откраднато слънцеЧуковски
Слънцето вървеше по небето И изтича зад облака, Заекът погледна през прозореца, Стана тъмно за заека.
А свраките - Белокрили Кръстосваха нивите, Крещяха на жеравите: “Горко! горко! Крокодил Слънцето в небето погълна!
Мракът настъпи, Не излизайте извън портата: Онези, които излязоха на улицата - Изгубени и изгубени.
Сивото врабче плаче: „Излез, скъпа, побързай! Жалко ни е без слънце - На полето житото не се вижда!"
Зайчетата плачат На поляната: Заблудиха се, горките, Не могат да се приберат.
Само раци с очи Катерят се по земята в мрака, Да, в клисурата зад планината Вият бесни вълци.
Рано, рано Две овце Чукат на портата: Тра-та-та и тра-та-та!
„Хей вие, животни, излезте, Победете Крокодила, За да може алчният Крокодил Слънцето да се върне на небето!“
Но косматите се страхуват: „Къде да се борим с такова нещо! И страшен е, и зъбат, Слънцето не ни дава!“
И те хукват към леговището на мечката:
Но Мечката не иска да се бие: Върви и ходи, Мечка, обиколи блатото, Вика, Мечо, и реве, Вика малките от блатото:
„О, къде изчезнахте вие дебелокраките? На кого ме хвърли, стария?"
А в блатото Мечка скита, Мъчетата под корчовете дирят: „Къде си, къде изчезна? Паднахте ли в канавка? Или бездомни кучета В тъмното ли те разкъсаха?”
И цял ден тя скита из гората, Но никъде не намира малки. Само черните сови от гъсталака Вперват очи в нея.
Тук излезе заекът И каза на мечката:
„Срамота е старец да реве — Ти не си заек, а мечка. Хайде, плоскокрако, Одраскай крокодила, Разкъсай го, Изтръгни слънцето от устата му, И когато пак Ще грее в небето,
Вашите малки са космати, Малките са дебели, Сами ще изтичат до къщата: „Здрасти, дядо, тук сме!“
И Мечката се изправи, Изрева Мечката, И Изтича до Голямата река Бягай Мечката.
И в Голямата река Крокодилът Лъже, И в зъбите му Огън не гори — Слънцето е червено, Слънцето е откраднато.
Мечката се приближи тихо, Побутна го леко: „Казвам ти, злодей, Изплюй скоро слънцето! Иначе, виж, ще го хвана, - Ще го счупя наполовина, - Ти, невеже, ще знаеш Открадни ни слънцето! Целият свят изчезва, А ти нямаш мъка!“
Но безскрупулният се смее Така че дървото се тресе: "Ако искам, И луната ще глътна!"
Не издържа Мечката, Изрева Мечката, И Мечката нападна злия враг. Той вече го мачкаше И го счупи: „Дай го тук Нашето слънце!“
Крокодилът се уплаши, Изпищя, извика, А от устата От зъбата Слънцето падна, Търкулна се в небето!
Бяга през храстите, През брезовите листа.
Здравей, златно слънце! Здравей, синьо небе!
Птиците започнаха да чуруликат, Летят след насекоми. Зайчетата станаха На поляната Търкат се и скачат.
И вижте: малки, Като смешни котенца, Право към косматия дядо, Дебелокраки, тичат: Здравей, дядо, тук сме!
Радват се зайчета и катерички, Радват се момчета и момичета, Прегръщат и целуват клишето: Е, благодаря ти, дядо, за слънцето!