Отписваме неликвидни салда на продукти - IlliquidMarket - покупка и продажба на неликвидни активи в България
Компанията е претърпяла трансформация. Продуктите, произведени по-рано, бяха специфични, неликвидни активи (компоненти) останаха в склада. Някои от тях са изпълнени. Как да се справим с остатъците? Възможно ли е да се отписват салда в счетоводството, като се прави корекция за размера на отписването на салда за данъчно счетоводство?
След като разгледахме проблема, стигнахме до следното заключение:
В счетоводството неликвидните материални запаси могат да бъдат отписани към други разходи на организацията като остаряло имущество. Що се отнася до данъчното счетоводство, според нас разходите за отписани материали могат да бъдат взети предвид за целите на данъчното облагане на печалбите като част от производствените разходи, които не са произвели продукти.
Счетоводство
В съответствие с клауза 124 от Насоките материалите могат да бъдат отписани от инвентарните сметки, по-специално ако са остарели. Решението за отписване на MPZ в резултат на тяхното морално остаряване се взема от ръководителя на организацията, а подготовката на необходимата информация за вземане на такова решение се извършва от специално създадена комисия (със заповед на ръководителя) с участието на материално отговорни лица (клауза 125 от Методическите инструкции).
Задълженията на тази комисия включват по-специално:
— пряка проверка на материалите;
- установяване на причините за непригодността за използване на материалите;
– определяне на възможността за използване на материали за други цели или тяхната продажба;
– провеждане, съвместно с икономическите служби (специалисти) на организацията, на оценка на пазарната стойност на материалите;
След това за всяко подразделение на организацията за финансово отговорни лица се съставя акт за отписване на инвентара, в който е необходимо да се посочи:
- името на дебитиранияматериали и техните отличителни черти;
- фиксиран срок на съхранение;
— дата (месец, година) на получаване на материалите;
Този акт се одобрява от ръководителя на организацията или упълномощено от него лице.
Ако комисията прецени, че е невъзможно закупените по-рано материали да се използват за бъдещо производство на определени продукти, тези материали подлежат на обезвреждане. Рециклирането също се контролира от комисията.
Дебит 91-2 Кредит 10 - отписани остарели материали.
Въпреки това, след отписването на неликвидни материали, може също да се окаже, че предприятието губи имущество от един вид (компоненти), но придобива имущество от друг вид - рециклируеми материали (например метален скрап). В този случай получените рециклируеми материали трябва да бъдат приети за осчетоводяване по текущата пазарна стойност, определена към датата на приемане за осчетоводяване (клауза 9 PBU 5/01).
Дебит 10-6 Кредит 91-2 - материалните запаси са капитализирани по цената на възможна продажба (по текущата пазарна стойност).
В съответствие с параграф 25 от PBU 5/01 материалните запаси, които са остарели, напълно или частично са загубили първоначалното си качество или чиято текуща пазарна стойност е намаляла, се отразяват в баланса в края на отчетната година, минус резерв за спада на стойността на материалните активи. Резервът за намаляване на стойността на материалните активи се формира за сметка на финансовите резултати на организацията в размер на разликата между текущата пазарна стойност и действителната цена на материалните запаси, ако последната е по-висока от текущата пазарна стойност.
По този начин, в случай че решението за отписване на остарели MPZ не е взето в рамките на една година, т.е. тези материалиостанали на склад в края на годината, организацията трябва да създаде подходящ резерв. Процедурата за формирането му е посочена в параграф 20 от Насоките. Където се казва, че изчисляването на текущата пазарна стойност на инвентара се извършва от организацията въз основа на информация, налична преди датата на подписване на финансовите отчети.
В следващите отчетни периоди, тъй като материалите, за които се формира резервът, се отписват, резервираната сума се възстановява чрез обратно осчетоводяване:
Дебит 14 Кредит 91-1 - възстановена резервирана сума.
В същото време трябва да се има предвид, че Данъчният кодекс на България не предвижда възможност за създаване на въпросния резерв и за данъчни цели сумата на удръжките към резерва за намаляване на стойността на материалните активи не се признава за разход.
Сумата на възстановения резерв за намаляване на стойността на материалните активи за целите на изчисляването на данъка върху дохода не се признава като приход, следователно, тъй като инвентарът се отписва и резервът се възстановява, постоянният данъчен актив (PTA) ще бъде отразен в счетоводството (клауза 7 PBU 18/02):
Дебит 99 Кредит 68 - PNO се начислява за сумата на резерва;
Дебит 68 Кредит 99 - отразен PNA по отношение на възстановения резерв.
данъчно счетоводство
В съответствие с ал. 11 т. 1 чл. 265 от Данъчния кодекс на България извъноперативните разходи на данъкоплатеца включват разходите за анулирани производствени поръчки, както и разходите за производство, което не е произвело продукти. В същото време такива разходи се признават въз основа на актове на данъкоплатеца, одобрени от ръководителя или упълномощено от него лице, в размер на преките разходи, определени в съответствие с чл. 318 и чл. 319 от Данъчния кодекс на Руската федерация.
Горната норма не поставя легитимността на признаването на съответните разходи в зависимост от причините, поради които продуктите не са билипроизведени. Въпреки това, според данъчните, да се използват ал. 11 т. 1 чл. 265 от Данъчния кодекс на България данъкоплатецът има право само ако продуктите, за чието производство се изискват изписвания на материални запаси, са преминали всички етапи на преработка или няколко етапа на преработка, но производството не е дало резултат под формата на готова продукция. Въпреки това, в съответствие с параграф 1 на чл. 252 от Данъчния кодекс на България за разход се признават обосновани (икономически обосновани, имащи парична стойност) и документално доказани разходи. За разходи се признават всички разходи, при условие че са направени за изпълнение на дейности, насочени към генериране на приходи.
Тоест за признаването на разходите като част от данъка е важна насочеността на дейността на данъкоплатеца към генериране на доход, а не реалното му получаване.
Основателността на разходите, които намаляват получените доходи, не може да се оценява от гледна точка на тяхната целесъобразност, рационалност, ефективност или получения резултат.
Като се има предвид доста ясната позиция на Конституционния съд на Руската федерация, както и на Пленума на Върховния арбитражен съд на България относно критериите за обоснованост на разноските, според нас прекратяването на производството попада в параграфи. 11 т. 1 чл. 265 от Данъчния кодекс на Руската федерация.
Трябва обаче да се има предвид, че ако разглежданите разходи се вземат предвид за данъчни цели, вероятно законосъобразността на такова решение ще трябва да бъде доказана от организацията в съда.
Повтаряме, че ако организацията създаде резерв при отчитане на намалението на стойността на материалните запаси, тогава за целите на данъчното облагане на печалбите сумата на удръжките към резерва не се признава като разход. По този начин действащото данъчно законодателство предвижда ограничен списък от резерви, удръжки към които се приемат за целите наданъчно облагане (резерв за съмнителни дългове, резерв за гаранционен ремонт и гаранционно обслужване и др.). Сред тези резерви обаче не е посочен резервът за амортизация на материални активи.
Следователно, когато резервът се възстановява, тъй като материалите се продават (или отписват), сумата на възстановения резерв за намаляване на стойността на материалните активи за целите на изчисляване на данъка върху дохода не се признава като приход.
Препоръчваме ви да се запознаете с материала, представен в системата GARANT:
Отговорът е изготвен от: Експерт на службата за правни консултации ГАРАНТТимукина Екатерина
Отговорът беше проверен от: Рецензент на службата за правни консултации ГАРАНТ ОдиторЕлена Мелникова Компания Гарант, Москва