Остър тонзилогенен сепсис етиология, патогенеза, клиника (симптоми) и лечение

Остър тонзилогенен сепсис може да се развие както след възпалено гърло, така и в резултат на обостряне на хроничен тонзилит. Често това усложнение възниква по време на паратонзилита. В зависимост от пътищата на инфекция от палатинната сливица се разграничават 3 форми на сепсис: 1-ва - предимно хематогенна; 2-ро - предимно лимфогенно; 3-то - предимно тъкан. В случай на предимно хематогенна форма, инфекцията се разпространява през вените, настъпва тяхната тромбоза, достигайки вътрешната югуларна вена. Тази форма се характеризира с тежка клинична картина и протичането й може да се прояви под формата на септицемия и септикопиемия. Последният се характеризира с появата на метастатични язви в различни органи. По-леко протичане се наблюдава при предимно лимфогенна форма, когато инфекцията се разпространява през лимфните съдове, причинявайки гноен и регионален лимфаденит. Тъканната форма на сепсис протича по-бавно, когато инфекцията се разпространява през интерстициалните пространства. Първо, инфекцията от сливиците прониква в примордиалната тъкан, причинявайки развитието на паратонзилит. С течение на времето се разпространява в околофарингеалното пространство, провокирайки появата на парафарингеален абсцес, от който възпалителният процес се спуска надолу по междуфасциалните пространства на шията (което причинява флегмон на шията), а след това в предния медиастинум. Това допринася за развитието на преден медиастинит, поради което пациентът може да умре.

Клинична картина. Клиничната картина на острия тонзилогенен сепсис зависи от неговата форма. При предимно хематогенна форма се наблюдава хектична треска. Повишаването на телесната температура е придружено от студени тръпки, а намаляването е придружено от гъсто изпотяване.Кожата има землист оттенък, чертите на лицето са изострени, има сливане на очните ябълки (лицето на Хипократ), възможен е иктер на склерата. Лигавицата на устната кухина и фарингеалната кухина е суха, покрита с гъста слуз. При някои пациенти се откриват метастатични абсцеси в подкожната мастна тъкан, мускулите, черния дроб, мозъка и други органи. При изследване на кръвта се определя левкоцитоза, изместване на левкоцитната формула наляво до появата на млади форми и дори миелоцити, ESR - 50-60 mm / h. Възможно е да има промени в урината. При предимно лимфогенна форма се наблюдава увеличение на лимфните възли около ъгъла на долната челюст и под него, температурната реакция е по-слабо изразена, промените в кръвта са по-малко забележими. Преобладаващо тъканната форма се характеризира с последователно развитие на паратонзилит, парафарингеален абсцес, дълбок флегмон на шията и преден медиастинит. Много е важно да се установи източникът на инфекцията. При пациенти с остър тонзилогенен сепсис се откриват различни промени във фаринкса. При фарингоскопия могат да се открият симптоми на катарален, фоликуларен, лакунарен тонзилит или паратонзилит. Ако сепсисът се развие известно време след остро възпаление на гърлото, тогава при преглед могат да бъдат открити остатъчни симптоми на остро заболяване или признак на хроничен тонзилит. Важно е да се проведе хемокултура в разгара на треската, което ще позволи да се определи причинителя на заболяването и да се избере най-ефективният антибиотик.

Лек. На първо място е необходимо да се елиминира източникът на инфекция. Ето защо спешно извършете отстраняване на сливиците - тонзилектомия. В същото време се провежда интензивна антибиотична терапия. При стафилококов сепсис се прилага антистафилококов серум. В случай на разпространение на тромбофлебита във вътрешните органиюгуларната й вена е лигирана.

Пациент с предимно тъканна форма на сепсис след тонзилектомия е изложен на страничен перифарингеален абсцес. В случай на развитие на флегмон, неговият разрез се прави с по-нататъшен дренаж (виж вложката, фиг. 125, a, b, c), а с развитието на предния медиастинит е необходимо да се извърши цветна медиастинотомия с дренаж на предния медиастинум.