Парадоксът на Леонтиев
Парадоксът на Леонтиев възниква при отричането на теорията на Хекшер-Олин.
През 1954 г. американският икономист от български произход В. Леонтиев прави опит да провери на практика теорията на Хекшер-Олин, тъй като тя не винаги дава директен отговор на въпроса защо точно този или онзи набор от стоки преобладава в износа и вноса на страната. Той доказа, че условията на теорията на Хекшер-Олин не са изпълнени.
В. Леонтиев, изучаващ външната търговия на САЩ през 1947, 1951 и 1967 г. посочи, че тази страна с относително евтин (излишък) капитал и скъпа (недостиг) работна сила участва в международната търговия не в съответствие с теорията на Хекшер-Олин.
Противно на тяхната теорема, САЩ изнасят по-трудоемки и по-малко капиталоемки продукти. Според В. Леонтиев това се е случило, защото американският труд е висококвалифициран и с висока производителност на труда. Ето защо В. Леонтиев предлага да се конкретизират производствените фактори, по-специално той диференцира труда на квалифициран и неквалифициран. Изобилието от квалифицирана работна ръка води до износ на произведени с нея стоки.
Появи се нов фактор - наукоемкостта, която изигра решаваща роля. Това се дължи на факта, че работата на американските работници е по-сложна от работата на работниците в други страни и те изнасят стоки с по-висока степен на сложност - високотехнологични стоки.
Парадоксът на Леонтиев – наситените с труд държави изнасят капиталоемки продукти, докато наситените с капитал държави изнасят трудоемки продукти.
Висококвалифицираната американска работна сила изисква голяма инвестиция на капитал, за да я подготви (т.е. американският капитал се инвестира повече в човешки ресурси, отколкото в производствен капацитет); за производството на американскиекспортните стоки се изразходват в големи количества вносни минерални суровини, в чийто добив са инвестирани огромни финансови средства (отново от САЩ). Но като цяло парадоксът на Леонтиев е предупреждение срещу директното използване на теорията на Хекшер-Олин, която, както показа последващото й тестване, работи в повечето, но не във всички случаи.
България по-скоро може да се припише на случай, типичен за теорията на Хекшер-Олин: изобилието от природни ресурси, наличието на големи производствени мощности (т.е. реален капитал) за преработка на суровини (металургия, химия) и редица напреднали технологии (главно в производството на оръжия и стоки с двойна употреба) обясняват по-големия износ на суровини, прости металургични и химически продукти, военно оборудване и стоки с двойна употреба. В същото време теорията на Хекшер-Олин не отговаря на въпросите защо съвременна България с огромните си селскостопански ресурси изнася малко селскостопанска продукция, а напротив, внася я в големи количества; защо при наличието на сравнително евтина и квалифицирана работна ръка страната изнася малко, но внася много строителни продукти. Вероятно, за да се обяснят причините за международната търговия с определени стоки, не е достатъчно просто да има различна надареност на страните с производствени фактори. Важно е също колко ефективно се използват тези фактори в дадена страна.
Учебно-методически комплекс по "Икономическа теория" Част 1 "Основи на икономическата теория": учебно-методическо ръководство. - Иркутск: Издателство BGUEP, 2010 г. Съставители: Огородникова Т.В., Сергеева С.В.