Озоновата дупка
Според експерти от Световната метеорологична организация (СМО) озоновата дупка, разположена над Южния полюс на Земята, е достигнала нов гигантски размер, счупвайки рекорда от 2000 г.
В съвместно изявление на СМО и американската космическа агенция НАСА се казва, че озоновата дупка е достигнала размер от 29,5 милиона квадратни километра. „Това е най-сериозният и плашещ рекорд“, казва Марк Оливър, говорител на СМО.
„Новият рекорд беше предизвикан от силни студени ветрове през зимата (най-студеният, така нареченият зимен период сега приключва на южния полюс – бел. ред.) в стратосферата на Земята на височина от 10 до 40 километра над морското равнище“, казва той.
Спомнете си, че озоновата дупка е феномен на разкъсване на озоновия слой на Земята, който я предпазва от ултравиолетовото лъчение на Слънцето; дупките са възникнали вероятно в резултат на антропогенни влияния. От своя страна озоновият слой е част от стратосферата на височина от 10 до 50 km, в която под въздействието на ултравиолетовото лъчение на слънцето кислородът (O2) се превръща в озон (O3).
Сравнително висока концентрация на озон (около 8 милиграма на кубичен метър) абсорбира опасните за хората космически ултравиолетови лъчи, които могат да причинят рак на кожата или катаракта. Най-висока плътност на озона има на надморска височина 20 km, най-голяма част от общия обем - на надморска височина 40 km. Ако целият озон в атмосферата можеше да бъде извлечен и компресиран при нормално налягане, резултатът би бил слой, покриващ повърхността на Земята с ширина само 3 mm. За сравнение, цялата атмосфера, компресирана при нормално налягане, би образувала слой от 8 km.
Учените казват, че озоновият слой, който покрива Земята, е разрушен от хлорни съединения и фреони,обилно отделяни от различни опасни производства, охладителни устройства и аерозолни газове.
Експертите прогнозират, че най-големите озонови дупки трябва да изчезнат след 20-30 години, тъй като индустриализираните страни постоянно намаляват нивата на емисиите на хлорид и фреон.