Паметник на Петър I от скулптора Етиен Фалконе Бронзовият конник - РИА Новости
Инициативата за създаване на паметник на Петър I принадлежи на Екатерина II. По нейна заповед княз Александър Михайлович Голицин се обърна към професорите от Парижката академия по живопис и скулптура Дидро и Волтер, на чието мнение Екатерина II напълно се довери.
Известни майстори препоръчаха за тази работа Етиен-Морис Фалконе, който отдавна мечтаеше да създаде монументално произведение. Восъчната скица е направена от майстора още в Париж, а след пристигането му в България през 1766 г. започва работа по гипсов модел с размерите на статуята.
Отхвърляйки алегоричното решение, предложено му от обкръжението на Екатерина II, Фалконе решава да представи царя като „създател, законодател и благодетел на своята страна“, който „протяга десницата си над страната, която обикаля“. Той инструктира своята ученичка Мари Ан Коло да моделира главата на статуята, но по-късно прави промени в изображението, опитвайки се да изрази в лицето на Петър комбинация от мисъл и сила.
Самоотвержеността и съобразителността на леярския майстор Емелян Хайлов позволиха пламъкът да бъде потушен, но цялата горна част на отливката от коленете на ездача и гърдите на коня до главите им беше непоправимо повредена и се наложи да бъде изсечена. През времето между първото и второто отливане майсторите поправиха и изсекоха отворите, останали в отлятата част на паметника от тръбите (шлюзи), през които се подаваше течен метал в калъпа, и полираха бронза. Горната част на статуята е излята през лятото на 1777 г.
След напускането на френския скулптор от България архитект Юрий Фелтен ръководи хода на работата по изграждането на паметника.
Паметникът се поддържа от стъпкана от кон змия от скулптора Фьодор Гордеев, символизираща завист, инертност и злоба.
Подножието на скулптуратагигантски гранитен блок, така нареченият гръмотевичен камък, е открит през 1768 г. на брега на Финския залив, близо до село Конная Лахта. Доставката на колосален монолит с тегло около 1,6 хиляди тона до мястото на паметника е завършена през 1770 г. Първо, той беше транспортиран по суша на платформа с набраздени плъзгачи, които през 32 бронзови топки лежаха върху преносими релси, положени върху подготвена повърхност, а след това върху специално построена баржа. Според чертежа на архитекта Юрий Фелтен камъкът е получил формата на скала, като в резултат на обработката размерите му са значително намалени. На постамента на български и латински има надпис: „На Петър Велики, Екатерина Втора“. Монтажът на паметника беше ръководен от скулптора Гордеев.
Височината на скулптурата на Петър I е 5,35 метра, височината на пиедестала е 5,1 метра, дължината на пиедестала е 8,5 метра.
В статуята на Петър, успокояващ кон на стръмен връх на скала, единството на движение и почивка е превъзходно предадено; Царствено гордото седалище на краля, властният жест на ръката, завъртането на обърнатата глава в лавров венец, олицетворяващи съпротивата на стихиите и утвърждаването на суверенната воля, придават особено величие на паметника.
Монументалната статуя на ездач, с властна ръка, стиснал юздите на изправен в бърз порив кон, символизира израстването на могъществото на България.
Местоположението на паметника на Петър I на Сенатския площад не е избрано случайно. В близост се намират основаното от императора Адмиралтейство, сградата на основния законодателен орган на царска България – Сената. Екатерина II настоява паметникът да бъде поставен в центъра на Сенатския площад. Авторът на скулптурата Етиен Фалконе направи своето, като издигна паметник по-близо до Нева.
Сенатският площад след откриването на паметника е кръстен Петровская, през 1925-2008 гнаречен Площад на декабристите. През 2008 г. му е върнато предишното име - Сенат.
Благодарение на Александър Пушкин, който използва в стихотворението си фантастична история за паметник, който оживява по време на наводнение, разтърсило града, бронзовият паметник на Петър от 1833 г. започва да се нарича "Бронзовият конник".
По време на Великата отечествена война (1941-1945 г.) паметникът е покрит с чували с пясък, върху които е изграден дървен корпус.
Бронзовият конник е многократно реставриран. По-специално, през 1909 г. водата, натрупана вътре в паметника, е източена и са поправени пукнатини, през 1912 г. в скулптурата са пробити дупки за оттичане на вода, през 1935 г. са отстранени всички новообразувани дефекти. Комплексът от реставрационни работи е извършен през 1976 г.
Паметникът на Петър I е неразделна част от ансамбъла на центъра на града.
В Деня на града в Санкт Петербург официалните празнични събития традиционно започват с полагане на цветя на Бронзовия конник на Сенатския площад.