Отчет за работата на предметната комисия по литература на USE през 2011 г
Предметната комисия провери отговорите на задачи С1, С2, С3, С4, С5.
Въпросите от първата част на изпита тази година (2011 г.) според нас бяха доста ясни и правилни. Друго нещо е, че завършилите в редица случаи не можаха да възприемат смисъла на въпроса, да разберат какво се иска от тях.
Например, в един от вариантите беше даден за анализ епизод от разказа на М. А. Шолохов „Съдбата на човека“ (среща на разказвача с Андрей Соколов) и беше предложено да се отговори на въпроса: „Какъв е вътрешният облик на главния герой в този фрагмент?“ Почти всички респонденти започнаха да характеризират разказвача, а не Андрей Соколов.
И така, в един от вариантите беше предложено да се характеризират родителите на Базаров въз основа на отношението им към сина им. Респондентите, като правило, преразказаха горния пасаж и дадоха описание на старите Базаровци.
Друг пример: на въпроса „Как този фрагмент от пиесата „Гръмотевична буря“ показва неблагоприятните семейни отношения в къщата на Кабанови?“ в отговорите те дават характеристика на Кабаних и се ограничават до това, въпреки че в горната сцена участват още три героя и въпросът изисква съвсем различен отговор.
Въпросите на задачи C 2 и C 4, които обикновено се състоят от две части, се превърнаха в препъни камък за много абсолвенти: фокусирайки се върху подбора на подобни произведения, учениците забравят да дадат смислена обосновка за сравнение, да определят прилики или разлики и да дадат необходимите аргументи.
Често в отговорите има подмяна на понятията, формулирани във въпроса. И така, отговаряйки на въпроса: „Кои произведения на български писатели показват дълбочината и силата на родителските чувства?“ зрелостниците започват да говорят за това как писателите разкриват темата за семейството.
Много често отговарящите произволно опростяват въпроса, лишавайки го от основната му същност. Например на въпроса „Каква е особеността на разбирането на патриотизма от лирическата героиня на стихотворението на А. Ахматова „Родна земя“?“ дават отговори с повърхностни аргументи за патриотизма като цяло.
В част III (задачи C 5), следната формулировка предизвика затруднения:
Ако анализираме отговорите на завършилите като цяло, можем да откроим следните типични грешки и недостатъци.
1.Непознаване на текстовете на художествената литература(„Доведената дъщеря Катерина се опитва да успокои мащехата си Кабаниха“, „Разколников извърши убийство заради сестра си, за да не се занимава повече с проституция“, „Обломов се разболя от консумация“, „В лицето на Чичиков, Гогол показа сила, а хората чрез търговци", "Обломов, лежащ на леглото, не може да живее от замърсяването на тялото, защото вече не е млад. Жалко е да гледаш такива хора - те гният живи, образувайки рани от залежаване").
2.Непознаване на реалностите на живота от минали епохи, както и „модернизация“ на историята („Тихон напуска селото в командировка и пие там“; „Земляника е собственик на благотворителни заведения, чийто персонал се отнася зле към пациентите“; „Обломов лежи на дивана цял ден и гледа телевизия“ ).
3.Фактически грешки, включително тези, свързани с объркването на имена и фамилии на писатели и герои, заглавия на произведения и др. (“Н. В. Гогол -големият български поет на 18 век”; „Събитията от Първата световна войнаса описани в романа „Война и мир“; "Митрофан и майка му, така наречената Кабаниха"; стихотворения на Тютчев „Пиша ти с поздрави.“, Ломонос „Не, не те обичам така страстно.“, Бунин „За доблестта, за подвизите, за славата.“).
4.Неправилно или неточно използване на литературни термини и понятия(“Олигория”, “Литорически въпрос”, “Гогол е великият български писател фантаст”, “Използвайки ямб и кръстосана рима, Блок постига звуково писане”, “Онегин и Ленски са лирическите героите на поемата в поемите "Евгений Онегин").
5.Неточен цитат(„Лермонтов описва България като „страна на крадци, страна на господари“; „Изпращайки сина си на служба, бащата на Гринев каза легендарната фраза: „Една стотинка спестява рубла“).
6.Граматически и речеви грешки(“Блок непоследователно възхвалява България”, “В самия край на пиесата Актьорът е удушен”; “след двубоя с Долохов”, “Цялата стая на Обломов е обвита с паяжини”; “само слугите бяха верен му"; "едно невежо общество"; "След като преди това чух интересни афоризми от пиесата, исках да прочета тази книга").
Изброените видове грешки са традиционни, повтарящи се от година на година. В същото време бих искал да се спра на проблемите, които ясно се проявиха тази година на Единния държавен изпит по литература.
Първият може да се отдаде на разходите за интензивна подготовка за изпита: често завършилите, отговаряйки на въпроси C1 или C3, започват да изброяват напълно немотивирани средства за художествено изразяване, вместо ясно и ясно да отговорят на зададения въпрос. Понякога,използвайки един или друг литературен термин, в скоби дайте неговото определение.
Понякога е трудно да се отгатне какво мотивира студента да отговаря на въпроси - или желанието да шокира, или желанието да се покаже като "ерудит": "Чичиков се превърна в робот с изкуствен интелект"; „Чичиков е човек, недокоснат от човешката деградация“; „Чичиков е алчен материалист“; (За Обломов): "Четете роман и чакате този фосил да благоволи да стане от леглото си".
Все по-често в творбите се срещат примитивни разсъждения, показващи непознаване на темата, ниско общокултурно и речево развитие на възпитаниците („Вишневата градина започва да гние, затова трябва да се изсече за „лъч светлина в тъмното царство“; „Самото име „Вишнева градина“ показва, че тази пиеса ще бъде много игрива и сладка, като самата череша“; „Целта на Гогол - да покаже цялата гнилост и мрак на отделните личности на българския народ").
Заключения на предметната комисия
Съвременният модел на изпитната работа по литература през 2011 г. ни се струва оптимален за проверка на знанията и уменията на учениците, като им позволява да анализират литературен текст в неговата жанрова и родова специфика и да изградят свободно изказване по литературна тема.
Бих искал да отбележа много удобна за експертите и като цяло логична и обективна система за оценка на задачите с подробен отговор.
Според нас в бъдеще, когато изучавате литература в училище и се подготвяте за изпита по този предмет, трябва да се обърне внимание на следните точки.
На първо място,да се постигне четене на литературни текстовевключени в кодификатора на елементите от съдържанието на изпита по литература.
Второ,за подобряване на уменията на ученицитетеоретико-литературни понятия.
На трето място, обърнете специално внимание на проблемите на произведенията, аксиологичния компонент на литературните текстове, както и на оригиналността на творчеството на писатели и поети.
Четвърто, предложете на ученицитеда запомнятнай-значимите фрази от произведенията.
Пето, развийтеумения за устни и писмени изказванияпо проблемни въпроси.