Пазар - какво ново
ИСТОРИЯ НА ЕМИСИИТЕ
КАК СЕ РАЗВИ ПАЗАРА
Съдейки по условията на емисията, първоначално емитентът не е очаквал да се развие сериозен пазар на ОВГВЗ и още повече, че той ще се превърне в един от основните сегменти на българския пазар на ценни книжа. Вероятно те са изхождали от съветския опит в емисиите на облигации, където пазарът на ценни книжа не е бил обсъждан по принцип. Отначало пазарът се развива много бавно. Повечето собственици на OVGVZ не знаеха какво да правят с тези ценни книжа. Ясно беше, че могат да се продават само много евтино. В същото време все още имаше слаба надежда за получаване на 100% от номиналната стойност в бъдеще. Постепенно водещите български банки започват да събират големи пакети ОВГВЗ. От 1994 г. интерес към тези ценни книжа има и сред чужденци. Наличието на големи дялове сред професионалистите стимулира развитието на търговията с тези ценни книжа. Пазарът се разви като неорганизиран, извънборсов. В същото време големите участници на пазара се нуждаеха от определени правила за функционирането на пазара. Имаше нужда от единна система за сетълмент и услуги за съхранение на сертификати OVGVZ, участващи в сетълменти. Пазарът започва да се развива бързо през 1995-1996 г. Силен катализатор за неговото развитие беше фактът, че Министерството на финансите на България изплати 1-ви транш на ОВГВЗ през 1994 г. и 2-ри транш през 1996 г. Пазарът достигна своя зенит в края на 1997 г. - началото на 1998 г., загуби до голяма степен своята екзотика, стана относително стабилен. През 1997 г. общата сума, отчетена в депо сметките, достигна 10,3 милиарда долара, което представлява около 80% от общия обем на емисиите. В периодите на максимална пазарна активност броят на депозитарните сетълменти достигаше до 1300 на ден. Средният месечен оборот по номинална стойност на OVGVZ достигна ниво от 40-45 милиарда долара. Постепенно повече от половината от тези в обращение,се оказаха в портфейлите на нерезиденти. В началото на 1996 г. Bank of New York започна да прилага защитена програма за ADR с . През 1997 г. номиналната стойност на облигациите, участващи в тази програма, достигна $1 млрд. От 1998 г. международен клирингов център за ценни книжа започна да работи с OVGVZ. Пазарът се превърна във втората по големина чуждестранна инвестиция след пазара на GKO. Август 1998 г. нанесе сериозни щети и на този сегмент от българския пазар на ценни книжа. Един пример: броят на ежедневните селища на OVGVZ вече е спаднал до 40-50.
ОВГВЗ: ПРЕДИМСТВА И НЕДОСТАТЪЦИ
Пазарът на OVGVZ все още остава извънборсов. Примерът с този пазар ясно показва, че извънборсовият пазар има право на съществуване и още повече, че е необходим на етапа на постепенно формиране и развитие на българския пазар на ценни книжа като цяло. Да бъдеш ограничен само до борсите означава да пропуснеш възможността да привлечеш инвестиционни ресурси на хиляди и милиони лица към пазара на ценни книжа. Депозитарната система в България вече е достатъчно развита, за да обслужва качествено и надеждно интересите на частните инвеститори както на фондовата борса, така и на извънборсовия пазар на ценни книжа. Характерно е, че повече от веднъж са правени опити за извеждане на търговия на фондовата борса (MICEX), но тези опити не са били успешни. Основната причина за това е в специфичните условия за емитиране на ДЦК. Документарна ценна книга на приносител, издадена едновременно в три деноминации ($1000, $10 000 и $100 000) с номерата на отделните сертификати, посочени в условията на издаване, може да се осчетоводява само в депозитарите по затворен метод. В противен случай всички рискове, свързани с принудителното изтегляне от обращение на определен сертификат за облигациивъз основа на решения на правоприлагащи и съдебни органи, се поемат изцяло от депозитаря. Това първоначално го превърна в част от стоката без рецепта. Особеностите на емисията на OVGVZ определят сложността и високата цена на депозитарното счетоводство на тези ценни книжа. Трансферите по сметки за ценни книжа на броя на парчетата и сумите на деноминациите OVGVZ се придружават от движения на отделни номера на сертификати. Справките по депо сметки, всички вътрешни регистри на депозитаря трябва да съдържат и всички номера на облигациите, прехвърлени и държани по сметките. В някои случаи вложителите дават инструкции за прехвърляне на конкретни номера на OVGVZ от сметка в сметка. При доста стандартен обем на една транзакция от 5-7 милиона долара, това е доста трудоемък процес.
РАЗРЕШЕНИЯ ЗА OVGVZ ПОД ФОРМАТА НА DVP ИЛИ DFP ВЪРХУ РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ПАЗАРНИ ПАЗАРНИ СДЕЛКИ С ТЕЗИ ОБЛИГАЦИИ
ФКЦБ на България класифицира операциите по сетълмент на ценни книжа като клирингова дейност. Така е? Или такива операции не са нищо повече от изпълнение на инструкции на вложителите за прехвърляне на ценни книжа по депозитни сметки? Най-добрата улика, очевидно, ще бъде да се разгледа практиката за извършване на тези операции в депозитарите. По правило сделките за покупка и продажба на OVGVZ се сключват в размер на номиналната стойност на облигациите, без да се вземат предвид номерата на съответните сертификати. И двамата контрагенти изпращат инструкции до депозитаря, единият иска да отпише OVGVZ от неговата депо сметка, а другият - да го завери по сметката. Тъй като ценните книжа не могат просто да бъдат дерегистрирани по искане на клиента, освен ако клиентът физически не издава сертифицирани ценни книжа на приносител, инструкцията на клиента трябва да посочи в коя сметка трябва да бъдат депозирани ценните книжа. За разлика от паричните средства, ценните книжа не могат да бъдат поставени по сметката на вложителя без неговата воля, изразена в депо нареждане.Следователно, преди да отпишем ценни книжа от една сметка, трябва да се уверим, че е възможно да ги поставим на друга депо сметка. Тоест, важно е да се уверите, че има две насрещни инструкции за извършване на съответната операция за дебитиране / кредитиране на ценни книжа. Следователно има нужда от функция (или сравнение) на две сдвоени (контра) инструкции за определен набор от подробности, съдържащи се в тях. Когато става въпрос за такива сделки, базирани на резултати от търговия на организиран пазар (борса), то няма съмнение, че това е клирингова дейност, за която е необходим специален лиценз от ФКЦБ на България. В други случаи това е обичайна депозитарна операция за прехвърляне на ценни книжа към депо сметки. Повечето нерезиденти предпочитат да плащат в чужбина чрез американски банки. Това е още една причина ОВГВЗ да е трудно котирана в България. Нерезидентите не се интересуват. И те притежават повече от 50% от всички в обращение.
ПРОБЛЕМ С ОВГВЗ АРЕСТИ
НЕПРЕДСТАВЯНЕ НА OVGVZ СЕРИЯ III И ТЯХНАТА НОВАЦИЯ