Остри респираторни вирусни инфекции при деца съвременни възможности за лечение, №05

Статията разглежда някои аспекти на етиопатогенезата на острите респираторни вирусни заболявания при деца, съвременните подходи към лекарствената терапия.

Статията разглежда някои аспекти на патогенезата на острите респираторни вирусни инфекции при деца, съвременните подходи към лекарствената терапия.

Острите респираторни вирусни инфекции (ОРВИ) са най-честата патология при деца и възрастни и заемат водещо място в структурата на общата заболеваемост на населението.

SARS е група от остри вирусни инфекциозни заболявания на дихателните пътища с различен етиологичен характер, но със сходни епидемиологични, патогенетични и клинични характеристики. Основните патогени са грипни вируси (типове A, B, C), параинфлуенца (четири типа), аденовируси (> 40 серотипа), респираторен синцитиален вирус (RS вирус), ентеро- и риновируси (> 110 серотипа), по-рядко - коронавируси, метапневмовирус, бокавирус. Уместността на SARS се дължи не само на високото разпространение сред населението, но и на високия риск от развитие на сериозни усложнения. Те нанасят огромни материални щети както на семейния бюджет, така и на държавата като цяло. Така през 2013 г. в България са регистрирани повече от 33 милиона 225 хиляди инфекциозни заболявания (през 2012 г. - 31 милиона 477 хиляди), като делът на SARS е над 90% [1]. В същото време икономическите щети, причинени от тези болести, са около 77% от общите щети, дължащи се на инфекциозни болести. Значителни икономически разходи се дължат както на разходите за лечение и рехабилитация, така и на намаляване на производителността на труда и пропуснати ползи от предприятията. От общия брой случаи на временноARVI представлява до 12-14% от инвалидността.

Биологичните свойства на вирусите определят увреждането на лигавицата на дихателните пътища, а оттам и клиничните прояви на заболяването. ТОРС при деца може да се появи под формата на ринит, риноконюнктивит, отит, назофарингит, ларингит, трахеит. Тежестта на общите (летаргия, неразположение, треска, главоболие и др.) И локалните (хиперемия на носната и орофарингеалната лигавица, болки в гърлото, кашлица, кихане, хрема и др.) Симптомите могат да бъдат различни и зависят от вида на патогена (някои вируси имат тропизъм към определени части на дихателните пътища), както и от индивидуалните и възрастови характеристики на тялото на детето. Често острите респираторни вирусни инфекции се усложняват от добавяне на бактериална инфекция и обостряне на хронични заболявания на сърцето, бъбреците, ставите и нервната система. Честите инфекции допринасят за алергизация, намаляват защитните сили на организма, влияят негативно върху физическото и психомоторното развитие на детето, допринасят за хронифицирането на възпалителния процес от УНГ органи, бронхопулмоналната система и образуването на бронхиална астма [2].

Всички патогени на ARVI при деца са силно заразни, предавани от болен човек чрез въздушни капчици, по-рядко при контакт с домакинството. Болестта се характеризира със сезонност. След ARVI децата не формират стабилен имунитет и кръстосана защитна реакция към други видове респираторни вируси.

Съвременният напредък в медицинската наука направи възможно разработването на ефективни методи за специфична превенция - ваксинация, но днес тя е ограничена по отношение на огромен брой респираторни патогени, а променливостта на вирусните антигени не позволява стабилен имунитет дори при грип.

Лечение на деца с ТОРС вповечето случаи се извършват амбулаторно. Продължителността и интензивността на терапията се определят от възрастта на пациента, клиничната форма на заболяването, тежестта на протичането му, както и наличието на усложнения и съпътстващи заболявания [3]. Показания за хоспитализация са: тежко и сложно протичане на ARVI (грип, аденовирус, RS инфекция), ранна детска възраст, остра стеноза на ларинкса, съпътстваща хронична бронхопулмонална, бъбречна и сърдечно-съдова патология. Лечението и превантивните мерки трябва да бъдат разделени на няколко етапа:

  1. Острият период на заболяването (рецидив) е защитен режим, клинично хранене, режим на пиене, антивирусни лекарства, интерферони и техните индуктори. Според показанията се предписват имуноглобулини, антибактериални лекарства с локално и системно действие. Симптоматичната терапия може да включва антипиретични, отхрачващи и муколитични лекарства.
  2. Ремисия, затихване на основните клинични прояви (имуномодулатори, адаптогени от растителен произход, пре- и пробиотици, витаминно-минерални комплекси).
  3. Профилактика (възстановяване на имунния статус, ваксинация, рехабилитация на хронични огнища на инфекция, корекция на чревната микробиоценоза и др.).

Понастоящем за лечение и профилактика на остри респираторни вирусни инфекции се използват следните групи лекарства (Таблица).

инфекции

Въпреки факта, че съвременните антивирусни химиотерапевтични лекарства са в състояние да потиснат вирусната репликация, те са токсични, когато действат върху телесните клетки, а някои стават резистентни. Освен това те са ефективни само през първите 24-48 часа от началото на заболяването. За да се постигне максимална ефективност на терапията, е необходимо да се комбинира приемът на антивирусни лекарства с имуномодулиращи средства. първо,Комплексната терапия осигурява синергичен ефект и второ, позволява да се намали дозата на антивирусната химиотерапия, намалявайки вероятността от нежелани лекарствени реакции, намалявайки токсичните му ефекти върху организма и намалявайки вероятността от резистентни щамове. В допълнение, той значително намалява продължителността на острия период на заболяването и продължителността на лечението.

Едно от лекарствата за избягване на полифармация при лечението на остри респираторни вирусни инфекции при деца е инозин пранобекс (изопринозин). Според международната класификация на лекарствата принадлежи към групата на антимикробните антивирусни лекарства за системно приложение и към групата на имуномодулаторите (ATC код J05AX05). Инозин пранобекс (Isoprinosine) е синтетично комплексно пуриново производно с неспецифично антивирусно и имуномодулиращо действие. Лекарството възстановява функциите на лимфоцитите при условия на имуносупресия, повишава бластогенезата в популацията на моноцитните клетки, стимулира експресията на мембранните рецептори на повърхността на Т-хелперите, има стимулиращ ефект върху активността на цитотоксичните Т-лимфоцити и естествените убийци, функциите на Т-супресори и Т-хелпери, повишава производството на имуноглобулин G, интерферони, интерлевкини (IL-1 и IL-2), намалява образуването на провъзпалителни цитокини (IL-4 и IL-10), потенцира хемотаксиса на неутрофилите, моноцитите и макрофагите. Механизмът на антивирусното действие на лекарството е свързан с инхибирането на вирусната РНК и ензима дихидроптероат синтетаза, участващ в репликацията, засилването на синтеза на лимфоцитна иРНК, потисната от вируси, което е придружено от инхибиране на биосинтеза на вирусна РНК и транслация на вирусни протеини [4–6]. Изопринозинът е слабо токсичен, добре поносим, ​​препоръчва се в България катотаблетки за деца от 3 години (телесно тегло над 15 kg). В чужбина се предлага и под формата на сироп и няма възрастови ограничения. Лекарството се предписва 50-100 mg / kg / ден перорално в 3-4 дози през целия остър период на заболяването (5-10 дни, в зависимост от продължителността на виремията и тежестта на синдрома на интоксикация). Като поддържаща терапия за възстановяване на имунологичните параметри е възможно да се предпише лекарството по имуномодулираща схема (50 mg 2 пъти дневно в продължение на 14-28 дни). Ефективността на Isoprinosine е доказана в многоцентрово постмаркетингово проучване в рамките на програмата „Здраво дете“, проведено в 13 града в България (2007 г.) с участието на повече от 2,5 хиляди деца с остри респираторни вирусни инфекции на възраст 12 месеца и повече [6]. Според резултатите от проучването, употребата му при деца, включително тези с неблагоприятен преморбиден фон (често болни деца, пациенти с алергии, с хронични инфекции на горните дихателни пътища и дихателните пътища), допринесе за намаляване на продължителността на симптомите на заболяването, включително температурна реакция, интоксикация и катарални явления.

Литература

  1. За състоянието на санитарно-епидемиологичното благополучие на населението в България през 2013 г.: Държавен доклад. М .: Федерална служба за надзор на защитата на правата на потребителите и благосъстоянието на хората, 2014 г. 191 с.
  2. Коровина Н. А., Заплатникова Л. В. Принципи на профилактика и лечение на ТОРС при деца. http://www.rmj.ru/articles_6377.htm.
  3. Савенкова М. С., Афанасьева А. А., Минасян В. С., Тюркина С. И. Лечение на често боледуващи деца със смесена инфекция // Въпроси на съвременната педиатрия. 2011. Т. 10. № 4. С. 83–88.
  4. Земсков В. М. Имуномодулиращи свойства на инозинови препарати и техните аналози.биология, 1989. Т. 107. Бр. 1. С. 69–78.
  5. Нестерова И. В., Ковалева С. В., Чудилова Г. А., Ломтатидзе Л. В., Клещенко Е. И., Шинкарева О. Н. Динамика на промените във фенотипа и функционалната активност на неутрофилните гранулоцити при имунокомпрометирани деца с повтарящи се ARVI, свързани с херпесвирусни инфекции по време на комбинирана интерферон и имунотерапия // Цитокини и възпаление. 2014, том 13, № 1, стр. 113.
  6. Osidak L. V., Zarubaev V. V., Obraztsova E. V. и др. Изопринозин при лечението на остри респираторни вирусни инфекции при често болни деца // Детски инфекции. 2008. № 4. С. 35–41.

Т. А. Бокова, доктор на медицинските науки, професор

ГБУЗ МО МОНИКИ им. М. Ф. Владимирски, Москва