памет. Мераб Мамардашвили
Лично досие
Мераб Константинович Мамардашвили (1930-1990) е роден в грузинския град Гори в семейството на военен от кариерата. Четири години след раждането му баща му Константин Николаевич Мамардашвили е изпратен да учи в Ленинградската военно-политическа академия и семейството се премества в България. През 1938 г. баща ми завършва Академията и премества семейството си първо в Киев, а след това във Виница. Мераб отиде на училище във Виница.
След началото на Великата отечествена война Константин Мамардашвили отива на фронта, а Мераб и майка му Ксения Платоновна Гарсеванишвили се завръщат в Грузия. Учи в 14-то средно училище в Тбилиси, което завършва през 1949 г. със златен медал. През същата година постъпва във Философския факултет на Московския университет.
Още докато учи в университета, Мамардашвили започва да се интересува от човешкото съзнание; природата на мисълта е водеща тема на неговата философия.
През 1954 г., след като завършва университета, той постъпва в аспирантурата на Московския държавен университет.
Още през 1952 г. Мамардашвили, заедно със своите колеги от факултета, организира неформален кръг от „диалектически стативни художници“ (Московския логически кръг), който има за цел да изгради нови основи на съдържателната (съдържателно-генетична) логика, теорията на мисленето и епистемологията. В допълнение към Мамардашвили кръгът включва Б. А. Грушин, А. А. Зиновиев и Г. П. Щедровицки. Официално той действаше като семинар като част от Научното студентско общество на Философския факултет на Московския държавен университет, но всъщност беше инициативно сдружение на завършили студенти и студенти.
През 1954 г. най-накрая се оформя кръгът на „диалектическите стативни художници“. Предизвикателните изяви на членовете на Кръга, наред с изявите на представители на т.нар. „групи епистемолози“ (Е. В. Иленков, В. И. Коровиков) нафилософски конференции от 1953-54 г., високопоставени защити на дисертации и дисертации станаха забележима част от живота на философската общност от онези години, която претърпя промяна в идеологическата ситуация във връзка с пенсионирането и последвалата смърт на И. В. Сталин.
От 1954 до 1957 г. Мамардашвили учи в аспирантурата на Московския държавен университет, участва в работата на логически и методически семинар под ръководството на А. А. Зиновиев.
Логистичният кръг съществува до 1957 г. Неспособни да разработят единна изследователска програма, нейните членове тръгнаха по свой собствен път. По-специално, Мамардашвили обяви неприемливостта на организираните (кръг, движение) форми на работа за себе си и се определи като философ на „сократовото” мислене и начин на живот.
През 1961 г. защитава докторска дисертация „За критиката на Хегелианското учение за формите на знанието“.
През 1966 г. на Мамардашвили е отказано удължаване на командировката и е отзован в Москва. Има дълги години забрана да пътува в чужбина.
През 1966-1969 г. е ръководител на отдел в Института за международното трудово движение на Академията на науките на СССР.
През 1969 г. преподава специални курсове "Екзистенциализъм", "Хегелова феноменология на духа" във Философския факултет на Московския държавен университет. През този период Мамардашвили започва да записва лекциите си на диктофон.
През 1970 г. Мамардашвили защитава докторска дисертация в Тбилиси, а две години по-късно получава титлата професор.
През 1974 г. по идеологически причини той е принуден да напусне списанието "Въпроси на философията", а също и да спре да преподава във Факултета по психология на Московския държавен университет.
От 1974 г. до 1980 г. работи като старши научен сътрудник в Института по история на естествознанието и техниката на Академията на науките на СССР. През това време на различни места прочетох курсове от лекции "Проблеми на анализа на съзнанието" (Институт за общи и педагогическипсихология на Академията на науките на СССР), „Въведение във философията“ (ВГИК), „Съвременна европейска философия: XX век“ (ВГИК), „Лекции по антична философия“ (ВГИК), „Философия на изкуството“ (Висши режисьорски курсове), „Аналитика на когнитивните форми и онтология на съзнанието“ (Рига, Ростов на Дон , Вилнюс).
През 1980 г. напуска Института по история на естествените науки и технологиите и по покана на директора на Института по философия на Академията на науките на Грузинската ССР академик Нико Чавчавадзе се премества в Тбилиси. До 1990 г. работи в института като главен научен сътрудник.
Какво е известно
Изключителен философ и мислител на 20 век, значимо име в историята на философското дисидентство в съветско време, един от основателите на Московския методически кръжок. Междусекторна тема във философията на Мераб Мамардашвили е феноменът на съзнанието и неговото значение за формирането на личността.
„Влиянието на Мамардашвили както върху неговите ученици, така и върху самата форма на философстване от Москва до София и от Рига до Тбилиси не може да бъде надценено и трябва да се разглежда като сравнимо с влиянието на Фуко в Западна Европа през същия период“, пише за него българският философ Деян Деянов.
Какво трябва да знаете
Пряка реч
За философията: „Не мога да си представя философията без рицари на честта и човешкото достойнство.
Всичко останало са думи."
За песимизма: „Да, аз съм песимист, пълен песимист, това е единственият начин да запазиш капка оптимизъм.“
Пиер Белфрой за отношението на Мамардашвили към комунистическата система: „Най-вече Мераб беше тласкан в чувство на безнадеждност от комунистическите реформатори, т.е. онези, които искаха да създадат "комунизъм с човешко лице". „Същността на комунизма е да бъде нехуманен“, каза той. „Комунизмът по своята същност е варварски, царство на жестокост и кръвожадност,където децата докладват за родителите си и брат удушава брат. Опитът да придадеш човешко лице на комунизма е измама, поредната лъжа, измама, която ще погълне всички неизлечими малоумници."
4 факта за Мераб Мамардашвили
Материали за Мераб Мамардашвили