Пауърлифтинг в района на Смоленск
Консумацията на въглехидрати все още е източник на сблъсъци между спортните диетолози. Някои смятат, че техният брой трябва да бъде строго ограничен.
Други обръщат внимание на необходимостта от проследяване на гликемичния индекс на храната. Периодично се появяват съобщения за нови въглехидратни продукти със специални свойства.
Един от последните "пробив" в тази област беше рибозата. Той беше "открит" само преди година и много от най-големите производители на добавки вече произвеждат този продукт, да не говорим за много малки.
Нищо конкретно обаче не се съобщава. Наистина ли рибозата е толкова ефективна за насърчаване на високи постижения в силовите спортове? Както винаги, нека подходим обективно към въпроса.
Какво е?
Рибозата(по-точно D-рибозата) е монозахарид, който е доста разпространен в природата. Най-известно е, че е част от нуклеиновите киселини, а именно РНК.
Молекулата на ДНК съдържа нейното производно - дезоксирибоза. Четирите основни нуклеотида - аденозин, гуанозин, цитозин и тимин - съдържат рибозен остатък в молекулите.
От всички нуклеотиди най-важен за мускулната дейност е аденозинът, който е част от АТФ, основният източник на енергия при интензивна мускулна дейност.
Това е ATP, който основно доставя енергия за мускулна работа, ако натоварването се доближи до границата, а продължителността на движението е секунди - тоест при условия, характерни за силовата работа.
Логиката зад хората, които популяризираха рибозата на пазара на хранителни добавки, е, че консумацията на допълнителна „суровина“ за синтезиране на това основно вещество трябва да подобри нейното „използване“ и да намали загубата.
Биохимични източнициенергия
Както знаете, аденозин трифосфатът (АТФ) може в резултат на верига от биохимични реакции да се разложи до остатъци от аденозин и фосфорна киселина. Неговата по-нататъшна съдба зависи от начините, по които ще върви използването на метаболитни продукти. Възможно е премахването им от клетката; известно е, че по време на разграждането на АТФ част от аденозина се губи без следа. Теоретично, ако аденозинът вътре в клетката се разпадне на аденин и рибоза, увеличаването на концентрацията на последния трябва да доведе до изместване на равновесието към аденозин.
Ако обаче аденозинът напусне клетката и вече се разгради извън нея, екзогенната (въведена отвън) рибоза ще повлияе само на синтеза на аденозин от наличния аденин. Следователно попълването на резервите на АТФ зависи и от двата компонента.
В допълнение, поради относително бързия ресинтез на АТФ, той се нуждае от относително малко попълване. Загубите се покриват изцяло от приема на храна. Едва ли е реалистично съдържанието му да се увеличи 4 пъти. И още повече, нереалистично е да се увеличи производството на енергия чрез въвеждане само на един компонент, който е част от ATP.
Забележим ефект, а именно повишаване на работоспособността, може да се получи при използване на хранителни източници на нуклеинови киселини (дрожди), но дори и в този случай не се случва нищо особено грандиозно.
Нещо повече, въпреки че се говори за „повече от 150 научни статии“, три-четири неразбираеми препратки се въртят от статия в статия.
Търсенето в научната литература даде възможност да се намерят редица произведения по тази тема, но от тяхното съдържание е невъзможно да се направят недвусмислени заключения относно възможността за използване на рибоза за повишаване на силата.
Въпреки това някои експерти, включително и у нас, смятат рибозата за интересна и перспективнапродукт. Те се опитват да го използват в силовите спортове (особено бодибилдинг). Все още обаче няма недвусмислени резултати, потвърждаващи ефективността на приема на рибоза.
Използване на рибоза
На първо място, препоръчително е да се приема отделно, в допълнение към други добавки. Много компании продават чиста рибоза под формата на прах (например, Ribose Size на MuscLeLinc).
Сега има продукти, в които рибозата е включена като допълнителен компонент - Creabose (креатин с рибоза) или Riboforce. Според производителите тази комбинация повишава усвояването на креатина и в същото време допринася за повишаване на силовите показатели. Предложеният механизъм се основава на синергично усилване на ресинтеза на АТФ чрез етап в образуването на креатин фосфат.
Едно проучване установи, че повишаването на ефективността при комбиниране на рибоза с креатин е почти три пъти по-голямо, отколкото при използване на чист креатин. (Вярно, изследователите са били спонсорирани от фирмата EAS, която произвежда същата тази рибоза). Други данни изглеждат по-малко впечатляващи.
Има дори опити за въвеждане на рибоза в протеинови смеси. Обикновено такива продукти се произвеждат от компании, които наистина искат да изглеждат "напреднали" и "високотехнологични". Смисълът на тази комбинация е повече от съмнителен.
Дозировка и режим
Минималното изискване за рибоза по време на интензивно натоварване, според същата (непроверена) работа, е 2,2 g на ден. Производителите препоръчват прием на 3-5 грама на ден. При интензивно натоварване се препоръчва увеличаване на дозите, въпреки че горната граница не е посочена. Остава да видим дали тези препоръки са оправдани. За разлика от креатина рибозата се приема веднъж на ден. Подобни препоръки могат да бъдат прочетени по отношение на сместа от рибоза с креатин.В този случай се счита, че "фазата на зареждане" става ненужна.
Трябва да се отбележи, че 100-грамов буркан рибоза струва около 50 долара. Това количество ви е достатъчно за 20-30 дни.
Можете да намерите по-евтино, но тук има опасност да попаднете на фалшификат. Твърде много фирми произвеждат продукти, които е малко вероятно да съдържат адекватни количества рибоза.
Възможни странични ефекти
Подобно на други компоненти на нуклеиновите киселини, рибозата може да причини алергии. Степента на неговата тежест, разбира се, ще бъде различна и не всички спортисти ще бъдат алергични.
Не са изключени обаче и животозастрашаващи ефекти – например респираторни нарушения. Освен това не може да се изключи възможността за индивидуална непоносимост и по-специално стомашно-чревни нарушения. Подобни реакции към различни въглехидрати са многократно описани в литературата (въпреки че не намерихме такива данни за рибоза).
Според наличните към момента обективни данни употребата на рибоза не изглежда оправдана от физиологична гледна точка.
Няма надеждни доказателства в подкрепа на неговата полезност като добавка за повишаване на производителността в силовите спортове. Освен това дори няма адекватна обосновка на възможността за прилагането му от биохимична гледна точка.
Така че изчакайте да се появят резултатите от сериозни проучвания за ефекта на тази „чудодейна захар“ върху представянето в спорта. Ще се постараем да ви предоставим най-новите новини по тази тема, но междувременно по-добре харчете парите си за добавки, които са доказани от опита.