Памет - колко има в този звук - Налично за исляма

колко
ПАМЕТТАе една от психичните функции и видове умствена дейност, предназначена да съхранява, натрупва и възпроизвежда информация. Способността да се съхранява информация за събитията от външния свят и реакциите на тялото за дълго време и многократно да се използва в сферата на съзнанието за организиране на последващи дейности.

Както знаем от историята:Свещеният Коране събран в една книга по време на управлението на халифа Абу Бакр: след смъртта на Пророка (саллеллаху алейхи ве селлем) 'Умар ибн ал-Хатаб, който по-късно става вторият халиф, предлага Абу Бакр да поеме задачата да събере Корана в една книга. Трябва да се отбележи, че всички стихове са подредени и систематизирани от самия Пророк по време на живота му.

Всички стихове от Корана по това време са запазени както в писмена форма, така и в паметта на сподвижниците на Пророка, някои от които знаеха целия текст на Корана наизуст.Първата книга на Корана, събрана от Зайд ибн Сабит по заповед на халифа Абу Бакр, напълно отговаряше на инструкциите на Пророка, както по отношение на точността на текста, така и по отношение на последователността на представяне на сурите, стихове. То напълно отговаряше на това, коетопаметтана познавачите на Корана е запазила.

И така, какво е Паметта,‒ онази квинтесенция на човешкия ум, неосезаема за нас, благодарение на която имаме възможност да се насладим на мъдростта и красотата на Свещения Коран и подробното описание на живота на нашия Пророк?

Паметта е ограничена. Успехът на възпроизвеждането на голямо количество материал зависи от характера на разпределението на повторенията във времето. Има такъв модел като кривата на забравянето.

Тук няма да даваме различни класификации на паметта (на когоще бъде интересно - той лесно може да намери този материал в необятните пространства на Интернет), но по-скоро обърнете внимание на по-интересни точки, свързани с темата на статията:

Закони на паметта:

Закон за интереса- Интересните неща се запомнят по-лесно.

Законът за разбирането‒ Колкото по-дълбоко разбирате информацията, която помните, толкова по-добре ще бъде запомнена.

Законът на настройката‒ Ако човек си даде настройката да запаметява информация, тогава запомнянето ще бъде по-лесно.

Закон за действие‒ Информацията, включена в дейността (т.е. ако знанието се приложи на практика) се запомня по-добре.

Законът на контекста‒ При свързване на информация с вече познати понятия, новото се научава по-добре.

Закон за инхибирането‒ При изучаване на подобни понятия се наблюдава ефектът на „припокриване“ на стара информация с нова.

Закон за оптималната дължина на реда‒ Дължината на запаметен ред за по-добро запаметяване не трябва да бъде много по-голяма от обема на краткосрочната памет.

Закон на територията- Информацията, представена в началото и в края, се запомня най-добре.

Законът за повторението‒ Информацията се запомня най-добре, когато се повтаря няколко пъти.

Законът за незавършеността‒ Най-добре се запомнят незавършени действия, задачи, недовършени фрази и др.

Мнемотехнически техники за запаметяване

□ Образуване на семантични фрази от началните букви на запомнената информация.

□ Запаметяване на дълги термини или чужди думи с помощта на съгласни.

□ Намиране на ярки необичайни асоциации (картинки, фрази), които са свързани със запаметена информация.

□ Методът на Цицерон за пространствено въображение.

□ Методът на Айвазовски се основава на обучението на зрителнотопамет.

□ Методи за запаметяване на числа:

Процеси на паметта

Съхранението е процесът на натрупване на материал в структурата на паметта, включително неговата обработка и асимилация. Запазването на опита дава възможност на човек да се учи, да развива своите перцептивни (вътрешни оценки, възприемане на света) процеси, мислене и реч.

Възпроизвеждането и разпознаванетое процес на актуализиране на елементи от минал опит (образи, мисли, чувства, движения). Проста форма на възпроизвеждане е разпознаването - разпознаването на възприет обект или явление като вече известен от минал опит, установяване на прилики между обекта и неговия образ в паметта. Възпроизвеждането бива доброволно и неволно. С неволно изображение изскача в главата без усилията на човек.

Ако има затруднения в процеса на възпроизвеждане, тогава има процес на припомняне. Избор на елементи, необходими от гледна точка на изискваната задача. Възпроизведената информация не е точно копие на запечатаното в паметта. Информацията винаги се трансформира, пренарежда.

Забравянето е загуба на способността за възпроизвеждане, а понякога дори и за разпознаване на предварително запаметено.Най-често забравяме това, което не е значимо.Забравянето бива частично (възпроизвеждането е непълно или с грешка) и пълно (невъзможност за възпроизвеждане и разпознаване). Правете разлика между временно и дълготрайно забравяне.

Свойства на човешката памет

Пионерът в изучаването на човешката памет е Херман Ебингхаус, който експериментира върху себе си (основната техника е да запаметява безсмислени списъци от думи или срички).

Дългосрочна и краткосрочна памет

този
Физиологичните изследвания разкриват 2 основни типа памет: краткосрочна и дългосрочна. Един от най-важнитеОткритията на Ebbinghaus са, че ако списъкът не е много голям (обикновено 7), тогава той може да бъде запомнен след първото четене (обикновено списъкът с елементи, които могат да бъдат запомнени веднага, се нарича количество краткосрочна памет).

Друг закон, установен от Ebbinghaus, е, че количеството запазен материал зависи от интервала от време от момента на запомняне до проверката (т.нар. „крива на Ebbinghaus“). Открит е позиционният ефект (възниква, ако съхранената информация надвишава обема на краткосрочната памет). Той се състои в това, че лесното запомняне на даден елемент зависи от мястото, което заема в редицата (първият и последният елемент се запомнят по-лесно).

Смята се, че краткосрочната памет се основава на електрофизиологични механизми, които поддържат възбуждането на свързани невронни системи. Дългосрочната памет се фиксира чрез структурни промени в отделните клетки, които са част от невронни системи, и е свързана с химическа трансформация, образуване на нови вещества.

Краткосрочна памет

Краткосрочната памет съществува поради времеви модели на невронни връзки, произтичащи от областите на фронталния (особено дорзолатерален, префронтален) и париеталния кортекс. Тук идва сензорната информация. Краткосрочната памет ви позволява да си спомните нещо след период от време от няколко секунди до минута без повторение. Капацитетът му е много ограничен. Джордж Милър, докато работи в Bell Laboratories, провежда експерименти, показващи, че капацитетът на краткосрочната памет е 7 ± 2 обекта (заглавието на известната му работа е "Магическото число 7 ± 2"). Съвременните оценки на капацитета на краткосрочната памет са малко по-ниски, обикновено 4-5 обекта, а е известно, че капацитетът на краткосрочната паметсе увеличава чрез процес, наречен "разкъсване" (групиране на обекти). Например, ако представите низа

Човек ще може да запомни само няколко букви. Ако обаче същата информация е представена по различен начин:

FSB CMS Единен държавен изпит на Министерството на извънредните ситуации

Има хипотези, че краткосрочната памет разчита предимно на акустичен (вербален) код за съхраняване на информация и в по-малка степен на визуален код. Conrad (1964) показа, че субектите изпитват по-големи трудности при запомнянето на набори от думи, които са акустично подобни.

Съвременните изследвания на комуникацията на мравките са доказали, че мравките са в състояние да запомнят и предават информация до 7 бита. Освен това е демонстрирано влиянието на възможното групиране на обекти върху дължината на съобщението и ефективността на предаване. В този смисъл законът „Магическото число 7 ± 2” е изпълнен и за мравките.

Дългосрочна памет

Дългосрочната памет се поддържа от по-стабилни и непроменливи промени в невронните връзки, широко разпространени в мозъка. Хипокампусът е важен за консолидирането на информацията от краткосрочната към дългосрочната памет, въпреки че изглежда не съхранява самата информация. По-скоро хипокампусът участва в промяната на невронните връзки след 3 месеца първоначално обучение.

Една от основните функции на съня е консолидирането на информация. Възможно е да се покаже, че паметта зависи от достатъчен период на сън между обучението и тестването. Освен това хипокампусът възпроизвежда активността на текущия ден по време на сън.

Нарушения на паметта

Хипомнезияе отслабване на паметта. Нарушение на паметта може да възникне с възрастта и / и в резултат на мозъчно заболяване (склероза на мозъчните съдове, епилепсия и др.).

Хипермнезия‒ненормално изостряне на паметта в сравнение с нормалните показатели се наблюдава много по-рядко. Хората с тази функция забравят събития с голяма трудност (Шерешевски)

Парамнезии, които включват фалшиви или изкривени спомени, както и разместване на настояще и минало, реално и въображаемо.

Особено се откроявадетска амнезия- загуба на памет за събития от ранното детство. Очевидно този тип амнезия е свързана с незрялостта на връзките на хипокампа или с използването на други методи за кодиране на "ключове" към паметта на тази възраст.

Тези, които постоянно четат и слушат Шамил Аляутдинов, знаят, че без постоянна работа върху себе си, запомняне и развиване на нови умения, миелинът няма да се произвежда в нашия мозък - вещество, което образува обвивка, която покрива аксоните на много мозъчни неврони, поради което се увеличава скоростта на нервните импулси. Склерозата, автоимунно заболяване, свързано с разрушаването на миелиновата обвивка на аксоните в някои нерви, води до нарушена координация и баланс.

Трябва да се научите да се фокусирате върху основното нещо, вече мислено да работите върху него и да го развивате. В същото време е необходимо да живеем в настоящето, за да усещаме все повече какво се случва и чувстваме, както и да се радваме на това, което е налично,благодарение на Господа на световете.

Това, което виждаме, това, което ни заобикаля, това, което мозъкът ни рисува, е много важно, то изгражда нашата перспектива, гарантира успеха или провала (дай Боже) на утрешния ден. Ние се стремим към успех, ползите от който няма да бъдат ограничени до десет милиона или сто милиона души. Ползата от него ще надхвърли границите на земното битие, с Божествената благословия за това.

Из материала на Ш. Аляутдинов "400 милиарда бита в секунда"

Чудим се на възможноститеи способностите на Коран-хафиз, докато ние самите дори не правим крачка в посоката на нашето развитие! Затова в заключение бих искал да припомня добре познатия стих от Свещения Коран:

Наистина, Всемогъщият няма да промени положението на хората, докато те самите не се променят.