенерацията на лигавицата.
При наличие на остатъци от феталното яйце може да има значително кървене. Острият гонорейен ендометрит често се проявява само с кървене (под формата на продължителна менструация) или под формата на зацапване, което се появява няколко дни след края на менструацията.
*[Има повишаване на телесната температура, болка в долната част на корема и в слабините,мукопурулен течен секрет, понякога с неприятна миризма (Е. coli), епителната покривка в някои области на ендометриума може да бъде десквамирана, в резултат на което кървавите се присъединяват към гнойното течение. Нарушенията на отхвърлянето на патологично променения ендометриум по време на менструация причиняват характерен симптом на хиперполименорея.
При гинекологичен преглед матката е леко увеличена, пастообразна, болезнена при палпация, особено отстрани и по протежение на големите лимфни съдове. При увреждане на тазовия перитонеум се появява болка при изместване на шийката на матката (това се дължи на напрежението на възпаления перитонеум). В кръвта, левкоцитоза, изместване на левкоцитната формула вляво, ускоряване на COE. Острият стадий на ендометрита продължава 8-10 дни, след което при адекватно лечение възпалителният процес завършва, по-рядко преминава в подостра и хронична форма.]