Отиваме от Уфа до Кушнаренковски район
Само на шестдесет километра от Уфа е областният център на Кушнаренковски район - село Кушнаренково. Често минавах покрай това село, но го посетих съвсем наскоро, заедно с активисти на регионалния клон на Българското географско дружество, като част от програмата за развитие на вътрешния туризъм, която се изпълнява в Башкирия. И въпреки облачния дъждовен ден, пътуването наистина ми хареса.
Както обикновено, запознаването със забележителностите на района започна с посещение на местния исторически музей. Тук се събират експонати от древни времена до наше време.
Музеят се намира в областния Дворец на културата и разполага с доста просторна зала. Илфир Кадиров, главен уредник на фондовете на музея, беше екскурзовод, а след това постоянно ни придружаваше в пътуването ни из областния център и околностите му.
От официални източници можете също да разберете, че на територията на Кушнаренковски район са открити много археологически обекти, датиращи от различни исторически епохи. Гробището Кушнаренка, например, принадлежи към културата Turbasly. Находките свидетелстват за живота на племената и народите, населявали тази територия през 4-16 век от н.е. По бреговете на реките Кармасан, Каряка и Чермасан са намерени предмети от преди 25-30 хиляди години. Сред експонатите на музея са зъб на мамут, кости на праисторически животни, череп на бизон, фрагменти от керамика, върхове на стрели, древни монети и много други.
Според Илфир Кадиров в района на Кушнаренковски все още се намират древни предмети. Наскоро жител на село Кушнаренково обърна внимание на чугунена печка, която лежеше близо до входа на къщата в продължение на много години. Оказа се, че това е надгробен паметник от началото на 19 век, върху който са направени надписите.старославянски. Кога и от кого е поставена на прага, човекът не знае, тъй като в центъра на селото някога е имало голямо гробище и там са били погребвани много видни граждани. Копаейки в градината, местните жители понякога намират съдове с гербове на известни търговски къщи, например стъклени бутилки, бутилки за парфюм или одеколон, кутии за чай.
Между другото, село Топорнино в провинция Уфа беше широко известно благодарение на дейността на търговците Грибушини, които организираха успешна търговия с чай и захар. В допълнение към магазин в село Топорнино, Грибушините имаха складове и магазини в град Кунгур, където е регистриран главата на семейството, в Уфа, Перм, Екатеринбург, Вятка. Чаят е доставен от Китай и от остров Цейлон, пакетиран и продаван в различни опаковки.
В имението на братя Грибушин имаше мелница и мелница за зърно. Грибушините успяват да натрупат голям капитал и в средата на 19 век купуват имението на Топорнин. Тогава членовете на семейството построили каменни постройки за нуждите на селяните. И така, в болницата, построена от вдовицата на търговеца M.I. Грибушин, сега има детска клиника, до която се качихме по време на обиколката.
И още един интересен факт: сестрата на прабабата на Владимир Улянов-Ленин Каролина Остад е била гувернантка на земевладелеца Топорнин. Тъй като селото е било богато, по централните улици са запазени много двуетажни тухлени сгради, построени от заможни търговци. Магазин или работилница обикновено се намираше на първия етаж, собствениците живееха на втория. Освен това задължително се изграждат дълбоки мазета, където се съхраняват провизии и оборудване. Декоративното оформление на някои сгради, включително питейните заведения на търговеца Бордуков, все още привлича вниманието. С една дума, търговците знаеха как да строят красиво и за векове.
Проверихме това отново.като посети Кушнаренковския развъден център за плодови и ягодоплодни култури и грозде. Основите на градинарството в тези части са положени от търговци и други заможни хора. И до днес на територията на експерименталната градина се използва оранжерия, построена от Грибушините.
В разсадника се отглеждат адаптирани за нашите условия разсад от ябълкови и крушови дървета, едро френско грозде, разсад от ягоди и други култури. Но основното е, че тук се намира най-северното лозе в България, чиято родина е Кушнаренковският район. Жителите на Кушнаренка пазят паметта на създателя на устойчиви на замръзване сортове грозде - Лидия Стреляева, която посвети по-голямата част от живота си на селекционна работа и отглеждане на грозде в Башкирия. Според експертите сортовете на това топлолюбиво зрънце, налични в републиката, позволяват да се получи стабилна реколта при почти всяко време. В момента е отгледан сортът "Памет Стреляева". Участниците в екскурзията видяха цялото това разнообразие от дарове на природата не само на щандовете на развъдния център, но и на изложбата в Двореца на културата, където се разгърнаха цветни експозиции за две празнични дати - Деня на републиката и Деня на селскостопанските работници.
Така успяхме да се запознаем с постиженията на фермерите, както и с художественото творчество на деца и ученици.
През целия ден ни придружаваше и Татяна Гилманова, директор на Центъра за детско творчество в с. Кушнаренково.
Групата ни посети и едно от емблематичните места – площадката на Самолета, откъдето се открива прекрасна гледка към речните простори. Самолет Ан-24, някога експлоатиран от Bashkir Airlines, е монтиран на тази висока точка над река Белая.
Сега там има малък паркселяните и гостите обичат да си почиват и, разбира се, се провеждат фотосесии. Някога имаше беседка, инсталирана по поръчка на Топорнин.
В село Ахлистино посетихме наскоро реставрираната Илинска църква, която е построена през 1916 г. и е добре запазена до днес.
Но величествената църква Покровителство, построена през 1816 г. в чест на победата над Наполеон, нямаше късмет: през 30-те години на миналия век религиозната сграда беше взривена.
За построяването на електроцентрала и винарна били нужни тухли, а новата власт не пожалила красив архитектурен паметник. Останали са само фрагменти от основата и яма, обрасла с трева. Сега до разрушения храм е построен параклис.
Тъжно впечатление остави и посещението на удмуртското училище в село Канли. Масивна едноетажна сграда със стопански постройки беше затворена преди няколко години като ненужна. Спряха дори тока. В една от класните стаи е запазен етнографски кът, разказващ за живота и бита на удмуртското население. Бившият директор на училището сега се грижи за сградата като пазач. Близо до училищния двор, тръгнеш ли по пътеката, се плиска езерото Канли - доста голямо и дълго. Защо не място за детски център на Руското географско дружество, където младите географи да изучават природата на родния си край през летните ваканции?
Пътуването ни през квартал Кушнаренковски завърши с проверка на един от каменните мостове от епохата на Екатерина.
Смята се, че е построена за преминаването на българския цар по Сибирската магистрала. Въпреки че това се случи по-късно от ерата на Екатерина II, името Екатеринински беше присвоено на този мост. Мостът все още е здрав, но от едната страна част от зидарията е пропаднала. С времето се оказапритиснат в земята и каменната основа на моста. Може би ще се намерят ентусиасти, които да възстановят моста, да го почистят от мръсотията и да го покрият със здрава метална мрежа, за да прозират по-видимо следите от историята? Между другото, именно върху такива обекти като този мост и подобни структури в чужбина създават основата за развитието на туризма. А също и върху красиви легенди и местен колорит.