Парменид, Зенон – елейска школа
Апория на Зенон. Демокрит. Атоми.
Представители: Парменид, Зенон.
Характерно за елеатите е учението за единното битие – непрекъснато, безкрайно, еднакво присъстващо във всеки елемент от реалността. Те първи повдигнаха въпроса за връзката между битието и мисленето.
Парменид (7-6 век пр. н. е.) казва, че „мисленето и битието са едно и също”. Той обаче не вярваше, че битието и мисленето са тъждествени. Битието е едно и неподвижно. Всяка промяна предполага заминаването на някои качества в небитието - следователно битието е непроменено. Пътят на истината според Парменид е пътят на разума. Чувствата подвеждат човек, така че в знанието трябва да разчитате на ума.
Зенон доказва неподвижността на битието чрез апории (логически парадокси). Апориите на Зенон разкриват противоречията, присъщи на човешкото съзнание. Апория "летяща стрела": ако разделим траекторията на стрелата на точки, се оказва, че във всяка точка стрелата е в покой.
Всички учения на елеатите бяха насочени към разделяне на сетивното познание за променящите се неща и интелектуалното познание, което има специален непроменлив обект (битие). Откриването на този предмет прави възможно съществуването на философско и като цяло точно демонстративно знание.
Протагор, Горгий - софисти. Триада на Горгий. Релативизъм. Агностицизъм.
Следните представители на древногръцката философия. Буквално „софист“ е „този, чиято професия е мъдростта“. Всички дейности на софистите доведоха до факта, че тази концепция започна да се счита за хора, които учеха другите да спечелят спора. Взеха пари за образование.
Протагор (5 в. пр. н. е.) – основоположник на софистиката. Основната му теза е "човекът е мярка за всички неща". Истината е относителна (болестта е зло за болния иза лекаря - добре).
Една от основните характеристики на софистиката е релативизмът. Софистите не признават обективни критерии и не виждат границата между истина и лъжа.
Друга особеност на софистиката е агностицизмът (това е философска посока, основана на идеята за непознаваемостта на света).
Класическият израз на агностицизма е триадата на Горгий:
1. нищо не съществува,
2. ако нещо съществува, то е непознаваемо за човек,
3. ако е възможно да се знае нещо, то не може да бъде обяснено на друг.
В триадата Горгий има и проблем за общуването – принципът на несъобщимостта на знанието на другия (истината е субективна и непредадена).
Софистите са известни със своите логически грешки.
Софизмът на "Рога". Въпрос: това, което не сте загубили, имате ли?
Ако не сте загубили рогата си, значи ги имате!
Значението на дейността на софистите:
1. преориентирана философия от космоса към човека,
2. издигна изкуството на аргумента на качествено високо ниво,
3. стимулира развитието на реториката и логиката.
Сократ, Диалози на Сократ
Философия на класическия период
Сократ (469-399 пр.н.е.). Основният метод за намиране на истината за Сократ е диалогът. Знанието не е механично предаване на знания от човек на човек. Истината трябва да се роди в човека, само тогава тя ще бъде негово убеждение. Истината се ражда в диалога (комуникацията).
Алгоритъмът за водене на продуктивен спор, предложен от Сократ:
1. съмнения - влизайки в диалог, Сократ каза "Знам, че нищо не знам", т.е. че събеседниците нямат познания по темата, която ще се обсъжда,
2. ирония над човешкото познание,
4. индукция от факти към общи положения,
5. "дефиниция" - крайната дефиницияпредмет на изследване.
Методът на Сократ беше диалектиката като изкуство на аргумента. Централните проблеми на философията на Сократ са проблемите на етиката и морала. Сократ цени доброто, доброто, смелостта, справедливостта. Според Сократ основата на добродетелта е знанието, т.е. човек извършва негативни дела, т.к не знае, че са зли. По въпросите на етиката Сократ развива проблема за рационализма, като твърди, че добродетелта произтича от знанието. Тази позиция на Сократ се нарича етически рационализъм.