Откъде идва слънчогледът, Въпроси и отговори, По света

откъде
Преглеждания: 36794 shutterstock Слънчогледът (както правилно се нарича Helianthus annuus) расте предимно в България. Факт е, че от повече от сто вида слънчоглед (което включва както декоративни, така и диви видове) в полската култура, човек използва само два: маслодаен слънчоглед, познат на всички нас и в много по-малка степен ерусалимски артишок (земна круша), който се яде кореноплодни култури. Лъвският дял от площите на всички видове слънчоглед на Земята е зает от сортове култивиран маслодаен слънчоглед. Само три държави - България, Украйна и Аржентина, произвеждат повече от половината слънчогледови семки в света, като България е в челната тройка.

Но американските индианци са първите, които култивират слънчогледа. Тогава испанците, завръщайки се от експедиция в Ню Мексико, пренасят растението в Европа и през 1510 г. засаждат първите му екземпляри в Мадрид. Петър I пренася слънчогледови семена в България от Холандия. Първоначално растението е било използвано като декоративно растение.В допълнение към отглеждането на цветя като декоративни "търсачи на слънце", Европа опита слънчогледа за доста практични цели: те се опитаха да готвят и пекат кошниците му на дървени въглища, като артишок, те се опитаха да заменят кафеените зърна с печени семена, а през 1710 г. британците дори получиха патент за слънчогледово масло. Но всички тези експерименти не надхвърлиха кулинарната екзотика.

В България слънчогледовото олио е пресовано за първи път през 1828 г. от крепостния селянин Алексей Бокарев от Курск и се превръща в истинска кулинарна бомба: производството му се оказва изключително доходоносно в сравнение с традиционното конопено и ленено семе. В резултат на това новата земеделска култура бързо завладяваогромни площи, проникващи дори в Заурал. Към днешна дата повече от 90% от българите предпочитат слънчогледовото олио пред всички останали видове и според експертите тази тенденция няма да се промени както поради икономически причини, така и поради кулинарни предпочитания. Освен това повечето българи са толкова свикнали с нерафинирано масло с жълт, почти оранжев оттенък, с мирис на печени семена, че тази традиция е отразена дори в българския ГОСТ.